От 14-и до 21-ви декември в Пловдив ще се проведе

...
От 14-и до 21-ви декември в Пловдив ще се проведе
Коментари Харесай

Фестивалът „Златен ритон“ се завръща

От 14-и до 21-ви декември в Пловдив ще се организира за 27-и път фестивалът за българско писмено и анимационно кино „ Златен ритон “. След тригодишно спиране поради пандемията, форумът се завръща в града на тепетата. Общо 58 кино лентата ще се състезават в две конкурсни стратегии – за писмено и анимационно кино. Традиционно фестивалът демонстрира и паралелна стратегия „ Открити хоризонти “ с филми, невлезли в състезанието, само че показващи любопитна тематика или метод.

През 2023 фестивалът отбелязва 100 години от рождението на огромната Бинка Желязкова. Ще бъде почетена и паметта на Малина Петрова , с която се разделихме тази година . Публиката ще може да види техни творби, както и да чуе думи на проф. Божидар Манов за тях.  Визията на плаката е дело на Николай Тонков и употребява кадър от кино лентата „ Последната дума “ на Бинка Желязкова.

Фестивалът „ Златен ритон “ се организира с финансовата поддръжка на община Пловдив и е обичайната част от Културния календар на града от самото основаване до през днешния ден.

Журито тази година се оглавява от Теодора Димова, публицист и драматург. Останалите членове са Свилен Димитров, лауреат на „ Златен ритон “ 2022 за анимационен филм, проф. Галина Лардева, доктор Геновева Димитрова и Петя Накова, притежател на Специалната премия на журито на миналогодишното издание на фестивала.

Галина Лардева е професор по История на изобразителното изкуство, декан на факултет Изобразителни изкуства на Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „ Проф. Асен Диамандиев “ Пловдив, куратор, живописен критик, арт шеф на Национални есенни изложения Пловдив (2013 година – ). Автор е на книгите „ Изкуството на прехода. Проблемът неконвенционално изкуство в България “ (2008, Жанет-45) и „ Художественото произведение като автопоетическа система “ (2017, Жанет-45), както и на редица проучвания в региона на актуалното образно изкуство.

Д-р Геновева Димитрова е един от водещите български кино критици. Родена е в Плевен. Завършила е съветска лингвистика в СУ „ Св. Климент Охридски ” и кинознание в НАТФИЗ „ Кръстьо Сарафов. От 1991 до 2018 е редактор във в. „ Култура “ до прекъсването му. Там е водила колонка „ От пръв взор ” от 2000. От октомври 2018 до края на 2019 е редактор и колумнист във в. „ К ”. Работи като киновед в Българска национална филмотека. Има доста изявления в периодическия и профилирания щемпел. От 2022 е колумнист за кино във в. „ Филтър “. Автор е на книгите „ Кино в края на века. Български фигури и игрални филми – взор от 90-те ” (издателство “ЕА ”, 1999) и „ Въртележки на парадокса. Руското игрално кино (1991-2011) “, издателство „ Валентин Траянов ”, 2011. Хоноруван учител по кино в СУ „ Св. Климент Охридски ” в магистърска стратегия „ Преводач-редактор “. Сценарист е на документалните филми „ Нощ в София ” (2008) и „ Offline? “ (2017) на Станислава Калчева. Член е на Управителния съвет на СБФД, член е на Съюз на българските журналисти и на ФИПРЕССИ. Участвала е в журита на интернационалните и национални фестивали. Носител на редица награди.

Петя Накова е режисьор и създател на документални филми. Тя приключва кино и телевизионна постановка в Нов български университет през 2010 година Последният й документален филм „ Тихо завещание “ (2021) e копродукция на Контраст филм и HBO Еurope, популяризиран във всички 23 европейски територии на платформата HBO Max. Петя Накова дебютира с документалния филм „ Ром Кихот “ като сърежисьор с Нина Пехливанова. Филмът е развъртян в програмата BDC Открития 2011 година Показан е на фестивалите в Котбус, Германия, Милениум, Белгия, в редица университети и учебни заведения и е номиниран за документален дебют от Българската кино академия. Петя Накова е създател на две книги с документални истории.

Свилен Димитров е приключил анимационна постановка в НАТФИЗ. Дипломният му филм „ Въздушният ас “ (2007) е селектиран в програмата „ Генерации “ на Берлинския фестивал. Световната премиера на идващия му анимационен филм, „ Rew Day “ (2012) е отвън надпреварата на фестивала в Анси. За 3D кино лентата „ Вълшебният сладкиш на Лелка Брелка “ (2014) е номиниран за най-хубав режисьор от Българската кино академия. Световната премиера на последния му филм „ Любовни черупки “ (2021) е на филмовия фестивал във Варшава. Филмът е притежател на огромната премия „ Златен ритон “ за анимация и на премията за анимационен филм „ Васил Гендов “. В момента Свилен работи над нова късометражна анимация „ Клуб 127 “, която ще бъде приключена през 2024 година През годините филмите му са показвани на голям брой фестивали, измежду които Хирошима, Оденсе, Драма, Упсала, Варшава, Уеска, Вилнюс. За Мирамар филм, компанията продуцирала всички негови планове, Свилен е основал редица анимационни реклами и образните резултати на няколко игрални кино лентата.

Теодора Димова е измежду най-известните и четени български писатели. Авторка е на девет пиеси, играни в страната и чужбина. Написала е романите „ Емине “, „ Майките “, „ Адриана “, „ Марма, Мариам “ и „ Влакът за Емаус “. През 2007 година „ Майките “ завоюва Голямата премия за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е оповестена на девет езика, сред които немски, френски, съветски, полски, маджарски, словенски и други „ Адриана “ е преведена във Франция и Чехия, по романа е изработен и филмът „ Аз съм ти ”. През 2010 година „ Марма, Мариам “ завоюва Националната премия „ Хр. Г. Данов “ за българска художествена литература. През 2019 Теодора Димова стана притежател на премията „ Хр. Г. Данов ” за повсеместен принос в българската книжнина. През 2019 излезе романът  „ Поразените “, който на идната година се трансформира в Роман на годината на НДФ „ 13 века България “, завоюва премията за прозаичност „ Перото “ и „ Цветето на Хеликон “ за най-продавана книга. През 2023 година е оповестен романът „ Не ви познавам “, самобитно продължение на „ Поразените ”. От 2012 година е колумнист към Портал Култура. Есеистичните ѝ текстове са събрани в книгите „ Четири типа обич “, „ Ороци “, „ Зове овцете си по име “, „ Молитва за Украйна “. Носител е на Голямата премия за литература на СУ „ Св. Климент Охридски “ за 2022 година, както и Вазовата премия за литература за повсеместен принос през 2023 г.
Източник: plovdiv-online.com


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР