Изкуствоведът Елисавета Станчева ще бъде в Казанлък, за да изнесе

Изкуствоведът Елисавета Станчева ще бъде в Казанлък, с цел да изнесе лекция по отношение на карикатуриста Теню Пиндарев (1921–2010). Информацията пристигна от локалната Художествена изложба посредством формалната им Facebook страница. Събитието, част от самодейността „ Събота в галерията “, ще се организира в главната постройка на институцията на 20 юни.

Теню Пиндарев е значима фигура в историята на българския комизъм и взаимоотношенията сред властта и изкуството през втората половина на ХХ век. От дребен, по неговите лични думи, той „ хваща вируса на карикатурата “ и с керемида рисува смешни фигурки по белите стени на квартала към гарата в Казанлък, до момента в който в библиотеката на читалище „ Искра “ на драго сърце преглежда карикатурите в ежедневниците „ Утро “ и „ Заря “. Още като възпитаник, той направил групово шарж на своите учители от казанлъшката гимназия „ Св. св. Кирил и Методий “ и го залепил на входа на учебното заведение. Това провокирало екстаз и боязън от изключване, откакто историята се разчула в целия град. Тогава Димитър Чорбаджийски – Чудомир, забелязал геният му и го насърчил да кандидатства в Художествената академия, описват от галерията.

Отношенията сред двамата казанлъчани довели до възникването на цикъл от шаржове „ Моят Чудомир “, който отразява над 40 години креативно взаимоотношение, включващо действителни, евентуални и невероятни срещи на Чудомир с неговите герои и съвременници. Теню Пиндарев показва опитите на своя другар в комични обстановки, даже и на рецепцията на Правителствена болница.

На събитието Елисавета Станчева ще показа информация за „ Моят Чудомир “ и други вдъхновяващи тематики от живота и работата на Теню Пиндарев, уточни галерията.

Елисавета Станчева е експерт в изкуствознанието, профилирана във образната просвета и историческата памет. Изследва печатната графика и политическата подигравка в България от ХХ век. Нейните издания, отдадени на Константин Каменов (1901–1953) и Теню Пиндарев (1921–2010), проучват техните самостоятелни креативен пътища в подтекста на изменящата се политическа конюнктура, в която сатирата играе основна роля за публичното схващане.

Тя съчетава текст, изображение, филм и изложения, отразявайки интереса си към метода, по който историческият опит може да бъде интерпретиран и предаден посредством разнообразни медии, тъй че да бъде наличен за необятна публика, прибавят уредниците.