Разпространението на чумите в Лондон е ставало все по-бързо с течение на времето
От 14-и до 17-и век във Англия са избухвали голям брой чумни епидемии. Въпреки че човек би предположил, че с течение на времето разпространяването им ще се забавя, ново изследване демонстрира таман противоположното. Макар и равнището на смъртност да е падало, по-късните епидемии са плъзвали доста по-бързо измежду популацията.
Приблизително 30-60 % от популацията на Англия е починало в границите на 3 години от появяването на Черната гибел през 1348-а. Според проф. Дейвид Ърн от университета „ Макмастър “, смъртността се е удвоявала на всеки 43 дни от началото до самия пик.
Въпреки че след това чумата в никакъв случай не е убивала толкоз доста хора още веднъж, при последвалите епидемии болестта се е разпространявало доста по-бързо, твърди проф. Ърн. До Голямата чумна зараза от 1665-а се е следило удвояване на случаите на всеки 11 дни. При това преди да има самолети, влакове и коли.
„ Благодарение на генетичните доказателства ние имаме положителни учредения да имаме вяра, че вариантите на бактерията, виновни за чумата, са се трансформирали напълно малко в границите на този интервал. Затова този резултат е незабравим “, написа съавторът на научния труд проф. Хендрик Пойнар.
Всяко експлоадиране на чумата е било толкоз широкоразпространено, че се е считало, че доста от оживелите са имали частична генетична устойчивост, която след това са предавали на своите деца. Това евентуално би могло да изясни за какво последвалите епидемии са умъртвили толкоз малко хора. Създаването концепцията за карантина може би също е помогнало, само че и в същото време – прави по-бързото разпространяване още по-озадачаващо.
Ърн и Пойнар вършат заключенията си въз основата на формалните исторически данни за смъртността в Лондон след 1538-а, само че е трябвало да разчитат на не чак толкоз директни доказателства за по-ранните интервали. „ По това време хората постоянно са пишели завети, защото са умирали или са се страхували, че скоро ще умрат. Ето за какво ние допускаме, че датите на наследствата ще бъдат добър знак за разпространяването както на страха от гибел, по този начин и на самата гибел “, споделя проф. Ърн.
Авторите съпоставят тази своя концепция с изследванията, отдадени на разпространяването на обещано заболяване посредством търсения на признаци в Гугъл. Въпреки че наследствата са били писани най-много от мъже, притежаващи някаква благосъстоятелност, създателите валидират своите способи и удостоверяват, че смъртността, измервана посредством писането на завети, пасва съвсем 1:1 на формалните данни за броя на смъртните случаи през втората половина на обсъждания от тях интервал.
Статистика за смъртността в Лондон за седмицата, от 26 септември 1665-а. Източник: Clair Lees/PA
Причините за по-бързото разпространяване остават неразбираеми. През този интервал обаче температурите във Англия са били по-ниски, а откакто популацията на Лондон се е възстановило от първата чума, доста е евентуално по-гъстата населеност или плъховете да са ускорили предаването.
Ърн и Пойнар поддържат изказванието, че чумата през 14-и век се е разпространявала чрез бълхи, заразяващи плъховете или други животни. Ако предаването на болестта сред хора е станало по-често срещано, това би могло да изясни за какво чумата е почнала да се популяризира толкоз бързо.
Авторите на изследването слагат под подозрение концепцията, че COVID-19 ще стартира да се популяризира по-бавно измежду популацията през идващите талази измежду популацията, което към този момент е било изложено на вируса. Доколко обаче сходно изказване е съответно на фона бактериална пандемия със смъртност над 50 % и един не чак толкоз гибелен вирус, не е несъмнено.
Изследването е оповестено в Proceedings of the National Academy of Sciences.
