След вота във Франция: Опитите на Макрон да посредничи в украинската криза не му донесоха точки
От 1 януари до 30 юни Франция е ротационен ръководител на Европейски Съюз. Това председателство съответства с президентските и с парламентарните избори във Франция и протичащото се с Макрон по време на него несъмнено оказа въздействие върху тях. Това означават френски издания в мнения по отношение на изхода от първия тур на парламентарните избори, на който обединената левица се оказа с изравнени позиции с обединението на Макрон, спечелил единствено преди два месеца президентските избори.
Всяко деяние на Еманюел Макрон като водач на страната ротационен ръководител на Европейски Съюз се гледа под лупа с изключение на в Европа и в самата Франция, където то се разглеждаше и като деяние на претендент за президент, а в този момент и като деяние на водач на предизборна коалиция. И всичко това рефлектира върху настроенията на гласоподавателите в самата Франция.
По водещата тематика, с която се занимава френското ротационно председателство – намиране на излаз от рецесията в Украйна - предходната седмица бе белязана от оживените реакции на повторения от Макрон апел, че Русия не би трябвало да бъде унижавана. За първи път Макрон загатна това на 9 май в тирада в Страсбург, а след това го повтори в изявление, което даде при започване на юни за районната преса във Франция. Отправяйки този апел, Макрон гледа в по-далечна вероятност, когато мирът ще се върне и в Европа би трябвало да бъдат открити нови салда в региона на сигурността, показва Франс прес в собствен разбор по тематиката. Според Макрон не би трябвало да има поддаване на изкушението Русия да бъде унижавана, нито пък да се демонстрира реваншизъм по отношение на нея. Макрон прави намеци с диктата, натрапен през 1919 година от спечелилите в Първата международна война на Германия, придружен с огромни териториални загуби и репарации, което в последна сметка докара до нова международна война, показва организацията.
Тази позиция на Макрон обаче бе разкритикувана на 4 юни от украинския външен министър Дмитро Кулеба, който съобщи, че апелите да не се унижава Русия могат единствено да унижат Франция и всяка друга страна, която ги насочва. Той предложи всички да се концентрират по-добре върху метода по какъв начин да се сложи Русия на мястото й. Председателят на украинския парламент Руслан Стефанчук пък съобщи, че никой не може да унижи повече руснаците, в сравнение с ги унижи самият Владимир Путин, като ги въвлече в офанзивата в Украйна. Марко Микелсон, ръководител на комисията по външни каузи в естонския парламент, се запита дали Макрон търси към момента пътища за икономисване на унижението на военнопрестъпника Путин и в случай че е по този начин, по какъв начин той ще изясни това, да вземем за пример, на някое ранено в Украйна дете. Дипломат номер едно на Литва Едгарс Ринкевич иронизира пък разговора, който Макрон продължава да води с Путин, като цитира текста на песничка, гласящ: „ Може би съм си изгубил гордостта”. А в изявление за немския вестник „ Билд “ полският президент Анджей Дуда разкритикува концепцията да се договаря с Путин на фона на съветското навлизане в Украйна. „ Тези диалози са безполезни. Какво ще донесат? Те единствено легитимират индивида, виновен за закононарушенията, осъществени от съветската войска в Украйна”, сподели той. „ Да не би някой да е разговарял по този начин с Адолф Хитлер по време на Втората международна война? Да не би някой да е казвал тогава, че би трябвало да бъде непокътнато достолепието на Хитлер? Че би трябвало да се работи по този начин, че Адолф Хитлер да не бъде потиснат? Не съм чувал такова нещо”, добави Дуда. А пък Майкъл Макфол, някогашен дипломат на Съединени американски щати в Русия по времето на Барак Обама, акцентира, че Путин ще договаря единствено когато армията му няма да може повече да напредва в Украйна, без значение дали е унизен или не, и Макрон би трябвало да се концентрира върху това.
Срещу честите телефонни диалози на западни водачи, в частност на Макрон, с Путин се разгласи на два пъти естонската премиерка Кая Калас. Тя заяви, че оживени полемики по тематиката е имало на срещата на върха на Европейски Съюз в края на май. А още през март в Украйна публицисти и анализатори също споделиха, че диалозите на Макрон с Путин по телефона са безплодни и безсмислени, напомня телевизия „ Бе Еф Ем”. Тогава в Украйна даже бе фиктивен глаголът „ макронирам”. Смисълът му е „ доста съм смутен от дадена обстановка, само че не върша нищо”. Изобретяването на този глагол бе илюстрация, че някои украинци считат, че Макрон би трябвало въобще да престане с телефонните диалози с Путин, тъй като те не водят до нищо.
На 10 юни Елисейският замък се опита да разсее полемиката, подбудена от апела на Макрон да не бъде унижавана Русия, като акцентира, че Франция желае успеха на Украйна и възобновяване на териториалната й целокупност. Завладяването на непознати територии по боен път не може да бъде признато при никакви условия, мирът би трябвало да бъде контрактуван при съблюдаване на интернационалното право и суверенитета на Украйна, като не би трябвало да бъдат оставени и ненаказани военните закононарушения, осъществени от съветските сили, акцентира Елисейският замък. Президентството също така сподели, че Франция е подготвена да помогне и за деблокирането на пристанището в Одеса.
Опитите на Макрон да посредничи в украинската рецесия и апелите му да не бъде унижавана Русия не му печелят позитивни точки и в самата Русия, оповестява телевизия „ Бе Еф Ем”. Прокремълският съветски публицист Владимир Соловьов да вземем за пример сподели, че в Русия също има нов термин, произхождащ от името на Макрон и от неговите телефонни диалози с Путин, и това е „ макронитирам”. Той значи постоянно звъня по телефона, без това да води до нещо. „ Макрон звъни доста постоянно. За благополучие, Путин не всеки път му подвига телефона”, иронизира Соловьов. А съветският политически анализатор Хенри Сардарян разкритикува това, че Макрон всякога си прави публични фотоси, като приказва по телефона с Путин. Според анализатора от тези публични фотоси човек остава с усещането, че при всеки диалог Макрон като че ли страда. „ Притеснявам се за него”, иронизира Сардарян. „ Тези диалози са сложен тест за него”, добавя той.
Макрон също така продължава да бъде упрекван и в Европа, само че и във Франция, че не е посетил Киев от началото на съветската инвазия в Украйна. В края на май той прати там новата френска външна министърка Катрин Колона. Визитата злополучно съответства със гибелта на френски публицист, отразяващ филантропична интервенция в Източна Украйна и изумен при обстрел от шрапнел. Колона сподели, че обстрелът е бил съветски. А в този момент следва в Киев да отиде и ръководителят на Сената Жерар Ларше. Във вторник и сряда Макрон ще посети Румъния и Молдова. В тази връзка стартира да се загатва, че може да се състои и изненадваща аудиенция в Киев. Германският в. „ Велт ам Зонтаг” пък написа, че Макрон дружно с немския канцлер Олаф Шолц и италианския министър председател Марио Драги ще пътуват до Киев преди срещата на Г-7, която е на 27 и 28 юни. Ако това се случи, то в Киев ще се озоват дружно трима водачи, чиито страни бяха упрекнати на няколко пъти от украинския президент Володимир Зеленски поради предишните им близки връзки с Русия.
От Елисейския замък прецизираха, че на този стадий няма подготовка за аудиенция на Макрон в Украйна и разясниха, че тя ще се състои, когато моментът е подобаващ. Разтълкувано, това значи, че възможна аудиенция би могла да бъде обвързвана с развиването на разглеждането на кандидатурата на Украйна в Европейски Съюз, което ще бъде дискутирано на европейската среща на върха на 23 юни, отбелязва Франс прес. Макрон към този момент предлага на Украйна присъединение към оповестената от него на 9 май в Страсбург Европейска политическа общественост, само че Украйна избира да се приказва за участие в Европейски Съюз и гледа с съмнение на всевъзможни други възможности на това, макар че Макрон акцентира, че препоръчаната от него общественост няма да е опция на Европейски Съюз, а ще е допълнение към съюза, означи наскоро „ Монд”.
Освен ходатайство в украинската рецесия, на 6 юни като ротационен ръководител на Европейски Съюз Макрон изрази подготвеност да одобри в Париж, когато настъпи подобаващият миг, управляващите на България и на Република Северна Македония за подписване на двустранно съглашение, което ще разреши началото на договарянията със Скопие за присъединение към Европейски Съюз. А Елисейският замък напомни, че от няколко седмици Франция като ротационен ръководител на Европейски Съюз поддържа намирането на решение на разногласието сред двете прилежащи балкански страни. През 2019 година Франция дружно с две други страни членки - Нидерландия и Дания - наложи несъгласие върху започване на договарянията за присъединение на Северна Македония и Албания, напомня Франс прес. Тогава Макрон смяташе, че тези две страни не са изпълнили нужните условия за започване на договаряния. България наложи несъгласие на Република Северна Македония година по-късно. Сега Франция е трансформирала позицията си в светлината на смяната на геополитическата обстановка в Европа, само че до края на френското председателство надали френските старания за разрешаване на разногласието сред София и Скопие ще дадат резултат.
Тези осеяни с доста трудности посреднически старания на ротационния ръководител на Европейски Съюз Макрон и разгорещените диалози, които провокират те и във Франция, и в Европа, някак си оставиха в сянка две позитивни неща, които се случиха предходната седмица. Първо, през уикенда новият австралийски министър председател Антъни Албанезе заяви, че държавното управление му е постигнало съглашение на стойност 555 милиона евро с френската компания „ Навал груп “ за споразумяване на въпроса с провалената предходната година договорка за френски стандартни подводници. Споразумението е било реализирано след разисквания с френския президент. Така Макрон и цяла Франция могат да не помнят за унижението, което усетиха, когато през септември стана ясно, че Австралия е сключила стратегическо партньорство със Съединени американски щати и Англия в границите на което ще получи нуклеарни подводници от Вашингтон и по тази причина се отхвърля от контракт с Париж за десетки милиарди евро. Това завари Париж неопитен и се твърди, че тази непредвидена обстановка е съдействала да не бъдат преназначени в новото френско държавно управление тогавашните министри на външните работи и на въоръжените сили, Жан-Ив Льо Дриан и Флоранс Парли.
Второто позитивно нещо бе, че на 10 юни вътрешният министър Дарманен разгласи, че навръх финалната права на френското ротационно председателство е преодолян първият стадий по промяната на европейската имиграционна политика. Той заяви, че по време на среща в Люксембург сред огромно болшинство от страните членки на Европейски Съюз е реализирано единодушие по използване на краткотрайна система за взаимност със страните на първа линия на миграционния напор - петте средиземноморски еврочленки (Италия, Испания, Гърция, Кипър и Малта). Механизмът планува пренастаняване на претенденти за леговище от страни на първа линия в страни, поискали да ги одобряват, разяснява Франс прес. Той ще е в действие за една година. Целта е да бъдат пренастанени 10 000 души през тази година. Механизмът може да бъде удължаван след приключването на периода му на деяние. Страните, които не желаят в тях да бъдат пренастанени претенденти за леговище, пък ще могат да вземат участие с финансова помощ или помощ от друго естество за страните на първа линия. Този прогрес е несъмнено триумф за ротационното председателство на Франция, само че и за Макрон в частност, който, сред прочее, възнамерява да извърши през втория си президентски мандат и промени на приема на претенденти за леговище на територията на Франция.
Източник: БТА
Всяко деяние на Еманюел Макрон като водач на страната ротационен ръководител на Европейски Съюз се гледа под лупа с изключение на в Европа и в самата Франция, където то се разглеждаше и като деяние на претендент за президент, а в този момент и като деяние на водач на предизборна коалиция. И всичко това рефлектира върху настроенията на гласоподавателите в самата Франция.
По водещата тематика, с която се занимава френското ротационно председателство – намиране на излаз от рецесията в Украйна - предходната седмица бе белязана от оживените реакции на повторения от Макрон апел, че Русия не би трябвало да бъде унижавана. За първи път Макрон загатна това на 9 май в тирада в Страсбург, а след това го повтори в изявление, което даде при започване на юни за районната преса във Франция. Отправяйки този апел, Макрон гледа в по-далечна вероятност, когато мирът ще се върне и в Европа би трябвало да бъдат открити нови салда в региона на сигурността, показва Франс прес в собствен разбор по тематиката. Според Макрон не би трябвало да има поддаване на изкушението Русия да бъде унижавана, нито пък да се демонстрира реваншизъм по отношение на нея. Макрон прави намеци с диктата, натрапен през 1919 година от спечелилите в Първата международна война на Германия, придружен с огромни териториални загуби и репарации, което в последна сметка докара до нова международна война, показва организацията.
Тази позиция на Макрон обаче бе разкритикувана на 4 юни от украинския външен министър Дмитро Кулеба, който съобщи, че апелите да не се унижава Русия могат единствено да унижат Франция и всяка друга страна, която ги насочва. Той предложи всички да се концентрират по-добре върху метода по какъв начин да се сложи Русия на мястото й. Председателят на украинския парламент Руслан Стефанчук пък съобщи, че никой не може да унижи повече руснаците, в сравнение с ги унижи самият Владимир Путин, като ги въвлече в офанзивата в Украйна. Марко Микелсон, ръководител на комисията по външни каузи в естонския парламент, се запита дали Макрон търси към момента пътища за икономисване на унижението на военнопрестъпника Путин и в случай че е по този начин, по какъв начин той ще изясни това, да вземем за пример, на някое ранено в Украйна дете. Дипломат номер едно на Литва Едгарс Ринкевич иронизира пък разговора, който Макрон продължава да води с Путин, като цитира текста на песничка, гласящ: „ Може би съм си изгубил гордостта”. А в изявление за немския вестник „ Билд “ полският президент Анджей Дуда разкритикува концепцията да се договаря с Путин на фона на съветското навлизане в Украйна. „ Тези диалози са безполезни. Какво ще донесат? Те единствено легитимират индивида, виновен за закононарушенията, осъществени от съветската войска в Украйна”, сподели той. „ Да не би някой да е разговарял по този начин с Адолф Хитлер по време на Втората международна война? Да не би някой да е казвал тогава, че би трябвало да бъде непокътнато достолепието на Хитлер? Че би трябвало да се работи по този начин, че Адолф Хитлер да не бъде потиснат? Не съм чувал такова нещо”, добави Дуда. А пък Майкъл Макфол, някогашен дипломат на Съединени американски щати в Русия по времето на Барак Обама, акцентира, че Путин ще договаря единствено когато армията му няма да може повече да напредва в Украйна, без значение дали е унизен или не, и Макрон би трябвало да се концентрира върху това.
Срещу честите телефонни диалози на западни водачи, в частност на Макрон, с Путин се разгласи на два пъти естонската премиерка Кая Калас. Тя заяви, че оживени полемики по тематиката е имало на срещата на върха на Европейски Съюз в края на май. А още през март в Украйна публицисти и анализатори също споделиха, че диалозите на Макрон с Путин по телефона са безплодни и безсмислени, напомня телевизия „ Бе Еф Ем”. Тогава в Украйна даже бе фиктивен глаголът „ макронирам”. Смисълът му е „ доста съм смутен от дадена обстановка, само че не върша нищо”. Изобретяването на този глагол бе илюстрация, че някои украинци считат, че Макрон би трябвало въобще да престане с телефонните диалози с Путин, тъй като те не водят до нищо.
На 10 юни Елисейският замък се опита да разсее полемиката, подбудена от апела на Макрон да не бъде унижавана Русия, като акцентира, че Франция желае успеха на Украйна и възобновяване на териториалната й целокупност. Завладяването на непознати територии по боен път не може да бъде признато при никакви условия, мирът би трябвало да бъде контрактуван при съблюдаване на интернационалното право и суверенитета на Украйна, като не би трябвало да бъдат оставени и ненаказани военните закононарушения, осъществени от съветските сили, акцентира Елисейският замък. Президентството също така сподели, че Франция е подготвена да помогне и за деблокирането на пристанището в Одеса.
Опитите на Макрон да посредничи в украинската рецесия и апелите му да не бъде унижавана Русия не му печелят позитивни точки и в самата Русия, оповестява телевизия „ Бе Еф Ем”. Прокремълският съветски публицист Владимир Соловьов да вземем за пример сподели, че в Русия също има нов термин, произхождащ от името на Макрон и от неговите телефонни диалози с Путин, и това е „ макронитирам”. Той значи постоянно звъня по телефона, без това да води до нещо. „ Макрон звъни доста постоянно. За благополучие, Путин не всеки път му подвига телефона”, иронизира Соловьов. А съветският политически анализатор Хенри Сардарян разкритикува това, че Макрон всякога си прави публични фотоси, като приказва по телефона с Путин. Според анализатора от тези публични фотоси човек остава с усещането, че при всеки диалог Макрон като че ли страда. „ Притеснявам се за него”, иронизира Сардарян. „ Тези диалози са сложен тест за него”, добавя той.
Макрон също така продължава да бъде упрекван и в Европа, само че и във Франция, че не е посетил Киев от началото на съветската инвазия в Украйна. В края на май той прати там новата френска външна министърка Катрин Колона. Визитата злополучно съответства със гибелта на френски публицист, отразяващ филантропична интервенция в Източна Украйна и изумен при обстрел от шрапнел. Колона сподели, че обстрелът е бил съветски. А в този момент следва в Киев да отиде и ръководителят на Сената Жерар Ларше. Във вторник и сряда Макрон ще посети Румъния и Молдова. В тази връзка стартира да се загатва, че може да се състои и изненадваща аудиенция в Киев. Германският в. „ Велт ам Зонтаг” пък написа, че Макрон дружно с немския канцлер Олаф Шолц и италианския министър председател Марио Драги ще пътуват до Киев преди срещата на Г-7, която е на 27 и 28 юни. Ако това се случи, то в Киев ще се озоват дружно трима водачи, чиито страни бяха упрекнати на няколко пъти от украинския президент Володимир Зеленски поради предишните им близки връзки с Русия.
От Елисейския замък прецизираха, че на този стадий няма подготовка за аудиенция на Макрон в Украйна и разясниха, че тя ще се състои, когато моментът е подобаващ. Разтълкувано, това значи, че възможна аудиенция би могла да бъде обвързвана с развиването на разглеждането на кандидатурата на Украйна в Европейски Съюз, което ще бъде дискутирано на европейската среща на върха на 23 юни, отбелязва Франс прес. Макрон към този момент предлага на Украйна присъединение към оповестената от него на 9 май в Страсбург Европейска политическа общественост, само че Украйна избира да се приказва за участие в Европейски Съюз и гледа с съмнение на всевъзможни други възможности на това, макар че Макрон акцентира, че препоръчаната от него общественост няма да е опция на Европейски Съюз, а ще е допълнение към съюза, означи наскоро „ Монд”.
Освен ходатайство в украинската рецесия, на 6 юни като ротационен ръководител на Европейски Съюз Макрон изрази подготвеност да одобри в Париж, когато настъпи подобаващият миг, управляващите на България и на Република Северна Македония за подписване на двустранно съглашение, което ще разреши началото на договарянията със Скопие за присъединение към Европейски Съюз. А Елисейският замък напомни, че от няколко седмици Франция като ротационен ръководител на Европейски Съюз поддържа намирането на решение на разногласието сред двете прилежащи балкански страни. През 2019 година Франция дружно с две други страни членки - Нидерландия и Дания - наложи несъгласие върху започване на договарянията за присъединение на Северна Македония и Албания, напомня Франс прес. Тогава Макрон смяташе, че тези две страни не са изпълнили нужните условия за започване на договаряния. България наложи несъгласие на Република Северна Македония година по-късно. Сега Франция е трансформирала позицията си в светлината на смяната на геополитическата обстановка в Европа, само че до края на френското председателство надали френските старания за разрешаване на разногласието сред София и Скопие ще дадат резултат.
Тези осеяни с доста трудности посреднически старания на ротационния ръководител на Европейски Съюз Макрон и разгорещените диалози, които провокират те и във Франция, и в Европа, някак си оставиха в сянка две позитивни неща, които се случиха предходната седмица. Първо, през уикенда новият австралийски министър председател Антъни Албанезе заяви, че държавното управление му е постигнало съглашение на стойност 555 милиона евро с френската компания „ Навал груп “ за споразумяване на въпроса с провалената предходната година договорка за френски стандартни подводници. Споразумението е било реализирано след разисквания с френския президент. Така Макрон и цяла Франция могат да не помнят за унижението, което усетиха, когато през септември стана ясно, че Австралия е сключила стратегическо партньорство със Съединени американски щати и Англия в границите на което ще получи нуклеарни подводници от Вашингтон и по тази причина се отхвърля от контракт с Париж за десетки милиарди евро. Това завари Париж неопитен и се твърди, че тази непредвидена обстановка е съдействала да не бъдат преназначени в новото френско държавно управление тогавашните министри на външните работи и на въоръжените сили, Жан-Ив Льо Дриан и Флоранс Парли.
Второто позитивно нещо бе, че на 10 юни вътрешният министър Дарманен разгласи, че навръх финалната права на френското ротационно председателство е преодолян първият стадий по промяната на европейската имиграционна политика. Той заяви, че по време на среща в Люксембург сред огромно болшинство от страните членки на Европейски Съюз е реализирано единодушие по използване на краткотрайна система за взаимност със страните на първа линия на миграционния напор - петте средиземноморски еврочленки (Италия, Испания, Гърция, Кипър и Малта). Механизмът планува пренастаняване на претенденти за леговище от страни на първа линия в страни, поискали да ги одобряват, разяснява Франс прес. Той ще е в действие за една година. Целта е да бъдат пренастанени 10 000 души през тази година. Механизмът може да бъде удължаван след приключването на периода му на деяние. Страните, които не желаят в тях да бъдат пренастанени претенденти за леговище, пък ще могат да вземат участие с финансова помощ или помощ от друго естество за страните на първа линия. Този прогрес е несъмнено триумф за ротационното председателство на Франция, само че и за Макрон в частност, който, сред прочее, възнамерява да извърши през втория си президентски мандат и промени на приема на претенденти за леговище на територията на Франция.
Източник: БТА
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ