Доц. Пандов: Предлагаме за общинските болници да бъде направено изключение в НРД
От 1 август електронизацията в опазването на здравето би трябвало да обхване и болничната помощ. Това значи направлението за хоспитализация, както и Историята на болестта (епикризата) да бъдат издавани по електронен път. Това сподели пред Българска национална телевизия доцент доктор Васил Пандов, шеф на кабинета на министъра на опазването на здравето в оставка Асена Сербезова и ръководител на Надзорния съвет на НЗОК.
Той напомни, че заложените стадии на цифровизация от 1 юни обгръщат извънболничната помощ – персонални лекари, експерти, лаборатории, а от 1 август – и болничната помощ. „ Към момента подготовката е по проект. Всички лечебни заведения държавна и общинска благосъстоятелност са готови, събираме информация за всички тях, които имат връзка с националната здравна осведомителна система. Три съществени сдружения доставят програмен продукт на лечебните заведения и обгръщат над 90% от всички лечебни заведения. Софтуерът към този момент е синхронизиран с условията и са тествани “, сподели доцент Пандов.
По думите му още от 1 юни системата разрешава издаването на електронни посоки за хоспитализация. „ До момента са издадени 44 000 е-направления от персонални лекари и експерти, което потвърждава, че системата работи и в продукционна среда, а освен в тестова. До момента имаме тествани 261 хоспитализации в 54 огромни лечебни заведения и е потвърдено, че системата действа. Разбира се, когато има старт на един цифров развой, е допустимо в някои единични случаи да зародят компликации “, добави доцент Пандов.
Председателят на Надзорния съвет на Касата акцентира, че електронното опазване на здравето е прийом за осветляване на процесите в опазването на здравето. „ В момента ще имаме в действително време данни по кое време един пациент е постъпил и изписан от едно лечебно заведение, епикризата няма да може да бъде променяна, или в случай че бъде променяна, за това ще има диря. Съществуват редица фактори, които ще подобрят контрола в битката с фиктивните хоспитализации. Ще бъде засилен и контролът “, сподели той.
По отношение на нарастването на заплатите на медицинските експерти доцент Пандов съобщи, че в над 90% от лечебните заведения като брутно заплащане се реализират заложените в КТД минимални равнища на заплащане – 2000 лева за доктор, 1500 лева за експертите по здравни грижи и малко над 900 лева за санитар.
„ Въпросът е, че в доста лечебни заведения главното заплащане е доста ниско – да вземем за пример 1000 лева, и има 2000 или 2500 лева спомагателни хонорари. Целта ни обаче беше освен да бъдат преструктурирани заплатите, само че да има и действително нарастване. Средномесечно НЗОК е заплащала на лечебните заведения 200 млн. лева, а от 1 август ще заплаща 151 млн. лева Средствата, които се изплащаха на медицинските експерти като COVID-добавки бяха към 20 млн. лева месечно. Има излишък от към 30 млн. лева, които могат да бъдат разходвани по други пера в бюджетите на лечебните заведения. Някои от лечебните заведения обаче нямат задоволително пациенти. По тази причина общинските лечебни заведения и няколко регионални имат компликации да доближат тези равнища на възнаграждение. За тях ние искахме с смяна в закона да основан спомагателна методика за финансиране, само че при липса на законодателна власт не можем да го осъществяваме. Затова предлагаме за лечебните заведения, които са единствени по места и в отдалечени региони, както и за регионални лечебни заведения, които разходват над 70% от приходите си за хонорари, да бъде заложено изключение от изискванията по НРД “, сподели доцент Пандов.
Той напомни, че заложените стадии на цифровизация от 1 юни обгръщат извънболничната помощ – персонални лекари, експерти, лаборатории, а от 1 август – и болничната помощ. „ Към момента подготовката е по проект. Всички лечебни заведения държавна и общинска благосъстоятелност са готови, събираме информация за всички тях, които имат връзка с националната здравна осведомителна система. Три съществени сдружения доставят програмен продукт на лечебните заведения и обгръщат над 90% от всички лечебни заведения. Софтуерът към този момент е синхронизиран с условията и са тествани “, сподели доцент Пандов.
По думите му още от 1 юни системата разрешава издаването на електронни посоки за хоспитализация. „ До момента са издадени 44 000 е-направления от персонални лекари и експерти, което потвърждава, че системата работи и в продукционна среда, а освен в тестова. До момента имаме тествани 261 хоспитализации в 54 огромни лечебни заведения и е потвърдено, че системата действа. Разбира се, когато има старт на един цифров развой, е допустимо в някои единични случаи да зародят компликации “, добави доцент Пандов.
Председателят на Надзорния съвет на Касата акцентира, че електронното опазване на здравето е прийом за осветляване на процесите в опазването на здравето. „ В момента ще имаме в действително време данни по кое време един пациент е постъпил и изписан от едно лечебно заведение, епикризата няма да може да бъде променяна, или в случай че бъде променяна, за това ще има диря. Съществуват редица фактори, които ще подобрят контрола в битката с фиктивните хоспитализации. Ще бъде засилен и контролът “, сподели той.
По отношение на нарастването на заплатите на медицинските експерти доцент Пандов съобщи, че в над 90% от лечебните заведения като брутно заплащане се реализират заложените в КТД минимални равнища на заплащане – 2000 лева за доктор, 1500 лева за експертите по здравни грижи и малко над 900 лева за санитар.
„ Въпросът е, че в доста лечебни заведения главното заплащане е доста ниско – да вземем за пример 1000 лева, и има 2000 или 2500 лева спомагателни хонорари. Целта ни обаче беше освен да бъдат преструктурирани заплатите, само че да има и действително нарастване. Средномесечно НЗОК е заплащала на лечебните заведения 200 млн. лева, а от 1 август ще заплаща 151 млн. лева Средствата, които се изплащаха на медицинските експерти като COVID-добавки бяха към 20 млн. лева месечно. Има излишък от към 30 млн. лева, които могат да бъдат разходвани по други пера в бюджетите на лечебните заведения. Някои от лечебните заведения обаче нямат задоволително пациенти. По тази причина общинските лечебни заведения и няколко регионални имат компликации да доближат тези равнища на възнаграждение. За тях ние искахме с смяна в закона да основан спомагателна методика за финансиране, само че при липса на законодателна власт не можем да го осъществяваме. Затова предлагаме за лечебните заведения, които са единствени по места и в отдалечени региони, както и за регионални лечебни заведения, които разходват над 70% от приходите си за хонорари, да бъде заложено изключение от изискванията по НРД “, сподели доцент Пандов.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ