България вече е в Шенген. И остава една крачка...
От 01/01/2025 сме в Шенген! И по въздух, и по море, и по суша! България направи извънредно значима крачка по пътя на своята задълбочаваща се евроинтеграция. Това е крачка, която последователно ни отдалечава от периферията и ни придвижва към центъра на Европа. Макар и да няма официално обвързване сред участието в Шенген и участието в еврозоната, то влизането в Шенгенското пространство е основна причина и за приемането на еврото.
Неслучайно няма страна в Европейски Съюз, която да е приела общата европейска валута без преди този момент да е влезнала в Шенген (изключение вършат единствено някои островни държави). Така че с изключение на всички стопански изгоди, които страната ни получава с влизането в Шенген, на това събитие следва да се гледа и като на необятно отваряне на вратата към еврозоната. Вече може да се каже, че попадането ни там от 01/01/2026 наподобява изцяло действително и постижимо.
Средствата, които страната ни ще си обезпечи, минимизирайки загубите при комерсиалния продан, са в размер на 1.6 милиарда лв. (по данни на правителството). Много е значимо тези средства да се употребяват рационално и напълно съгласно обществения интерес. С тях могат да се обезпечат всички нужни салда в обществените финанси и бюджетирането, тъй че осъществяването на формалните критерии за еврозоната да бъде обезпечено и в това време да продължи увеличението на приходите и подобряването на виталния стандарт на хората.
Редно е също по този начин да се означи, че пълноправното и пълноценно участие в Шенген е директен резултат от работата на държавното управление " Денков - Габриел ". Всички, които участваха в него или го подкрепяха, имат своя принос за прекосяването на страната ни към единното европейско пространство. Тогавашната съпротива беше прекомерно скептична към Шенгенското участие на България единствено по въздух и море (към оня момент). Говореше се, че това визира едвам 3% от пътуванията на българите и от транспортните услуги, употребени от българския бизнес. Сред другите изказвания, останали без никакво съображение, както стана ясно на 12/12/2024, бяха тези, че ще бъдем принудени да одобряваме мигранти, които Австрия не желае на територията си, и че в обозримото бъдеще покана за изцяло влизане в Шенгенското пространство няма да получим.
За момента всичко това наподобява забравено. На субектите, заложили на неоснователни и погрешни изказвания, не се задават въпроси. Те най-вероятно ще избегнат неуместната за тях обстановка да изясняват избора си на държание, оказал се изцяло опроверган от обстоятелствата и от развиването на процеса. Такова пояснение обаче тези субекти (напр. БСП) дължат на обществото. Всеки един политически индивид е виновен пред него.
Отговорността е основен фактор за политическата непоклатимост. Ако той не бъде обезпечен, казусът с неустойчивостта мъчно може да бъде преборен. Ако в този момент не се сформира постоянно държавно управление и още веднъж отидем на предварителни избори, то те към този момент ще се случат в една по-различна среда. В нея част от субектите ще имат основателната рекламация, че са постигнали един несъмнено позитивен резултат за България, за българските жители и за българския бизнес. Дали това ще се отрази върху резултата от хипотетични нови предварителни избори?! Зависи от метода, по който тематиката за влизането ни в Шенген ще бъде въведена в политическата връзка и политическия спор.
Ако примерно субектите с принос се спречкат между тях по отношение на това кой повече е оказал помощ, резултатът за всяка от тях ще бъде стеснен. Освен това сходна обстановка ще помогне на другите, тези с погрешните изказвания, да избегнат неуместните отговори, които дължат на обществото. Ако обаче бъде възприето разбирането, че всички, свързани (по един или различен начин) с тогавашното постоянно държавно управление, имат своята значима роля за пълноправното Шенгенско участие, то това би било потребно за вътрешната ни политика и би обрисувало методите и разновидностите за превъзмогването на неустойчивостта в страната. Пълноценното присъединяване в Шенген е народен интерес за България, а постигането на националните ползи нормално води към стабилизация. Това е изцяло устойчива и безусловно необорима логичност.
Независимо, че нови скорошни предварителни избори остават много евентуални, от ГЕРБ дават знаци, че ще опитат да образуват кабинет като първа политическа мощ в 51-то Народно събрание. Сред обединенията, с които контактната група на Борисов ще беседва, е и Българска социалистическа партия. Добре ще е по време на тези диалози да бъде изяснено цялостното отношение на социалистите към участието ни в Шенген и желанията, които страната ни има за участие в еврозоната.
Когато влязохме по въздух и море, държанието на Българска социалистическа партия по тази тематика беше на ръба сред системността и антисистемността. А когато има възможност една партия да влезе в изпълнителната власт, то значимо е да се знае от какви позиции отива там. Още повече, че Българска социалистическа партия преглежда приемането на еврото като част от неопределеното бъдеще, а опцията да се работи интензивно за това, е налице сега. Ако има постоянно държавно управление, което фактически има намерение да обезпечи влизане в еврозоната, то шансът за това не трябва да се пропуща.
Пълното влизане в Шенген е и мотив страната ни да обърне повече внимание на двустранните връзки със прилежащите страни. Румънската интензивност и блян към пълноправно Шенгенско участие несъмнено оказа помощ на България. Това ясно демонстрира, че построяването на общи позиции и взаимната работа по тяхното отстояване са от изгода за националните ползи и на двете страни. Хубаво би било в случай че измежду политическата класа у нас това се осъзнае в по-голяма степен и се пристъпи към отдаването на по-сериозно значение на двустранните връзки със страните от района, изключително що се отнася до тези от тях, които са част от Европейски Съюз и НАТО.
Оттук нататък сред България и Румъния ще има от ден на ден мотиви за двустранно съдействие - възстановяване и разширение на инфраструктурата над р. Дунав, съдействие в областта на защитата, изключително във връзка с Черно море. Дори единствено тези две тематики са задоволителни, с цел да се разбере, че ползите на двете страни са мощно и трайно обвързани.
За доста българи, както и за българския бизнес превозът през Румъния към Централна и Западна Европа евентуално ще стане по-желан в сравнение с прекосяването през Сърбия. Макар и дистанцията малко да се усилва, неналичието на инспекции на границата ще икономисва средства и време. Туристическите пътувания ще станат по-комфортни, а превозването на артикули - по-изгодно. Ето за какво България би трябвало да е по-активната страна, когато става дума за обезпечаването на повече и по-удобни благоприятни условия за прекосяване през р. Дунав.
Българското пълноправно участие в Шенген е значимо и за Гърция. За първи път тази страна има комшия, който е Шенгенски член. Досега Гърция беше пълновръстен, само че не и пълностоен участник в Шенген. Де факто шенгенските изгоди за Гърция се изчерпваха с въздуха и морето, т.е. с това, което държавното управление " Денков - Габриел " издейства за България. Отделен, несъмнено, е въпросът, че комерсиалното и икономическото значение на Средиземно море е доста друго от това на Черно море. С пълноправното влизане на България и Румъния в Шенген гърците получават безконтролен сухопътен достъп до Централна и Западна Европа.
От друга страна изгодите за гръцкия туристически бранш също са явни. Вече от дълги години ползата на българи и румънци към морските курорти в Гърция е доста огромен. Сега пътуването ще е свободно, без инспекции и губене на време по границите. През лятото на 2025 година няма да сме очевидци на новинарски фрагменти от граничните пунктове с Гърция, къде български и румънски туристи престояват по няколко часа преди да стигнат до определения от тях морски курорт.
Пълноправното участие в Шенген значи и сигурност. Около 100 австрийски, маджарски, румънски и гръцки гранични чиновници ще оказват помощ на България да опазва границата си с Турция, която е външна за Европейски Съюз. За първите 6 месеца от 2025 година инспекциите сред Румъния и България и Румъния и Унгария ще останат. Те обаче ще се случват при доста по-олекотен режим, след което изцяло ще изчезнат.
Следващата крачка за България е участието в еврозоната. С това ще приключи нашата евроинтеграция и ще имаме опция да се развиваме напълно като европейска страна с изцяло свободен достъп до европейския пазар и с глас в Европейската централна банка (ЕЦБ) при определянето на нейните политики, които са значими за всички в Европа.
Неслучайно няма страна в Европейски Съюз, която да е приела общата европейска валута без преди този момент да е влезнала в Шенген (изключение вършат единствено някои островни държави). Така че с изключение на всички стопански изгоди, които страната ни получава с влизането в Шенген, на това събитие следва да се гледа и като на необятно отваряне на вратата към еврозоната. Вече може да се каже, че попадането ни там от 01/01/2026 наподобява изцяло действително и постижимо.
Средствата, които страната ни ще си обезпечи, минимизирайки загубите при комерсиалния продан, са в размер на 1.6 милиарда лв. (по данни на правителството). Много е значимо тези средства да се употребяват рационално и напълно съгласно обществения интерес. С тях могат да се обезпечат всички нужни салда в обществените финанси и бюджетирането, тъй че осъществяването на формалните критерии за еврозоната да бъде обезпечено и в това време да продължи увеличението на приходите и подобряването на виталния стандарт на хората.
Редно е също по този начин да се означи, че пълноправното и пълноценно участие в Шенген е директен резултат от работата на държавното управление " Денков - Габриел ". Всички, които участваха в него или го подкрепяха, имат своя принос за прекосяването на страната ни към единното европейско пространство. Тогавашната съпротива беше прекомерно скептична към Шенгенското участие на България единствено по въздух и море (към оня момент). Говореше се, че това визира едвам 3% от пътуванията на българите и от транспортните услуги, употребени от българския бизнес. Сред другите изказвания, останали без никакво съображение, както стана ясно на 12/12/2024, бяха тези, че ще бъдем принудени да одобряваме мигранти, които Австрия не желае на територията си, и че в обозримото бъдеще покана за изцяло влизане в Шенгенското пространство няма да получим.
За момента всичко това наподобява забравено. На субектите, заложили на неоснователни и погрешни изказвания, не се задават въпроси. Те най-вероятно ще избегнат неуместната за тях обстановка да изясняват избора си на държание, оказал се изцяло опроверган от обстоятелствата и от развиването на процеса. Такова пояснение обаче тези субекти (напр. БСП) дължат на обществото. Всеки един политически индивид е виновен пред него.
Отговорността е основен фактор за политическата непоклатимост. Ако той не бъде обезпечен, казусът с неустойчивостта мъчно може да бъде преборен. Ако в този момент не се сформира постоянно държавно управление и още веднъж отидем на предварителни избори, то те към този момент ще се случат в една по-различна среда. В нея част от субектите ще имат основателната рекламация, че са постигнали един несъмнено позитивен резултат за България, за българските жители и за българския бизнес. Дали това ще се отрази върху резултата от хипотетични нови предварителни избори?! Зависи от метода, по който тематиката за влизането ни в Шенген ще бъде въведена в политическата връзка и политическия спор.
Ако примерно субектите с принос се спречкат между тях по отношение на това кой повече е оказал помощ, резултатът за всяка от тях ще бъде стеснен. Освен това сходна обстановка ще помогне на другите, тези с погрешните изказвания, да избегнат неуместните отговори, които дължат на обществото. Ако обаче бъде възприето разбирането, че всички, свързани (по един или различен начин) с тогавашното постоянно държавно управление, имат своята значима роля за пълноправното Шенгенско участие, то това би било потребно за вътрешната ни политика и би обрисувало методите и разновидностите за превъзмогването на неустойчивостта в страната. Пълноценното присъединяване в Шенген е народен интерес за България, а постигането на националните ползи нормално води към стабилизация. Това е изцяло устойчива и безусловно необорима логичност.
Независимо, че нови скорошни предварителни избори остават много евентуални, от ГЕРБ дават знаци, че ще опитат да образуват кабинет като първа политическа мощ в 51-то Народно събрание. Сред обединенията, с които контактната група на Борисов ще беседва, е и Българска социалистическа партия. Добре ще е по време на тези диалози да бъде изяснено цялостното отношение на социалистите към участието ни в Шенген и желанията, които страната ни има за участие в еврозоната.
Когато влязохме по въздух и море, държанието на Българска социалистическа партия по тази тематика беше на ръба сред системността и антисистемността. А когато има възможност една партия да влезе в изпълнителната власт, то значимо е да се знае от какви позиции отива там. Още повече, че Българска социалистическа партия преглежда приемането на еврото като част от неопределеното бъдеще, а опцията да се работи интензивно за това, е налице сега. Ако има постоянно държавно управление, което фактически има намерение да обезпечи влизане в еврозоната, то шансът за това не трябва да се пропуща.
Пълното влизане в Шенген е и мотив страната ни да обърне повече внимание на двустранните връзки със прилежащите страни. Румънската интензивност и блян към пълноправно Шенгенско участие несъмнено оказа помощ на България. Това ясно демонстрира, че построяването на общи позиции и взаимната работа по тяхното отстояване са от изгода за националните ползи и на двете страни. Хубаво би било в случай че измежду политическата класа у нас това се осъзнае в по-голяма степен и се пристъпи към отдаването на по-сериозно значение на двустранните връзки със страните от района, изключително що се отнася до тези от тях, които са част от Европейски Съюз и НАТО.
Оттук нататък сред България и Румъния ще има от ден на ден мотиви за двустранно съдействие - възстановяване и разширение на инфраструктурата над р. Дунав, съдействие в областта на защитата, изключително във връзка с Черно море. Дори единствено тези две тематики са задоволителни, с цел да се разбере, че ползите на двете страни са мощно и трайно обвързани.
За доста българи, както и за българския бизнес превозът през Румъния към Централна и Западна Европа евентуално ще стане по-желан в сравнение с прекосяването през Сърбия. Макар и дистанцията малко да се усилва, неналичието на инспекции на границата ще икономисва средства и време. Туристическите пътувания ще станат по-комфортни, а превозването на артикули - по-изгодно. Ето за какво България би трябвало да е по-активната страна, когато става дума за обезпечаването на повече и по-удобни благоприятни условия за прекосяване през р. Дунав.
Българското пълноправно участие в Шенген е значимо и за Гърция. За първи път тази страна има комшия, който е Шенгенски член. Досега Гърция беше пълновръстен, само че не и пълностоен участник в Шенген. Де факто шенгенските изгоди за Гърция се изчерпваха с въздуха и морето, т.е. с това, което държавното управление " Денков - Габриел " издейства за България. Отделен, несъмнено, е въпросът, че комерсиалното и икономическото значение на Средиземно море е доста друго от това на Черно море. С пълноправното влизане на България и Румъния в Шенген гърците получават безконтролен сухопътен достъп до Централна и Западна Европа.
От друга страна изгодите за гръцкия туристически бранш също са явни. Вече от дълги години ползата на българи и румънци към морските курорти в Гърция е доста огромен. Сега пътуването ще е свободно, без инспекции и губене на време по границите. През лятото на 2025 година няма да сме очевидци на новинарски фрагменти от граничните пунктове с Гърция, къде български и румънски туристи престояват по няколко часа преди да стигнат до определения от тях морски курорт.
Пълноправното участие в Шенген значи и сигурност. Около 100 австрийски, маджарски, румънски и гръцки гранични чиновници ще оказват помощ на България да опазва границата си с Турция, която е външна за Европейски Съюз. За първите 6 месеца от 2025 година инспекциите сред Румъния и България и Румъния и Унгария ще останат. Те обаче ще се случват при доста по-олекотен режим, след което изцяло ще изчезнат.
Следващата крачка за България е участието в еврозоната. С това ще приключи нашата евроинтеграция и ще имаме опция да се развиваме напълно като европейска страна с изцяло свободен достъп до европейския пазар и с глас в Европейската централна банка (ЕЦБ) при определянето на нейните политики, които са значими за всички в Европа.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ