Възможно ли е да бъде спрян изборът на Борислав Сарафов за главен прокурор
Възможно ли е да бъде спрян изборът на Борислав Сарафов за основен прокурор? Ще има ли задоволително време, а и предпочитание да се одобряват измененията? Темата в студиото на „ Здравей, България " разясниха Велислав Величков от Инициатива " Правосъдие за всеки " и преподавателят по Конституционно право Орлин Колев.
Въпросът има или няма политическо предпочитание да бъдат признати тези промени - в никакъв случай не е преставал да съществува. Всичко е въпрос на договаряния и сега двата въпроса са като скачени следове. Правителство и основен прокурор. В сряда Борисов изненадващо сложи въпроса към следния избор - или Росен Желязков, или Борислав Сарафов. Избирайте си. В последна сметка денят приключи с хубава вест. Парламентът одобри и трите законопроекта с голямо болшинство на първо гласоподаване, съобщи Величков.
По думите му оттук насетне ще е мъчно на второ гласоподаване някой да обосновава противоположен избор с опцията " Ама не сме се разбрали за министър председател ". И тук към този момент стартира играта за периодите. Защото моето персонално мнение е, че няма никакво софтуерно и процедурно време до 16 януари да бъде формиран общият законопроект, оферти сред първо и второ гласоподаване. Повечето парламентарни групи споделиха, че ще създадат такива оферти и че съгласно тях има противоконституционни текстове в някои от законопроектите. След това следва приемане в пленарна зала, декрет на президента, обявяване в " Държавен вестник ", изясни той процедурата.
И добави: До 16 януари сутринта, съгласно мен, това не може да се случи. Тъй като, както сподели служебният правосъден министър Мария Павлова в Правна комисия: " Защо бързате сътрудници? Нищо не свършва на 16 януари? " Това беше доста знаково изявление. Това значи, че съгласно нея след 16 януари и президентът към този момент има думата дали ще отхвърли и върне кандидатурата и ще продължат договарянията за това дали господин Сарафов ще получи 13 гласа и ще бъде основен прокурор ".
На въпрос, в случай че президентът реши да не върне, а единствено с цел да задържи указа за назначението на Сарафов - стъпка ли е към пропадане на избора му, Колев отговори: Така подложен въпросът - отговорът е позитивен. Виждали сме друго практикуване на текстовете на Конституцията. Нямаме власт - с изключение на главният закон, която би трябвало да се съблюдава от всички, и която да задължи президента да извърши своята функционалност. Но по негова преценка, някак си Конституцията не му дава това право, само че той може да задържи издаването на декрет до момента в който влезе законът в действие. Не виждам кой би могъл да се противи на това негово предпочитание. Сега, до каква степен ще бъде съобразено с духа на Конституцията, е обособен въпрос. Но би могло да има подобен сюжет.
Величков акцентира, че има догадка, при която, в случай че законопроектите бъдат признати - президентът може в границите на рационалния период да направи едно задържане, с цел да види дали вътре са текстовете за преустановяване на процедурите или вероятно за по този начин наречените " двойни болшинства ". Прекратяването на процедурата е изцяло ясно. Този личен състав на Висш съдебен съвет с изминал мандат не може да прави избор на тримата огромни. И процедурата ще бъде прекъсната, тъй като няма приключен в действителност състав. Ако президентът върне и Висш съдебен съвет прегласува, ще имаме приключен в действителност състав. Тогава той към този момент няма избор, с изключение на да подпише.
По отношение на приключения в действителност състав - подобен ще имаме тогава, когато процедурата завърши с декрет на президента. Във всеки един различен стадий от процедурата имаме недовършен в действителност състав по назначението на приказваме за основния прокурор. В този смисъл имаме разнообразни нюанси, по кое време и по какъв начин би могъл президентът вероятно да забави указа. Поначало не може да забави, само че едно е да изчакаш преди първия декрет, друго е преди втория декрет. Тоест указът, с който отхвърли и декрет, с който назначава. Той има право един път да откаже, съобщи Колев.
Въпросът има или няма политическо предпочитание да бъдат признати тези промени - в никакъв случай не е преставал да съществува. Всичко е въпрос на договаряния и сега двата въпроса са като скачени следове. Правителство и основен прокурор. В сряда Борисов изненадващо сложи въпроса към следния избор - или Росен Желязков, или Борислав Сарафов. Избирайте си. В последна сметка денят приключи с хубава вест. Парламентът одобри и трите законопроекта с голямо болшинство на първо гласоподаване, съобщи Величков.
По думите му оттук насетне ще е мъчно на второ гласоподаване някой да обосновава противоположен избор с опцията " Ама не сме се разбрали за министър председател ". И тук към този момент стартира играта за периодите. Защото моето персонално мнение е, че няма никакво софтуерно и процедурно време до 16 януари да бъде формиран общият законопроект, оферти сред първо и второ гласоподаване. Повечето парламентарни групи споделиха, че ще създадат такива оферти и че съгласно тях има противоконституционни текстове в някои от законопроектите. След това следва приемане в пленарна зала, декрет на президента, обявяване в " Държавен вестник ", изясни той процедурата.
И добави: До 16 януари сутринта, съгласно мен, това не може да се случи. Тъй като, както сподели служебният правосъден министър Мария Павлова в Правна комисия: " Защо бързате сътрудници? Нищо не свършва на 16 януари? " Това беше доста знаково изявление. Това значи, че съгласно нея след 16 януари и президентът към този момент има думата дали ще отхвърли и върне кандидатурата и ще продължат договарянията за това дали господин Сарафов ще получи 13 гласа и ще бъде основен прокурор ".
На въпрос, в случай че президентът реши да не върне, а единствено с цел да задържи указа за назначението на Сарафов - стъпка ли е към пропадане на избора му, Колев отговори: Така подложен въпросът - отговорът е позитивен. Виждали сме друго практикуване на текстовете на Конституцията. Нямаме власт - с изключение на главният закон, която би трябвало да се съблюдава от всички, и която да задължи президента да извърши своята функционалност. Но по негова преценка, някак си Конституцията не му дава това право, само че той може да задържи издаването на декрет до момента в който влезе законът в действие. Не виждам кой би могъл да се противи на това негово предпочитание. Сега, до каква степен ще бъде съобразено с духа на Конституцията, е обособен въпрос. Но би могло да има подобен сюжет.
Величков акцентира, че има догадка, при която, в случай че законопроектите бъдат признати - президентът може в границите на рационалния период да направи едно задържане, с цел да види дали вътре са текстовете за преустановяване на процедурите или вероятно за по този начин наречените " двойни болшинства ". Прекратяването на процедурата е изцяло ясно. Този личен състав на Висш съдебен съвет с изминал мандат не може да прави избор на тримата огромни. И процедурата ще бъде прекъсната, тъй като няма приключен в действителност състав. Ако президентът върне и Висш съдебен съвет прегласува, ще имаме приключен в действителност състав. Тогава той към този момент няма избор, с изключение на да подпише.
По отношение на приключения в действителност състав - подобен ще имаме тогава, когато процедурата завърши с декрет на президента. Във всеки един различен стадий от процедурата имаме недовършен в действителност състав по назначението на приказваме за основния прокурор. В този смисъл имаме разнообразни нюанси, по кое време и по какъв начин би могъл президентът вероятно да забави указа. Поначало не може да забави, само че едно е да изчакаш преди първия декрет, друго е преди втория декрет. Тоест указът, с който отхвърли и декрет, с който назначава. Той има право един път да откаже, съобщи Колев.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ