Проф. Пламен Панайтов пред novini.bg: С политическа игра съдебна реформа не може да бъде проведена
Освобождаването на Главния прокурор не наподобява ли на пиратка, поради несъразмерната фиксация върху неговата фигура? Един някогашен студент на проф. Панайотов споделя, че това е Аберацио иктус, по този начин ли е в действителност? Може ли непопълнения и с изминал период на деяние Висш съдебен съвет да освободи Главния прокурор и това няма ли да накърни духа на закона? А може ли да избере нов? Някои органи на правосъдната система, с изключение на Висш съдебен съвет, както и други държавни институции са с непопълнени сформира, което на практика ги осакатява. Това по какъв начин се отразява на работата им и кой ще носи отговорност по тази причина? Има ли пояснение за какво в Украйна да вземем за пример, където правораздавателната система е на същите основи, може да бъде хванат и даден на съд висш арбитър, хванат с рушвет, а тук за близо 30 години нямаме случай на разкрита и осъдена корупция в ръководството? Разговарям с проф. Пламен Панайотов. Той е професор по наказателно право в Юридическия факултет на Софийския университет. Проф. Панайотов беше наш политик от Национална движение „Симеон Втори", и вицепремиер в държавното управление на Сакскобургготски, а по-късно влезе в състава на " Българска нова народна власт ". Основните му научни ползи и изявления са в региона на наказателното право, наказателното право на Европейския съюз и интернационалното наказателно право.
Според мен говоренето би трябвало да става, когато имаме потвърдени обстоятелства, в случай че желаеме професионален метод.
Самата база на изказванията на участниците в разногласието, на политиците, на коментаторите, ние не можем да вършим изводи, които да тежат с професионализъм. Още по-малко е редно да занимаваме обществото с тях. Едно произвеждане допуска да се организира по закон. А той планува избрани периоди, способени органи, които надлежно построяват дадени версии, събират доказателства по тях и в случай че се придържат към закона и го съблюдават, би трябвало да показват доказателствата. Това е сериозният метод. Другото е част от политическата игра. С политическа игра правосъдна промяна не може да бъде извършена. Днес в Народното събрание още веднъж разискват в отрасловата комисия промени в Закона за правосъдната власт и в Наказателно-процесуален кодекс, свързани с така наречен " механизъм за следствие на Главния прокурор. Да допуснем, че без да има формирано ръководещо болшинство, без излъчено постоянно държавно управление, тези промени бъдат признати. Ако обаче след два-три месеца още веднъж ще имаме изключителни парламентарни избори, по какъв начин мислите - по този начин направените на парче промени, без ясна визия за цялостна правосъдна промяна, тъй като време за такова нещо няма, дали ще устоят на времето! Или това ще е нещо мимолетно отново да обслужи политически цели, свързани с сегашното. На България подобен вид промени не са нужни.
В момента към момента и съгласно решението на Конституционния съд работи Висш съдебен съвет в остарелият му състав. Така че
официално видяно Висш съдебен съвет има и той може да извършва пълномощията си по закон и може да стигне до освобождението на който и да е от тримата огромни в правосъдната власт като откри законно съображение по тази причина.
Но това е един от въпросите, който още един път демонстрира, че с цел да има адекватност в провеждането на една нова политика във връзка с правосъдната власт, е належащо Народното събрание да си свърши работата и в това отношение. Тук не става въпрос единствено да се построи състава на един нов Висш съдебен съвет, а и за голям брой други органи, в които Народното събрание е задължен да избере квоти. Всичко това за действието на страната е доста значимо. Това още един път демонстрира, че е извънредно належащо да се стигне до сформирането на едно ръководещо болшинство с ясни цели, цели и небосвод, с цел да може българското общество най-накрая след изтеклите 2,6 години да знае какво го чака. Без явен небосвод не може да се организира политиката на страната от която и да е институция, в това число и в органите на правосъдната власт. Според нашата Конституция не инцидентно Висш съдебен съвет е орган, в който има посланичество и трите управляващи - правосъдната, парламентарната, а постоянно се не помни, че министъра на правораздаването, без значение дали е в постоянен или длъжностен кабинет, ръководи Висш съдебен съвет. Идеята на конституционния законодател е да се даде опция трите управляващи да се срещнат в този орган. Да, министърът на правораздаването няма право на глас в съвета, само че от него в огромна степен зависи дневния ред, по който да се заседава Висш съдебен съвет. Фактът, че този орган е с изминал мандат, Инспекторатът също е в това състояние, и слага доста въпроси.
Ако изобщо се стигне до освобождението на Главния прокурор, би трябвало да дефинира кой краткотрайно ще извършва тези функционалности и едвам тогава на общи учредения ще се задейства нова процедура.
Колкото до съпоставката ви с Украйна, във въпроса ви ли личи настройката на обществото, което изпитва висока степен на съмнение към активността на органите на правосъдната власт.
Аз не мога да се изговарям по аргументите, които водят до един подобен извод. Професионалният метод допуска човек да знае какви са обстоятелствата, дали те могат да бъдат потвърдени или не и тогава да се произнася. И още веднъж е въпрос на едно или друго виждане. Що се отнася до статистиката, е значимо да се заяви на необятната общност, че отвън т.нар.знакови каузи, по които с съображение има необятен публичен интерес, то правораздавателната ни система в наказателната област се отличава измежду всички страни в Европейски Съюз. 97 % от наказателните производства, които са стигнали на база обвинителен акт до правосъдна фаза, приключват с неоправдателни присъди. В нито една друга страна в Европейски Съюз не е по този начин. Давам си сметка, че обществото ни чака да се разкрива корупция по високите етажи на властта. Но всяко дело би трябвало да се опознае в елементи и тогава да се разяснява съответно за какво това или това дело не е стигнало до обвинителен акт и не е в съда, за какво не са събрани нужни доказателства и така нататък.
Според мен говоренето би трябвало да става, когато имаме потвърдени обстоятелства, в случай че желаеме професионален метод.
Самата база на изказванията на участниците в разногласието, на политиците, на коментаторите, ние не можем да вършим изводи, които да тежат с професионализъм. Още по-малко е редно да занимаваме обществото с тях. Едно произвеждане допуска да се организира по закон. А той планува избрани периоди, способени органи, които надлежно построяват дадени версии, събират доказателства по тях и в случай че се придържат към закона и го съблюдават, би трябвало да показват доказателствата. Това е сериозният метод. Другото е част от политическата игра. С политическа игра правосъдна промяна не може да бъде извършена. Днес в Народното събрание още веднъж разискват в отрасловата комисия промени в Закона за правосъдната власт и в Наказателно-процесуален кодекс, свързани с така наречен " механизъм за следствие на Главния прокурор. Да допуснем, че без да има формирано ръководещо болшинство, без излъчено постоянно държавно управление, тези промени бъдат признати. Ако обаче след два-три месеца още веднъж ще имаме изключителни парламентарни избори, по какъв начин мислите - по този начин направените на парче промени, без ясна визия за цялостна правосъдна промяна, тъй като време за такова нещо няма, дали ще устоят на времето! Или това ще е нещо мимолетно отново да обслужи политически цели, свързани с сегашното. На България подобен вид промени не са нужни.
В момента към момента и съгласно решението на Конституционния съд работи Висш съдебен съвет в остарелият му състав. Така че
официално видяно Висш съдебен съвет има и той може да извършва пълномощията си по закон и може да стигне до освобождението на който и да е от тримата огромни в правосъдната власт като откри законно съображение по тази причина.
Но това е един от въпросите, който още един път демонстрира, че с цел да има адекватност в провеждането на една нова политика във връзка с правосъдната власт, е належащо Народното събрание да си свърши работата и в това отношение. Тук не става въпрос единствено да се построи състава на един нов Висш съдебен съвет, а и за голям брой други органи, в които Народното събрание е задължен да избере квоти. Всичко това за действието на страната е доста значимо. Това още един път демонстрира, че е извънредно належащо да се стигне до сформирането на едно ръководещо болшинство с ясни цели, цели и небосвод, с цел да може българското общество най-накрая след изтеклите 2,6 години да знае какво го чака. Без явен небосвод не може да се организира политиката на страната от която и да е институция, в това число и в органите на правосъдната власт. Според нашата Конституция не инцидентно Висш съдебен съвет е орган, в който има посланичество и трите управляващи - правосъдната, парламентарната, а постоянно се не помни, че министъра на правораздаването, без значение дали е в постоянен или длъжностен кабинет, ръководи Висш съдебен съвет. Идеята на конституционния законодател е да се даде опция трите управляващи да се срещнат в този орган. Да, министърът на правораздаването няма право на глас в съвета, само че от него в огромна степен зависи дневния ред, по който да се заседава Висш съдебен съвет. Фактът, че този орган е с изминал мандат, Инспекторатът също е в това състояние, и слага доста въпроси.
Ако изобщо се стигне до освобождението на Главния прокурор, би трябвало да дефинира кой краткотрайно ще извършва тези функционалности и едвам тогава на общи учредения ще се задейства нова процедура.
Колкото до съпоставката ви с Украйна, във въпроса ви ли личи настройката на обществото, което изпитва висока степен на съмнение към активността на органите на правосъдната власт.
Аз не мога да се изговарям по аргументите, които водят до един подобен извод. Професионалният метод допуска човек да знае какви са обстоятелствата, дали те могат да бъдат потвърдени или не и тогава да се произнася. И още веднъж е въпрос на едно или друго виждане. Що се отнася до статистиката, е значимо да се заяви на необятната общност, че отвън т.нар.знакови каузи, по които с съображение има необятен публичен интерес, то правораздавателната ни система в наказателната област се отличава измежду всички страни в Европейски Съюз. 97 % от наказателните производства, които са стигнали на база обвинителен акт до правосъдна фаза, приключват с неоправдателни присъди. В нито една друга страна в Европейски Съюз не е по този начин. Давам си сметка, че обществото ни чака да се разкрива корупция по високите етажи на властта. Но всяко дело би трябвало да се опознае в елементи и тогава да се разяснява съответно за какво това или това дело не е стигнало до обвинителен акт и не е в съда, за какво не са събрани нужни доказателства и така нататък.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ