Освен във всеобщата просветата, Бачо Киро се включва дейно и

Освен във всеобщата просветата, Бачо Киро се включва ефективно и в битката за църковна самостоятелност на България. Това става повода да лежи в пандиза на два пъти – през 1861 година и през 1864. Тази битка обаче ще го вкара вечно в революционните среди, на които до края на живота си Бачо Киро ще се пробва да спомага по всякакъв начин, на което в последна сметка ще се дължи и кончината му. Малко преди да открие „ Селска обич “, към този момент се допира до огромна част от българските революционни мозъци, а в тайните каузи на националреволюционните битки го посвещава Матей Преображенски. Отец Матей, именуван от хората още Очматей и Очката, е член на Вътрешната революционна организация и другар и поддръжник на Васил Левски. Чрез него се среща и с ред изтъкнати членове на организацията – по този начин става добър другар с Христо Иванов-Големия, също доближен на Дякона. Цялата история може да прочетете тук!

Не единствено мъжете са грабвали оръжието и са избирали пътят на въоръжената опозиция, само че и дами са се присъединявали към освободителното придвижване, залагайки живота и достойнството си на карта. Една от тези бойни дами е Екатерина Арнаудова. Нейните побратими по оръжие я назовават „ Арнаудката “ или „ Катина “, а хората от народа – „ Комитката “. След багра при Кресна (1902 г.) й се носи славата на „ безстрашната пиринска четничка “. Описват я като здрава и стройна, само че не изключително женствена и споделят, че се държи по-скоро като мъжкарана. Цялата история на безстрашната комитка може да прочетете тук!

След като получил дилемите си, Грънчаров стартира да управлява революционната каса и при всяко комерсиална аудиенция се закупува и крупно количество оръжие. Всеки път, когато се прибира, Сидер споделя на турските управляващи, че придвижва търговски артикули. Понеже е прочут, никой не прави инспекции и не подозира, че горнооряховският търговец има непретенциозно снаряжение за партизанска война. Историята за Сидер Грънчаров може да прочетете тук!

Ильо бил роден на 28-ми май, 1805 година, точно в разгара на Кърджалийските времена. Дали дядо му поп Георги, от който наследил своите качества бил жив по това време не е ясно. Около 1830 година, когато в Гърция тече кървавото въстание, а Русия е на прага на война с Портата, Ильо се спречква с локален турски отличник, който си разрешил да задиря двете му сестри. Верен на фамилната чест, Ильо се опълчва на турчина и съдейки по обстоятелството че бързо отпътува за Рилския манастир, евентуално го е наранил съществено. Историята на дядо Ильо Войвода може да откриете тук!

Името й е Райна или Райка Попгеоргиева Футекова, само че впечатлен от работата й, Бенковски й дава прозвището Райна Княгиня, взето от героиня на Добри Войников. Именно с това име тя остава и в българската история. Учителка по специалност, революционерка по душа и акушерка по предопределение – това са единствено част от качествата и уменията на популярната българка. Райна Княгиня дава освен един от знаците на Априлското въстание, само че и четирима сина, които стават военни и се отличават с храбростта си при войните за национално обединяване. За подвизите на Райна Княгина може да прочетете тук!

Previous Next Българските опълченци, които заплатиха скъпа цена за свободата 2 март, 2020 19:37 | от Даниел Петров | Личности

На днешният празник може да си спомним редица борци за независимост, които по един или различен метод слагат родната свобада пред всички други идеали. Цената постоянно е жестока и затова на българският опълченски байрак ясно написа „ Свобода или гибел “. За разлика от доста други, българинът изпича своята независимост в пещите на 5-вековното господство.

И до момента в който имената може да се не помнят или избледнеят в историята, предлагаме да се запознаете с тези хора, които се трансфораха в знак на свободата, която заплатиха с кръвта си. Делото им е повода и до през днешния ден да приказваме на своя език и да се назоваваме най-старата страна в Европа!