Острият конфликт между ХДС и ХСС придобива все по-абсурдни измерения.

Острият спор сред ХДС и ХСС придобива все по-абсурдни измерения. Защо е в действителност целият този цирк, пита Феликс Щайнер в коментар за " Дойче веле ". По създание ли спорят - или става дума за дуел сред Меркел и Зеехофер, подбуден от чисто персонални претекстове?

Германските жители напряко не могат да повярват на очите си, наблюдавайки драмата, която се разиграва от дни в Берлин и в Мюнхен. На човек му се желае да изкрещи: " Започнете най-сетне да си вършите работата! ". Както си я вършим и ние, данъкоплатците. И то всеки ден. Нищо, че имаме и сътрудници, които не можем да понасяме. Нищо, че началниците ни от време на време взимат решения, които не считаме за изключително мъдри.

Какво става в действителност?

Да, ние, жителите на тази република, също имаме принос за нелекия делник на нашите политици. Защото съгласно всички анкети, едно в действителност огромно болшинство поддържа предложенията на водача на ХСС Хорст Зеехофер. Именно резултатите от тези анкети дадоха кураж на баварския ХСС да се разпалва.
От друга страна болшинството германци въобще дори не желаят тази политика да бъде прокарана с цената на тежка държавна рецесия и даже разпад на ръководещата коалиция. Най-малко пък електоратът на двете партии-посестрими ХДС и ХСС, който по принцип доста обича реда.

Едва ли има човек, който да не се пита: Защо е в действителност всичко това? С какво днешното състояние се разграничава от обстановката преди три месеца, когато след дълги и мъчителни договаряния ХДС, ХСС и социалдемократите въпреки всичко съумяха да сформират държавно управление? И дали в този спор въобще става дума за политически спор всъщност - или по-скоро за дуел сред канцлерката Меркел и вътрешния министър Зеехофер? Двубой, продикутван от чисто персонални претекстове?

" Не мога да работя повече с тази жена! " - Хорст Зеехофер отхвърли тези думи да са негови, само че се твърди, че ги е изрекъл тъкмо по този начин. Ако това е истина, Зеехофер просто към този момент е проиграл реномето си. Защото професионализмът наподобява иначе.

В интерес на истината би трябвало да кажем и това: през последните дни Ангела Меркел също позволи трагични неточности. Да, на срещата на върха на Европейски Съюз немската канцлерка реализира триумфи, на които съвсем никой не се надяваше. Но звучи много необичайно, когато от канцлерството ни изясняват с кои европейски сътрудници са постигнали еди-какви си съглашения, а малко по-късно три от въпросните страни изрично опровергават тези известия. На кого да имаме вяра? Всеки селски кмет знае, че в политиката няма нищо по-важно от доверието. Който не се употребява с доверие, няма никакъв късмет да оцелее политически.

" Погледнете оттатък Алпите! "

Колкото и зле да наподобяват нещата, това разтърсване не е държавна рецесия. Защото даже ХСС да напусне държавното управление, Зелените към този момент обявиха подготвеност да станат нов съдружен сътрудник. Затова е малко евентуално да се стигне до нови избори.

Тази рецесия е на първо място рецесия на партиите-посестрими, които години наред самонадеяно тръбяха, че без тях не може да бъде формирано никакво държавно управление. Сега на човек му се желае да им каже: " Погледнете оттатък Алпите! ". В Италия десетилетия наред нищо не ставаше без християндемократите. Но ето, че съумяха да се саморазрушат. При това изцяло. И никой не проля сълзи, когато се саморазпуснаха.

Всички знаем кой ръководи през днешния ден в Италия. Затова можем да предположим, че десните популисти от " Алтернатива за Германия " към този момент подвигат чашите с шампанско.