Остават в сила целите на фискалната политика дефицитът за средносрочния

Остават в действие задачите на фискалната политика дефицитът за средносрочния интервал да бъде в границите на фискалните правила и ограничавания по националното и европейското законодателство, при обезпечаване на нужния финансов запас за осъществяване на разходните цели, заложени в държавната стратегия, с акцент върху обществените политики, капиталовите стратегии и промените, финансирани както от националния бюджет, по този начин и от сметките за средства от Европейски Съюз.

 

Макроикономическата прогноза на Института за разбори и прогнози към МФ планува през 2024 година растежът на Брутният вътрешен продукт да се форсира до 3,2% заради увеличение на вложенията в стопанската система и постигане на размер от 205,8 милиарда лева За 2025 година и 2026 година Брутният вътрешен продукт ще се покачва с по 3%.

 

През прогнозния интервал се чака инфлацията да продължи гладко да понижава, следвайки предстоящата динамичност при интернационалните цени. Прогнозата е средногодишната инфлация да спадне до 4,8% през 2024 година, 2,8% през 2025 година и 2,2% през 2026 година Енергийните артикули ще имат негативен принос към инфлацията, дължащ се на предстоящото поевтиняване на транспортните горива.

 

Параметрите на Бюджет 2024 и АСБП за интервала 2024-2026 година са създадени в границите на Маастрихтските критерии, като за бранш " Държавно ръководство "  дефицитът е надлежно 2,9% от Брутният вътрешен продукт за 2024 година, 3,0% от Брутният вътрешен продукт за 2025 година и 2,5% от Брутният вътрешен продукт за 2026 година

 

Планираната консолидация на недостига на бранш " Държавно ръководство " до 2026 година се реализира макар сериозния резултат от отразяването в разходната част на предстоящите доставки в бранша на защитата през 2025 година при към този момент регистрирани касови разноски през предишни години. Така се покрива и един от основните критерии за присъединение към еврозоната.

 

Бюджетното салдо по КФП е недостиг от 3% от Брутният вътрешен продукт за всяка година от интервала и е в границите на разпоредбите и рестриктивните мерки по Закона за обществените финанси. Очаква се резистентен номинален растеж на приходите, включително на данъчно-осигурителните, и леко понижение на помощите от чужбина, което се дължи на стадиите на реализация на стратегиите, съфинансирани от Европейски Съюз. Като дял от Брутният вътрешен продукт общото равнище на приходите е в диапазона 36,5 – 37% от Брутният вътрешен продукт. Същата наклонност се следи и при общото равнище на разноските (общо разноски и вноска в общия бюджет на ЕС), които като дял от Брутният вътрешен продукт са в диапазона 39,5 – 40%.

 

Разходите по националния бюджет са в границите на 40%-то предписание по член 28, алинея 1 от ЗПФ и през плановия интервал варират в диапазона 35,2 – 35,5% от Брутният вътрешен продукт.