Марсоходът “Кюриозити” ще кацне в близост до планина на Марс с име Шарп!
Остават по-малко от два месеца до плануваното кацане на марсохода “Кюриозити ” на Марс. Този марсоход с размер на лек автомобил се чака да се спусне на дъното на кратера Гейл на 6 август 2012 в 08:31 ч. българско време. В центъра на кратера се извисява планина с име Шарп.
Кацането на Марс е извънредно мъчно – доста по-трудно от кацането на галактически транспортен съд по време на завръщането си на Земята, или на галактически уред, отправящ се към Венера или Луната. Венера и Земята имат плътна атмосфера и е допустимо галактически уред да оцелее след кацането единствено в случай че се употребяват топлинен щит и парашути. Луната пък няма атмосфера и за кацането там са задоволителни само спирачни ракетни мотори. Това, което прави Марс по-специален случай спрямо други планети е, че атмосферата му е мощно разредена и парашутите и топлинният щит не са задоволителни за сполучливо кацане.
Самото кацане на Марс е описвано в средите на НАСА под думите “седем минути гнет ”. По време на първите четири минути от процеса триенето на топлинния щит на галактическия уред с атмосферата съумява да забави скоростта доста, само че в този миг галактическият уред към момента пътува със скорост 1 609 километра в час и му остават по-малко от 100 секунди, преди да доближи повърхността. В рамките на това време галактическият уред би трябвало да задейства процесите за меко кацане извънредно бързо! Първо се отваря парашут, който забавя скоростта до 322 километра в час. Но това към момента не е безвредна скорост, при която галактическият уред ще оцелее при достигането на повърхността!!! Лошото е, че когато този миг бъде доближат, апаратът към този момент е доста покрай самата повърхнина – на височина към 90 метра! Затова галактическият уред би трябвало да употребява ракетни мотори, омекотяващи възглавници… или други авангардни системи.
Това изображение илюстрира измененията в проекта за мястото на кацане на марсохода “Кюриозити ”. Голямата елипса демонстрира в началото планувания район на кацане, а дребната елипса с удебелен силует е новото място, което управлението на задачата е избрало. Image credit: NASA/JPL-Caltech/ESA/DLR/FU Berlin/MSSS
Сами виждате в какво се показва компликацията при кацането на Марс. Все отново екипът, изравен зад задачата “Марсианска научна лаборатория ” с марсоход “Кюриозити ” е в оптимистично въодушевление, въпреки и да не храни очаквания повече от нужното.
“Ние се подготвяхме в продължение на години за сполучливо кацане на ‘Кюриозити’ и до този миг всичко е наред ”, оповестява Дейв Лавъри, реализатор на задача “Марсианска научна лаборатория ” към НАСА. “Но кацането на Марс постоянно носи опасности, тъй че триумфът не е обезпечен. Когато достигнем повърхността, ние ще действаме деликатно ”.
И в действителност, когато става въпрос за Марс, триумфът в никакъв случай не е обезпечен. Повече от 2/3 от галактическите апарати, пратени към Червената планета, са завършвали с повреда и злополука!!! При марсохода “Кюриозити ” има и още един рисков фактор. Той употребява напълно нова система за кацане. В последните стадии ще се задействат спирачни ракетни мотори, само че също по този начин марсоходът ще бъде спуснат към повърхността на Марс на въже!
Независимо от това екипът на задачата е задоволително уверен в надеждността на технологията, че се осмелил да усъвършенства вероятността на марсохода да попадне в по-голяма непосредственост до стремежи обект за проучвания от в началото предвижданото. Този обект е планината Шарп, извисяваща се в центъра на кратера Гейл. Скалите, които се намират на тази планина ще бъдат обширно проучени, с цел да могат учените да добият вярно схващане за предишното на Червената планета и за разпределението на водата, която в миналото е текла на Марс в далечни столетия.
Марсоходът ще кацне на известно разстояние от планината Шарп и ще се наложи да измине дистанцията до нея на колела. Все отново, с новите промени по проекта на кацането, това странствуване, което ще бъде подхванато след кацането, ще е доста скъсено.
Марсоходът “Кюриозити ” ще би трябвало да извърши програмата си по време на кацането напълно в автоматизиран режим. Няма да има опция за помощ от Земята, в случай че нещо се обърка в последните стадии от полета, тъй като радиосигналите пътуват от Марс до Земята в продължение на 15 минути! Самото кацане, както беше упоменато по-рано, лишава не повече от седем минути. Практически когато на Земята бъдат получени първите радиосигнали, индициращи, че кацането е започнало… към този момент всичко ще е свършило, по един или различен метод.
Специалистите от НАСА ще създадат всичко допустимо с цел да бъде кацането на Марс сполучливо. Марсоходът няма да бъде самичък – две автоматизирани междупланетни станции на НАСА и една на Европейската галактическа организация ще следят кацането от орбита. Преди броени дни една от станциите – американската “Марс Одисей ” навлезе в предпазен режим на работа, само че се чака до тогава да бъде приведена назад в работоспособно положение.
По информация от: НАСА
