Не, не е до ЕГН: Ето кога наистина остарявате По женски
Остаряваме, щом стартираме да виждаме себе си през очите на другите и да се съгласяваме с общоприетите клишета.
Остаряването
Формално, чисто биологично, всички ние започваме невидимо да остаряваме от 28-годишна възраст. Тогава растежът на тялото стопира и стартира разграждането му. Но истината е, че ние започваме да остаряваме от момента, в който най-сетне повярваме в безнадеждността на света към нас. От момента, в който повярваме, че завистливите сътрудници са прави по някакъв метод. От момента, в който считаме неприятното въодушевление на шефа за реакция на нашата професионална непросветеност, а не поради остарелия му хемороид, от който той страда от доста години.
Остаряваме от момента, в който стартираме да поддържаме диалозите на родителите си за олигарсите, ограбили народа и да се интересуваме повече от персоналния живот на съседите, в сравнение с от личното си развиване.
Започваме да остаряваме сега, в който повярваме, че всичко забавно в света се случва извън пред вратата ни. Когато малкия екран е главният източник на прочувствените ни прекарвания, а кариерното израстване е единствената цел в живота ни. )
Остаряваме, когато споделяме, че би трябвало да спестим малко пари или добродушно да изтеглим ипотека, поставяйки се в твърда взаимозависимост от актуалната си работа през идващите 30 години. (Често тази обстановка е насилствена. И въпреки всичко...)
Остаряваме, когато стартираме да избираме минимум рисковия от два разновидността и стартираме да се интересуваме съществено от пенсионни спестявания (прескачайки стадия на дейното инвестиране).
Остаряваме, когато споделяме, че ни е късно да научим, каквото и да било ново и да гледаме на наложителното образование като на тежко обвързване.
Остаряваме, когато спрем да имаме завършения и да се забавляваме с другари. Когато се интересуваме повече от общуването с сътрудници, в сравнение с с другари от детството. Когато всекидневието ни се слее в един сив ден и когато времето се забързва. Когато стартираме да планираме заниманията авансово и се съживяваме за малко единствено по време на ваканцията.
Остаряваме незабавно щом стартираме да виждаме себе си през очите на другите и да се съгласяваме с възприетите стандарти. Веднага откакто поддържането на основания облик става по-важно за нас от това да останем себе си. Веднага щом спрем да растем, да се променяме, да се отхвърляме от скучните действия и да откриваме нови. )
Остаряваме, когато спрем да имаме вяра в магията на заобикалящия ни свят и личната си уникалност.
Остаряваме, когато престанем да бъдем деца, които знаят, че занапред имат всичко пред себе си. Когато спрем да чакаме чудеса от живота и спрем да се опитваме да създадем света по-добро място. Когато не желаеме да ставаме герои, тъй като рискът и отговорността са прекомерно огромни. Когато стабилността, спокойствието и материалното благосъстояние се трансфорат в наши съществени полезности. А идеалният край е тиха гибел в личното ни легло, заобиколени от скърбящи родственици.
Скучно, тъжно, стандартно…
Източник: live-and-learn )
Снимки: Freepik
Остаряването
Формално, чисто биологично, всички ние започваме невидимо да остаряваме от 28-годишна възраст. Тогава растежът на тялото стопира и стартира разграждането му. Но истината е, че ние започваме да остаряваме от момента, в който най-сетне повярваме в безнадеждността на света към нас. От момента, в който повярваме, че завистливите сътрудници са прави по някакъв метод. От момента, в който считаме неприятното въодушевление на шефа за реакция на нашата професионална непросветеност, а не поради остарелия му хемороид, от който той страда от доста години.
Остаряваме от момента, в който стартираме да поддържаме диалозите на родителите си за олигарсите, ограбили народа и да се интересуваме повече от персоналния живот на съседите, в сравнение с от личното си развиване.
Започваме да остаряваме сега, в който повярваме, че всичко забавно в света се случва извън пред вратата ни. Когато малкия екран е главният източник на прочувствените ни прекарвания, а кариерното израстване е единствената цел в живота ни.
Остаряваме, когато споделяме, че би трябвало да спестим малко пари или добродушно да изтеглим ипотека, поставяйки се в твърда взаимозависимост от актуалната си работа през идващите 30 години. (Често тази обстановка е насилствена. И въпреки всичко...) Остаряваме, когато стартираме да избираме минимум рисковия от два разновидността и стартираме да се интересуваме съществено от пенсионни спестявания (прескачайки стадия на дейното инвестиране).
Остаряваме, когато споделяме, че ни е късно да научим, каквото и да било ново и да гледаме на наложителното образование като на тежко обвързване.
Остаряваме, когато спрем да имаме завършения и да се забавляваме с другари. Когато се интересуваме повече от общуването с сътрудници, в сравнение с с другари от детството. Когато всекидневието ни се слее в един сив ден и когато времето се забързва. Когато стартираме да планираме заниманията авансово и се съживяваме за малко единствено по време на ваканцията.
Остаряваме незабавно щом стартираме да виждаме себе си през очите на другите и да се съгласяваме с възприетите стандарти. Веднага откакто поддържането на основания облик става по-важно за нас от това да останем себе си. Веднага щом спрем да растем, да се променяме, да се отхвърляме от скучните действия и да откриваме нови.
Остаряваме, когато спрем да имаме вяра в магията на заобикалящия ни свят и личната си уникалност. Остаряваме, когато престанем да бъдем деца, които знаят, че занапред имат всичко пред себе си. Когато спрем да чакаме чудеса от живота и спрем да се опитваме да създадем света по-добро място. Когато не желаеме да ставаме герои, тъй като рискът и отговорността са прекомерно огромни. Когато стабилността, спокойствието и материалното благосъстояние се трансфорат в наши съществени полезности. А идеалният край е тиха гибел в личното ни легло, заобиколени от скърбящи родственици.
Скучно, тъжно, стандартно…
Източник: live-and-learn
Снимки: Freepik Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ