Археолози откриха първия скелет с мистериозно боядисани зъби в Китай
Останките на млада жена, живяла и умряла преди повече от 2000 години в Китай, привлякоха вниманието на учени от целия свят поради необикновена и неповторима находка. Археолозите откриха следи от яркочервен минерал – цинобър (живачен сулфид) – върху зъбите ѝ, нещо невиждано до момента при антични човешки остатъци.
Минералът цинобър , прочут със своя кондензиран червен цвят и токсично наличие на живак, е откриван постоянно в погребални обекти и е бил употребен в шамански и медицински практики. Но екип от учени, водени от Сен Ю от университета Джилин в Китай, счита, че в този случай минералът е употребен още до момента в който младата жена е била жива.
Тя е наречена „ Червената принцеса от Пътя на коприната “.
„ Предполагаме, че цинобърът е бил разбъркан със свързващи субстанции и употребен за боядисване на зъбите ѝ още приживе . Това е единственият прочут случай на съзнателно оцветяване на зъби в алено с потреблението на биотоксично вещество. Макар и индивидуален случай, неговата значителност има капацитет да осветли културните практики освен в тази област, само че и в по-широк мащаб “, изясняват откривателите.
Unique marks on 2,000-year-old skeleton of ‘Red Princess’ shed light on ancient Chinese civilisationhttps://t.co/KCHxBBBjZe
— The Independent (@Independent) March 25, 2025
Останките на младата жена са открити в античното гробище Шънджиндиен в Синдзян – регион, който се намира по античния Път на коприната. Гробището, намерено през 2007-2008 година, съдържа общо 31 гробници с голям брой скъпи артефакти като коприна, керамика, златни и бронзови предмети, както и стъклени и ониксови мъниста.
Червената принцеса, която може би не е била действителна принцеса, е открита заровена дружно с останките на още трима души, в това число дете. Тя е била на възраст сред 20 и 25 години и е умряла преди към 2200-2050 години.
Учени от университета Джилин са употребявали разнообразни аналитични техники за потвърждаване на произхода на пигмента. Рамановата спектроскопия е идентифицирала веществото като цинобър, а рентгеновата флуоресцентна спектроскопия е изключила опцията за замърсяване от околната среда. Анализ благодарение на инфрачервена спектроскопия (FTIR) е посочил съществуване на протеиново вещество, евентуално употребявано като свързващ сътрудник, с цел да задържи цвета върху зъбите.
Засега остава неразбираемо какво тъкмо е представлявало това вещество, само че постоянно срещани в античен Китай са били скотски артикули като колаген, яйчен белтък или мляко.
Причината за боядисването на зъбите в алено също не е изцяло изяснена . Възможно е ритуалът да е имал духовна или шаманска функционалност, защото цинобърът има мощна символика и е употребен поради халюциногенните си свойства. От друга страна, допустимо е това да е било козметична процедура или знак за висок обществен статус, както подсказва и специфичното заравяне.
Допълнителен акцент върху статуса на дамата слага фактът, че цинобърът не е бил локален запас . Най-близките източници са били в централната част на Китай, Близкия изток или Европа, което допуска забележителна търговия и обществени контакти.
„ Предвид географското разпространяване на цинобъра и евентуалния висок обществен статус на заровената, допускаме, че идентичността ѝ е била задоволително значима, с цел да има достъп до този скъп запас “ , означават откривателите.
Проучването е оповестено в научното списание „ Archaeological and Anthropological Sciences “, като създателите акцентират нуждата от по-нататъшни проучвания за потвърждаване на тези хипотези.
