На дъното на пристанището в Созопол: Археолози разкриват останки на селище от халколита
Останки от населено място от времето на халколита разкриват археолозите на дъното на пристанището в Созопол.
Езерните хора, които го обитавали, явно са поддържали висок стандарт и са търгували далеко.
Преди 6000 години равнището на морето е било 5 метра по-ниско и крайбрежните му езера са давали доста положителни условия за живот.
Било е плитко езеро и на ската пред гъстата гора и водата са строили къщички на колове. И са черпели с цялостни шепи и от езерото, и от гората.
Но последователно земята им почнала да потъва и да отстъпва пред морето. А то е запазило следите им съвсем непокътнати.
Една сносно непокътната чаша от черна керамика, част от всичките тези находки, които в този момент вадят от дъното на созополския залив на хора живели близо 400 години след тези, които познаваме от варненския некропол.
Студено е, само че единственият късмет да изследват дъното на пристанището е в този момент, без туристи и риболовен лодки. И в обсега на вторият им квадрат за сезона, въпреки всичко попадат на богат пласт остатъци от населено място, от края на каменно медната ера преди 6000 години.
" Такъв вид селища нормално се назовават наколни, тoест на платформи, а към този момент в по-сухоземната част по ската, по който са разполагали, са били сходни на нормалните здания, които познаваме от сухоземните селища ", съобщи доктор Калин Димитров, гл. ас. НАИМ-БАН и археолог в ЦПА.
Техният бряг в този момент е на 5-6 метра под вода или с толкоз се е вдигнало равнището на морето и е заляло къщите им. Но в никакъв случай няма да схванат какъв брой огромно е било селището им, унищожено при удълбочаване на залива, с цел да се отвори нов вход за пристанището.
" В момента има непокътната една зона, която е може би от порядъка на 1500-200 метра, която пресича залива от запад на изток. И на юг може би се простира до дребното яхтено пристанище ", добави доктор Калин Димитров.
Но въпреки и малко непокътнато, то е задоволително богато на находки, които описват доста за живота на езерните хора. " Очевидно, че това е слой, който се е основал в самото населено място. И е извънредно от неща, които са хвърлили жителите. Основно хранителни останки, защото откриваме доста огромна централизация на костилки от растения. Така на пръв взор са от диви растения, дренки джанки, може би вишни лешници и жълъди ", разяснява доктор Найден Прахов доктор Найден Прахов, шеф ЦПА и гл. ас. НАИМ-БАН.
В менюто им е било застъпено и птиче месо - костите са на водни птици, прешлените са от риба, кремъчните върхове на стрели подсказват и метода им на лов и лов на риба.
" Има и доста коруби на костенурки, очевидно са яли и костенурки и несъмнено керамика, компактен слой керамика, типична за халколитната ера, с излъскана повърхнина, с релефна украса ", съобщи доктор Найден Прахов.
Семената, костилките и костите ще бъдат оценени от палеоботаници и зоолози. Те ще би трябвало също по този начин да изследват и проби от коловете, с цел да кажат от какво са градили къщите си.
" Част от дънерите, които са изобщо коловете, които са се употребили са от дъб. И те са доста здрави. Но тук особено в този обект, доста огромна част от дървените колове са от меко дърво ", разяснява доктор Найден Прахов.
Но с изключение на с прелестните условия, които предлага лагуната, езерните хора са заселили мястото и поради друга естествена даденост.
" Експлоатирали са ресурсите от най-близко разположената планина - Медни хълм. Значи това е една от най-ранните експлоатирани залежи в България ", сподели още доктор Калин Димитров.
И е несъмнено, че са развивали металургична активност на място. Това е част от шаблон за изтичане на ключалка. Но и анализът на две трети от медните предмети в съкровището от варненския некропол демонстрира че идва от тук. И може да се окачва, че са строили и кораби, с цел да търгуват с скъпия за времето си метал. Но още не са ги разкрили.
Езерните хора, които го обитавали, явно са поддържали висок стандарт и са търгували далеко.
Преди 6000 години равнището на морето е било 5 метра по-ниско и крайбрежните му езера са давали доста положителни условия за живот.
Било е плитко езеро и на ската пред гъстата гора и водата са строили къщички на колове. И са черпели с цялостни шепи и от езерото, и от гората.
Но последователно земята им почнала да потъва и да отстъпва пред морето. А то е запазило следите им съвсем непокътнати.
Една сносно непокътната чаша от черна керамика, част от всичките тези находки, които в този момент вадят от дъното на созополския залив на хора живели близо 400 години след тези, които познаваме от варненския некропол.
Студено е, само че единственият късмет да изследват дъното на пристанището е в този момент, без туристи и риболовен лодки. И в обсега на вторият им квадрат за сезона, въпреки всичко попадат на богат пласт остатъци от населено място, от края на каменно медната ера преди 6000 години.
" Такъв вид селища нормално се назовават наколни, тoест на платформи, а към този момент в по-сухоземната част по ската, по който са разполагали, са били сходни на нормалните здания, които познаваме от сухоземните селища ", съобщи доктор Калин Димитров, гл. ас. НАИМ-БАН и археолог в ЦПА.
Техният бряг в този момент е на 5-6 метра под вода или с толкоз се е вдигнало равнището на морето и е заляло къщите им. Но в никакъв случай няма да схванат какъв брой огромно е било селището им, унищожено при удълбочаване на залива, с цел да се отвори нов вход за пристанището.
" В момента има непокътната една зона, която е може би от порядъка на 1500-200 метра, която пресича залива от запад на изток. И на юг може би се простира до дребното яхтено пристанище ", добави доктор Калин Димитров.
Но въпреки и малко непокътнато, то е задоволително богато на находки, които описват доста за живота на езерните хора. " Очевидно, че това е слой, който се е основал в самото населено място. И е извънредно от неща, които са хвърлили жителите. Основно хранителни останки, защото откриваме доста огромна централизация на костилки от растения. Така на пръв взор са от диви растения, дренки джанки, може би вишни лешници и жълъди ", разяснява доктор Найден Прахов доктор Найден Прахов, шеф ЦПА и гл. ас. НАИМ-БАН.
В менюто им е било застъпено и птиче месо - костите са на водни птици, прешлените са от риба, кремъчните върхове на стрели подсказват и метода им на лов и лов на риба.
" Има и доста коруби на костенурки, очевидно са яли и костенурки и несъмнено керамика, компактен слой керамика, типична за халколитната ера, с излъскана повърхнина, с релефна украса ", съобщи доктор Найден Прахов.
Семената, костилките и костите ще бъдат оценени от палеоботаници и зоолози. Те ще би трябвало също по този начин да изследват и проби от коловете, с цел да кажат от какво са градили къщите си.
" Част от дънерите, които са изобщо коловете, които са се употребили са от дъб. И те са доста здрави. Но тук особено в този обект, доста огромна част от дървените колове са от меко дърво ", разяснява доктор Найден Прахов.
Но с изключение на с прелестните условия, които предлага лагуната, езерните хора са заселили мястото и поради друга естествена даденост.
" Експлоатирали са ресурсите от най-близко разположената планина - Медни хълм. Значи това е една от най-ранните експлоатирани залежи в България ", сподели още доктор Калин Димитров.
И е несъмнено, че са развивали металургична активност на място. Това е част от шаблон за изтичане на ключалка. Но и анализът на две трети от медните предмети в съкровището от варненския некропол демонстрира че идва от тук. И може да се окачва, че са строили и кораби, с цел да търгуват с скъпия за времето си метал. Но още не са ги разкрили.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ