Парчета от наследството на Витгенщайн – за първи път на български език
„ Осребрявай всяка неточност ” – отбелязва на 25 май 1948 година в дневника си огромният мъдрец Лудвиг Витгенщайн. В различен ден пък записва: „ Бах е споделил, че е постигнал всичко единствено с усърдие. Но такова усърдие допуска таман примирение и голяма дарба за страдалчество, а значи мощ. И който може освен това да изрази себе си изцяло, приказва езика на популярен човек. ”
Тези дни с логото на „ Лист ” за първи път на български език излезе алманах с три текста на родения през 1889 година в Австрия мъдрец в превод на доцент доктор Константин Янакиев. „ Без подозрение ”, „ Култура и полезност ” и „ Лекция върху етиката ” принадлежат към така наречен Кеймбриджки интервал на Витгенщайн и издаването им запълва сериозна празнота в българската философска книжнина.
Син на всесилен фабрикант, чието благосъстояние в Европа отстъпва единствено на Ротшилдови, Лудвиг Витгенщайн се отхвърля от положението си в интерес на родственици, писатели и художници. Приживе съумява да разгласява единствено една книга – „ Логико-философски етюд ”, а след неговата гибел креативното му завещание зарежда години наред почитатели и откриватели. Сред десетките непокътнати страници има проучвания от региона на логиката, философията на математиката, съзнанието и езика.
„ Без подозрение ” е последният текст на философа, върху който той работи до гибелта си на 29 април 1951 година Пише го с цялостното схващане, че не му остава доста, защото от две години живее с диагнозата „ рак на простатата ”. Както съвсем всичко написано от Витгенщайн, „ Без подозрение ” се състои от фрагменти, отделени между тях с по един празен ред. Замисълът обаче е за повсеместен труд.
„ Авторът не е могъл да редактира първичния си текст. В него има разновидности на едни и същи изречения, повторения, при които той се пробва да избистри концепциите си, въпроси, които, както наподобява, не са риторични, а фактически са останали нерешени за него. Мисълта евентуално стига някъде и до задънени улици, по които Витгенщайн, даже да имаше опция, не би траял. За страдание, за това читателят би трябвало да гадае. Толкова повече учредения имаме да не одобряваме изявленията му като авторитетната дума на учителя, а да мислим дружно с него ”, отбелязва преводачът доцент Янакиев.
Корицата на книгата е дело на Милена Вълнарова
Освен „ Без подозрение ” за първи път на български език излиза и подборката от фрагменти „ Култура и полезност ”, писани също при пребиваването му в Кеймбридж през интервала 1929 – 1947 година Често бележките на Витгенщайн не са по метафизичен въпроси, а касаят значими за създателя тематики от рода на изкуството, религията, науката, актуалната просвета, евреите, природата на философската работа, личния му морал.
„ Тези мемоари приказват доста за смисъла, който самият Витгенщайн влага в своята работа, и са значими, тъй като за него заниманията му с философия не съставляват опити да се решат някакви нереални въпроси, а отговор на витален проблем. ”, акцентира доцент Янакиев.
По волята на ориста години след гибелта си огромният мъдрец се оказва обвързван с България. Тъй като Витгенщайн има задълбочени и професионални знания по машинно инженерство и архитектура, а сестра му Маргарете доста желала да ѝ построи къща, през 1926 – 1928 той работи с архитекта Паул Енкелман. Резултатът е ултрамодерна за времето си постройка с изчистени линии в центъра на Виена.
Всички вътрешни елементи са създадени от Лудвиг Витгенщайн – прозорците, бравите на вратите и прозорците, ъглови радиатори, асансьора. Тя става известна като „ Дом Витгенщайн ” и се трансформира в магнит за артистичния свят на австрийската столица. През 1971 година е оповестена за монумент на културата, а през 1975 г- българсата страна купува парцела и го трансформира в култуен институт.
Тези дни с логото на „ Лист ” за първи път на български език излезе алманах с три текста на родения през 1889 година в Австрия мъдрец в превод на доцент доктор Константин Янакиев. „ Без подозрение ”, „ Култура и полезност ” и „ Лекция върху етиката ” принадлежат към така наречен Кеймбриджки интервал на Витгенщайн и издаването им запълва сериозна празнота в българската философска книжнина.
Син на всесилен фабрикант, чието благосъстояние в Европа отстъпва единствено на Ротшилдови, Лудвиг Витгенщайн се отхвърля от положението си в интерес на родственици, писатели и художници. Приживе съумява да разгласява единствено една книга – „ Логико-философски етюд ”, а след неговата гибел креативното му завещание зарежда години наред почитатели и откриватели. Сред десетките непокътнати страници има проучвания от региона на логиката, философията на математиката, съзнанието и езика.
„ Без подозрение ” е последният текст на философа, върху който той работи до гибелта си на 29 април 1951 година Пише го с цялостното схващане, че не му остава доста, защото от две години живее с диагнозата „ рак на простатата ”. Както съвсем всичко написано от Витгенщайн, „ Без подозрение ” се състои от фрагменти, отделени между тях с по един празен ред. Замисълът обаче е за повсеместен труд.
„ Авторът не е могъл да редактира първичния си текст. В него има разновидности на едни и същи изречения, повторения, при които той се пробва да избистри концепциите си, въпроси, които, както наподобява, не са риторични, а фактически са останали нерешени за него. Мисълта евентуално стига някъде и до задънени улици, по които Витгенщайн, даже да имаше опция, не би траял. За страдание, за това читателят би трябвало да гадае. Толкова повече учредения имаме да не одобряваме изявленията му като авторитетната дума на учителя, а да мислим дружно с него ”, отбелязва преводачът доцент Янакиев.
Корицата на книгата е дело на Милена Вълнарова
Освен „ Без подозрение ” за първи път на български език излиза и подборката от фрагменти „ Култура и полезност ”, писани също при пребиваването му в Кеймбридж през интервала 1929 – 1947 година Често бележките на Витгенщайн не са по метафизичен въпроси, а касаят значими за създателя тематики от рода на изкуството, религията, науката, актуалната просвета, евреите, природата на философската работа, личния му морал.
„ Тези мемоари приказват доста за смисъла, който самият Витгенщайн влага в своята работа, и са значими, тъй като за него заниманията му с философия не съставляват опити да се решат някакви нереални въпроси, а отговор на витален проблем. ”, акцентира доцент Янакиев.
По волята на ориста години след гибелта си огромният мъдрец се оказва обвързван с България. Тъй като Витгенщайн има задълбочени и професионални знания по машинно инженерство и архитектура, а сестра му Маргарете доста желала да ѝ построи къща, през 1926 – 1928 той работи с архитекта Паул Енкелман. Резултатът е ултрамодерна за времето си постройка с изчистени линии в центъра на Виена.
Всички вътрешни елементи са създадени от Лудвиг Витгенщайн – прозорците, бравите на вратите и прозорците, ъглови радиатори, асансьора. Тя става известна като „ Дом Витгенщайн ” и се трансформира в магнит за артистичния свят на австрийската столица. През 1971 година е оповестена за монумент на културата, а през 1975 г- българсата страна купува парцела и го трансформира в култуен институт.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ