Спомени от времето, когато можеше да поискаш чаша захар от съседката и да й върнеш парче кекс
Основният спор дали животът по времето на така наречен „ соц “ е бил по-добър поражда заради невъзможността на поколенията израсли след 1989 година да „ надникнат “ по какъв начин се е живеело по “онова време “. И няма по какъв начин това да стане – младите даже не желаят да чуят от своите родители по какъв начин те са живели тогава, какви са били техните проблеми и дребни радости… Рядко те се заглеждат във към този момент пожълтяващите фотоси, увлечени във все по-забързания темп на съвремието…
Обиколени от свръхсъвременна техника, улесняваща неимоверно бита им, младите не могат, а и не желаят да си показват по какъв начин е било преди…А остарялото потомство си спомня, съвсем постоянно с носталгия за „ това време “… Времето на тяхната младост… Нека – от почитание към тези хора да си напомним по какъв начин бе „ тогава “…
Киселото мляко се купуваше в стъклени бурканчета, които по-късно се връщаха в бакалията, а прясното мляко се вареше, с цел да не се „ вкисне “…
Събитията се увековечаваха с фотоапарат, фотосите от които се вземаха след няколко дни от „ фотото “…Свързването по домашния телефон и от улични автомати си беше събитие с сплотяващ резултат в един свят на лимитирани ценности… Хубавото бе, че съседите се познаваха и можеха да разчитат на взаимна помощ – не толкоз да си обменят безобидни „ злословия “, едвам си разменят изчезнали за момента хранителни артикули и домашно приготвени лакомства…А кафето се приготвяше след мелене на зърната с ръчна кафемелачка и се пиеше пред ръчно пускан телевизор…
Чушки за зимата се печеха по балкони и тераси в състезание сред съседите…Единствените огромни магазини бяха Централните хали и ЦУМ… Учениците търсеха информация за своите съчинения основно в читалнята на Народната библиотека “, а по-малките се учеха на национализъм от учебници, в които бяха изложени и оценени съчиненията на Иван Вазов, Йордан Йовков, Николай Хайтов и стихотворенията на Христо Смирленски и Никола Вапцаров… Най-малките си колекционираха салфетки и шоколадови яйца…
Старателно надписани книги и грамофонни плочи бяха нормалните дарове за празниците, както и някоя и друга нова дрешка или обувки…Летните отпуски се чакаха с голямо неспокойствие, с цел да се прекарат 2 незабравими седмици на към момента чистото черноморие… Появилите се бавнички компютри „ Правец “ бяха лукс… Животът си течеше мудно и релативно умерено – израстваха нови генерации, на които им бе съдено – ненадейно – да се потопят в революционните промени, обусловени от стремглавото нахлуване на микроелектрониката освен в индустрията, само че и в бита…Сбогом щастливи, окончателно отминали години… Да живеят „ селфитата и смарт телефоните “!
