Людмила Йорданова: Удовлетворени сме от решението на БСП за референдум относно джендър идеологията, ще помагаме с всички сили
„ Основният риск от приемането на Истанбулската спогодба е да се обърка възпитанието на българските деца дефинитивно. Определянето на това какви сме ние в живота, става по образец – децата следват възрастните в своето държание. Ако тези възрастни не са личните им родители, не са учителите им, какво следва, защо и в името на какво? Когато имаш мама и баща, а не „ родител 1 “ и „ родител 2 “, ти имаш хора, с които общуваш директно, топло. Има майка, татко, дете, има грижа за това дете, има общественост, в която израства детето. “ Това сподели Людмила Йорданова от Българския наставнически централен комитет (БРЦК), който ще вземе присъединяване в инициативния комитет за осъществяване на референдума по отношение на джендър идеологията, проведен от Българска социалистическа партия.
„ Бяхме доста задоволени от срещата с Българска социалистическа партия, тъй като към този момент знаем за признатата Резолюция от Европейския парламент, която има за цел да наложи на шестте страни, които не са утвърдили досега Истанбулската спогодба, да го създадат по външен път. Това е цялостно несъгласие с метода, по който е проведен Европейски Съюз в миналото. Не разбирам какво европейско и евроатлантическо има в това някой да постанова на някого нещо принудително – това не е народна власт и не е обединяване в името на независимост “, сподели Йорданова в ефира на БСТВ.
„ Сега максимален зложелател за актуалния Европейски парламент и за Европейската комисия се оказва точно да държиш на фамилията и на неговите християнски полезности. Това е изумително “, добави тя.
По думите на Йорданова, се работи за разкрепостяването на индивида, а като пример на държание се утвърждава пошлостта. „ Би било хубаво тези, които ни насаждат тази наклонност, да си спомнят края на Великата Римска империя – тя е погинала точно от разврат и долнопробност “, напомни тя.
„ Родителите са упрекнати по хипотеза, че насилват своите деца. Напълно е обърната парадигмата и това, което сега се проповядва, е, че израстването на децата и одобряването на техните права, може да става без отговорности и вън от фамилията - това е безусловно неприемливо. Изграждането на отговорности, умения, на обществено държание се градят тъкмо в фамилията “, безапелационна бе тя.
Като образец Йорданова уточни съответен случай, за който споделя адв. Петър Николов, при който момиче, афишира майка си и татко си за клошари на така наречен „ телефон на доверието “, след което то незабавно е отведено от институциите. „ Причината е, че майката живее с втори брачен партньор и те отхвърлят да закупят на детето скъпа движимост. Когато при делото момичето се пробва да изрази своето мнение, че не желае, плаче, гушка се в майка си, никой не зачита нейното мнение “, споделя Йорданова.
По нейните думи, внушенията, които стоят зад формалната версия, че обществото ни би трябвало да се оправи с насилието над деца, са, че всяко дете в България е в риск. Йорданова уточни още, че съгласно това, което Истанбулската спогодба вкарва като разбиране за домашно принуждение, се оказва, че насилието е нещо изцяло обтекаемо - то може да бъде физическо, психическо, икономическо и да се показва посредством деяние или безучастие.
„ Както се пробваха да го формулират и в проектозакона за изменение и допълнение на Закона за отбрана от домашно принуждение, който не мина в предходния парламент. Под едни красиви думи, в действителност се измества въпросът към това, че детето, каквото и да създадат неговите родители, се усеща зле и това значи, че може да се оплаче на всеки различен отвън фамилията си, само че не и на родителите си. Нещо повече, в диплянките за този „ телефон на доверието “ намирахме – „ Не казвай на мама “, „ Не казвай на тати “, а на кого да каже детето? “, попита тя.
Йорданова уточни, че родителите на децата от едно от елитните столични учебни заведения, е трябвало да бъдат осведомени за основаването на ЛГБТИ клуб там, по този начин както е трябвало да бъдат осведомени и родителите в Перник, чиито деца се оказват, че получават ранно полово обучение, като едно от нещата, които упражняват, е да се целуват, да се опипват, да опознават тялото си.
„ Готвят ни да бъдем едни биологични безполови същества, които извършват чинно всяко нещо, което им се даде като команда. Дори така наречен COVID-19 пандемия беше ръководена по този метод и тя смачка първо децата ни. В момента през децата се прави това, което не могат с нас възрастните да създадат. Всичко, което се случва, толкоз опонира на здравия разсъдък, че е невероятно да бъде обяснено на хората от моето потомство, то наподобява неуместно “, сподели още тя.
Според Йоранова, децата би трябвало да съзреят прочувствено и да изградят темперамент, преди да стартират да се опознават физически.
„ Травмираните, изплашените хора, неизбежно попадат в ласкавите грижи на едни доста богати организации, които получават за това парите от нашите налози. Общо взето това е формулата. Може стопанската система другояче да се срине, само че хора, които имат нужда да получат помощ– има “, уточни още тя.
„ Едно от нещата, които най-вече ни изуми в Закона за отбрана от домашното принуждение, беше точно това, че стигат до там, че си показват детето да реагира единствено против принудител, който е брачен партньор на родител. Родителят е този, който взема решение. Хората, които ни придвижват в тази посока, са не запомнили, че човек не се гради от това, че му е елементарно и прелестно, а от салдото сред права и отговорности “, уточни тя и даде образец, в който майка отхвърля да запише детето си за екскурзия в Китай, до момента в който пътуват в трамвая, а след два дни са извикани в обществената работа, с цел да дадат пояснение за какво неглижират детето си.
„ Кое възпитава повече – непременно да удовлетвориш нещо или детето да знае, че би трябвало да се простира съгласно това, което животът ти предлага “, попита тя.
„ Ние сме задоволени от решението на Българска социалистическа партия за референдума и ще оказваме помощ с всички сили за този референдум, тъй като той ще даде опция на всеки човек да каже какво желае чисто по човешки да съставлява всеки до него “, съобщи Йорданова.
„ Не считам, че безусловно е отговорен законът, отговорен е рефлексът, който имат нашите правоизпълнителни органи – тези, които би трябвало да реагират. Няма неприятно да се реагира на изразено принуждение, само че не може това принуждение да го дефинира жертвата субективно. В нашата организация имаме татковци, които с години не могат да видят децата си, поради това, че те са оповестени за насилници съгласно декларация от брачната половинка и този тормоз е дефинирани като душевен, финансов и така нататък - и макар че децата са в прелестни връзки с тези татковци, те не могат да бъдат дружно “, разяснява тя.
„ Бяхме доста задоволени от срещата с Българска социалистическа партия, тъй като към този момент знаем за признатата Резолюция от Европейския парламент, която има за цел да наложи на шестте страни, които не са утвърдили досега Истанбулската спогодба, да го създадат по външен път. Това е цялостно несъгласие с метода, по който е проведен Европейски Съюз в миналото. Не разбирам какво европейско и евроатлантическо има в това някой да постанова на някого нещо принудително – това не е народна власт и не е обединяване в името на независимост “, сподели Йорданова в ефира на БСТВ.
„ Сега максимален зложелател за актуалния Европейски парламент и за Европейската комисия се оказва точно да държиш на фамилията и на неговите християнски полезности. Това е изумително “, добави тя.
По думите на Йорданова, се работи за разкрепостяването на индивида, а като пример на държание се утвърждава пошлостта. „ Би било хубаво тези, които ни насаждат тази наклонност, да си спомнят края на Великата Римска империя – тя е погинала точно от разврат и долнопробност “, напомни тя.
„ Родителите са упрекнати по хипотеза, че насилват своите деца. Напълно е обърната парадигмата и това, което сега се проповядва, е, че израстването на децата и одобряването на техните права, може да става без отговорности и вън от фамилията - това е безусловно неприемливо. Изграждането на отговорности, умения, на обществено държание се градят тъкмо в фамилията “, безапелационна бе тя.
Като образец Йорданова уточни съответен случай, за който споделя адв. Петър Николов, при който момиче, афишира майка си и татко си за клошари на така наречен „ телефон на доверието “, след което то незабавно е отведено от институциите. „ Причината е, че майката живее с втори брачен партньор и те отхвърлят да закупят на детето скъпа движимост. Когато при делото момичето се пробва да изрази своето мнение, че не желае, плаче, гушка се в майка си, никой не зачита нейното мнение “, споделя Йорданова.
По нейните думи, внушенията, които стоят зад формалната версия, че обществото ни би трябвало да се оправи с насилието над деца, са, че всяко дете в България е в риск. Йорданова уточни още, че съгласно това, което Истанбулската спогодба вкарва като разбиране за домашно принуждение, се оказва, че насилието е нещо изцяло обтекаемо - то може да бъде физическо, психическо, икономическо и да се показва посредством деяние или безучастие.
„ Както се пробваха да го формулират и в проектозакона за изменение и допълнение на Закона за отбрана от домашно принуждение, който не мина в предходния парламент. Под едни красиви думи, в действителност се измества въпросът към това, че детето, каквото и да създадат неговите родители, се усеща зле и това значи, че може да се оплаче на всеки различен отвън фамилията си, само че не и на родителите си. Нещо повече, в диплянките за този „ телефон на доверието “ намирахме – „ Не казвай на мама “, „ Не казвай на тати “, а на кого да каже детето? “, попита тя.
Йорданова уточни, че родителите на децата от едно от елитните столични учебни заведения, е трябвало да бъдат осведомени за основаването на ЛГБТИ клуб там, по този начин както е трябвало да бъдат осведомени и родителите в Перник, чиито деца се оказват, че получават ранно полово обучение, като едно от нещата, които упражняват, е да се целуват, да се опипват, да опознават тялото си.
„ Готвят ни да бъдем едни биологични безполови същества, които извършват чинно всяко нещо, което им се даде като команда. Дори така наречен COVID-19 пандемия беше ръководена по този метод и тя смачка първо децата ни. В момента през децата се прави това, което не могат с нас възрастните да създадат. Всичко, което се случва, толкоз опонира на здравия разсъдък, че е невероятно да бъде обяснено на хората от моето потомство, то наподобява неуместно “, сподели още тя.
Според Йоранова, децата би трябвало да съзреят прочувствено и да изградят темперамент, преди да стартират да се опознават физически.
„ Травмираните, изплашените хора, неизбежно попадат в ласкавите грижи на едни доста богати организации, които получават за това парите от нашите налози. Общо взето това е формулата. Може стопанската система другояче да се срине, само че хора, които имат нужда да получат помощ– има “, уточни още тя.
„ Едно от нещата, които най-вече ни изуми в Закона за отбрана от домашното принуждение, беше точно това, че стигат до там, че си показват детето да реагира единствено против принудител, който е брачен партньор на родител. Родителят е този, който взема решение. Хората, които ни придвижват в тази посока, са не запомнили, че човек не се гради от това, че му е елементарно и прелестно, а от салдото сред права и отговорности “, уточни тя и даде образец, в който майка отхвърля да запише детето си за екскурзия в Китай, до момента в който пътуват в трамвая, а след два дни са извикани в обществената работа, с цел да дадат пояснение за какво неглижират детето си.
„ Кое възпитава повече – непременно да удовлетвориш нещо или детето да знае, че би трябвало да се простира съгласно това, което животът ти предлага “, попита тя.
„ Ние сме задоволени от решението на Българска социалистическа партия за референдума и ще оказваме помощ с всички сили за този референдум, тъй като той ще даде опция на всеки човек да каже какво желае чисто по човешки да съставлява всеки до него “, съобщи Йорданова.
„ Не считам, че безусловно е отговорен законът, отговорен е рефлексът, който имат нашите правоизпълнителни органи – тези, които би трябвало да реагират. Няма неприятно да се реагира на изразено принуждение, само че не може това принуждение да го дефинира жертвата субективно. В нашата организация имаме татковци, които с години не могат да видят децата си, поради това, че те са оповестени за насилници съгласно декларация от брачната половинка и този тормоз е дефинирани като душевен, финансов и така нататък - и макар че децата са в прелестни връзки с тези татковци, те не могат да бъдат дружно “, разяснява тя.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ