Държавата трябва да управлява под 30% от БВП
Основният проблем в този момент е да не се утежни стопанската система по политически аргументи и нездравословни взаимни отстъпки с правилото на господство на закона, споделя известният икономист Красен Станчев в изявление за годишното особено издание на " Мениджър " - " Първите в Бизнеса. Поглед от вътрешната страна - 2019 "
- Господин Станчев, кои са пречките пред ускорения напредък? Може ли българската стопанска система бързо да догони стандарта на европейските си сътрудници?
– Догонване след упадъка отпреди 20 години не може да се случи внезапно. Ограниченията са не едно, а три, въпреки и взаимносвързани: държавната интервенция за изземване на бизнес благоприятни условия, подпомагането ù (поне към този момент и в обозримо бъдеще) от прокуратурата и потреблението на държавното управление за прокарване на неефективни – или по-скоро под вероятната добра опция – планове и вложения. Това става най-много в енергетиката и инфраструктурата. Догонването е мъчно заради тези фактори, само че и заради дълбоките рецесии през 1987-1993 и 1994-1997 година От позиция на стопанска система и богатство 1996 и 1997 година са най-лошите в историята на България.
– Представете си по какъв начин би изглеждала стопанската система ни, в случай че нямаше корупция или равнищата є бяха пренебрежимо ниски?
– Неефективното потребление на пари на данъкоплатците, най-малко както е открито от Сметната палата и анализите на ИПИ, е приблизително 0,5-0,6% от Брутният вътрешен продукт на година. Да предположим, че половината от тези неефективни разноски бъде обезвредена, ще прибавим почти 0,3% към Брутният вътрешен продукт. Организираната престъпност е сред 0,1 и 0,3% от Брутният вътрешен продукт. Последната оценка съм я правил през 2004 година, само че не мисля, че нещо се е трансформирало. Оттук не може да се чака доста, само че би било реалистично да се получи 0,1% по-висок растеж. Има и невъзвръщаеми загуби – КТБ (2% от БВП), АЕЦ „ Белене “ (1%), от спрени или отсрочени планове (добивът на природен газ от шисти и спрени вложения – към 4% от Брутният вътрешен продукт директен резултат и еднократен за последните 10 години). Като го разхвърляте по години, се получава към и малко повече от 1% по-висок растеж на стопанската система на година.
Преди две или три години изчислих за списание „ Мениджър “ какви ще са последствията за стопанския напредък от премахването на корпоративния налог – резултатът би бил също над 1% от Брутният вътрешен продукт. Но тези калкулации са сложни, тъй като една неефективност води след себе си друга. Основният проблем в този момент обаче е да не се утежни стопанската система по политически аргументи и нездравословни взаимни отстъпки с правилото на господство на закона.
– Посочете три стопански решения (политики или инициативи), които биха имали положителен резултат, както с въвеждането на плоския налог?
– Трудно, само че евентуално част от премахването на упоменатите нагоре неуредици и неефективност. Освен това приватизацията, в това число в пенсионното дело, опазването на здравето и образованието, премахването на нездравословни практики и планове в енергетиката.
– Ножицата сред небогати и богати е необятно разтворена у нас. Какви са икономическите последици от това?
– Зависи по кое време. През 1989 година разликата бе 49 пъти. Най-ниско бе неравенството преди 1996 година и началото на 1997 година, само че тогава жителите на България бяха и най-бедни. Сега извънредно бедните са 1,45% от популацията, тогава бяха 37%. Световната банка разгласява данните през октомври тази година. Разликата в този момент е седем-осем пъти, само че зависи по какъв начин се счита. Коефициентът на неравенството GINI от 13 години флуктуира сред 35,5 и 37%. Не виждам някакъв проблем в това. Обяснението е в така наречен крива на Кузнец – при стопански напредък неравенството се усилва. Много индикативен измерител е показателят на мизерията (инфлация + рента по заемите + безработица – % на растеж на БВП). Подобрението от 1997 година насам е над 2000 процентни точки.
– Нуждаем ли се от нова икономическа парадигма поради мрачните демографски прогнози за нацията ни?
– Нищо повече от към този момент посоченото. Нацията не би трябвало да има стопански парадигми. Те нормално са нездравословни. Такъв е и казусът с началото на демографските проблеми на страната през 70-те години на предишния век. Тогава има промяна на „ парадигмата “. Онова, което вършат хората и бизнесмените на България, е задоволително модерно. Колективният възторг нормално е за непозната сметка. Тя в никакъв случай и на никое място не се заплаща от политиците, които го предизвикват.
– До каква степен е уместна намесата на страната в стопанската система и какъв дял от Брутният вътрешен продукт би трябвало да се преразпределя от нея?
– Тя е нужна в доста малко браншове на публичния живот, не в стопанската система. И то най-често заради традиция. Оптималният дял на преразпределение бе обмислен от сътрудниците Адриана Младенова и Димитър Чобанов на основата на опита на 80 страни. Излезе, че той е добре да е под 30% от Брутният вътрешен продукт, а най-добре към 20%. При така наречен публични поръчки, макроикономически съгласно Европейска комисия, цената им за България е 22-23% от Брутният вътрешен продукт (а 6,5% от Брутният вътрешен продукт е цената на самото присъединяване в търгове и конкурси) за 2006-2016 година
Средно за Европейски Съюз делът е 27% – на поръчките, и 4,2% от Брутният вътрешен продукт на присъединяване. В Полша, Словакия и Унгария делът на поръчките в Брутният вътрешен продукт е два пъти по-висок от този в България.
Има известна корелация сред размера на поръчките и чувството за корупция: в Ирландия този размер е към 5% от Брутният вътрешен продукт, в Дания – 10 на 100. Правителствените поръчки могат да се реализират по два метода – като частно предложение на обществени услуги на конкурентна основа и като публично-частно партньорство (ПЧП). Българските процедури са с уклон към ПЧП. Тук има един значим публичен риск: общественият интерес да се съставлява от партията, обединението на власт, а частният – от техните другари.
– Има ли държавни браншове, които неотложно би трябвало да бъдат реформирани и какъв брой време би лишило това?
– Най-важно е прокуратурата да престане да бъде безконтролна. Това е бърза промяна. За останалото – към този момент споделих.
– Как българският бизнес би трябвало да реагира на данните за рекордно повишаващите се разноски за труд у нас?
– Като ги понижи. Част от решението е в технологиите, само че по-важни са политическите аргументи и условия за това повишение.
– Кои са най-големите неосъществени капацитети на българската стопанска система?
– Освобождаването от политически пристрастия и от „ провинциализма “ ù – там, където го има.
– С какво се оправи и къде се провали икономическата политика за 30 години частна благосъстоятелност и пазарни условия на правене на бизнес?
– Реформите у нас започнаха по модел на Полша, който се оказа сполучлив и бе прибавен на практика на всички места. Това бе дело на държавните управления на Димитър Попов и на Филип Димитров. В един миг нещата вървяха по-бързо и в обособени инициативи по-добре, в сравнение с в Полша. След това измененията бяха спрени и през 1995 година – обърнати обратно към централното обмисляне. Какви са резултатите – това всеки може да ревизира в един специфичен отчет на МВФ за 25-те години промени след 1989 година България трябваше да стартира още веднъж, от по-лоша (в смисъл на приходи, капитал и благосъстояние) начална точка през 1997 година След 1998 година е най-дългият интервал на икономически напредък в историята на България, пресечен от единствено 13-14 месеца криза през 2008-2010 година Ако би трябвало да обобщя, през всичките тези години не всеки път частната благосъстоятелност бе уважавана, не всеки път се вярваше в пазарната съгласуваност и практическото реализиране на такава съгласуваност.
Желанието за ценово и неценово администриране и контролиране постоянно е било мощно и сред септември 1995 и март 1997 година доминира. В редица сегменти на стопанската система приватизацията спря през 2004 година В спестовните браншове – обучение, опазване на здравето и пенсионно дело – пазарните промени единствено са почнали, само че постоянно има връщане обратно. Същото е ситуацията и в енергетиката, само че по-лошо – заради поддържане на неефективни планове на държавни компании от Руската федерация. И доста постоянно, коства ми се, държавната интервенция в този момент е за изземване на изгоди или блокиране на сполучливи или обещаващи триумф предприемачески инициативи. Тази интервенция също бe оправдавана и от икономисти с сякаш стопански причини. Икономистите постоянно се държат като проповедници.
Автор: Николай Нейчев
- Господин Станчев, кои са пречките пред ускорения напредък? Може ли българската стопанска система бързо да догони стандарта на европейските си сътрудници?
– Догонване след упадъка отпреди 20 години не може да се случи внезапно. Ограниченията са не едно, а три, въпреки и взаимносвързани: държавната интервенция за изземване на бизнес благоприятни условия, подпомагането ù (поне към този момент и в обозримо бъдеще) от прокуратурата и потреблението на държавното управление за прокарване на неефективни – или по-скоро под вероятната добра опция – планове и вложения. Това става най-много в енергетиката и инфраструктурата. Догонването е мъчно заради тези фактори, само че и заради дълбоките рецесии през 1987-1993 и 1994-1997 година От позиция на стопанска система и богатство 1996 и 1997 година са най-лошите в историята на България.
– Представете си по какъв начин би изглеждала стопанската система ни, в случай че нямаше корупция или равнищата є бяха пренебрежимо ниски?
– Неефективното потребление на пари на данъкоплатците, най-малко както е открито от Сметната палата и анализите на ИПИ, е приблизително 0,5-0,6% от Брутният вътрешен продукт на година. Да предположим, че половината от тези неефективни разноски бъде обезвредена, ще прибавим почти 0,3% към Брутният вътрешен продукт. Организираната престъпност е сред 0,1 и 0,3% от Брутният вътрешен продукт. Последната оценка съм я правил през 2004 година, само че не мисля, че нещо се е трансформирало. Оттук не може да се чака доста, само че би било реалистично да се получи 0,1% по-висок растеж. Има и невъзвръщаеми загуби – КТБ (2% от БВП), АЕЦ „ Белене “ (1%), от спрени или отсрочени планове (добивът на природен газ от шисти и спрени вложения – към 4% от Брутният вътрешен продукт директен резултат и еднократен за последните 10 години). Като го разхвърляте по години, се получава към и малко повече от 1% по-висок растеж на стопанската система на година.
Преди две или три години изчислих за списание „ Мениджър “ какви ще са последствията за стопанския напредък от премахването на корпоративния налог – резултатът би бил също над 1% от Брутният вътрешен продукт. Но тези калкулации са сложни, тъй като една неефективност води след себе си друга. Основният проблем в този момент обаче е да не се утежни стопанската система по политически аргументи и нездравословни взаимни отстъпки с правилото на господство на закона.
– Посочете три стопански решения (политики или инициативи), които биха имали положителен резултат, както с въвеждането на плоския налог?
– Трудно, само че евентуално част от премахването на упоменатите нагоре неуредици и неефективност. Освен това приватизацията, в това число в пенсионното дело, опазването на здравето и образованието, премахването на нездравословни практики и планове в енергетиката.
– Ножицата сред небогати и богати е необятно разтворена у нас. Какви са икономическите последици от това?
– Зависи по кое време. През 1989 година разликата бе 49 пъти. Най-ниско бе неравенството преди 1996 година и началото на 1997 година, само че тогава жителите на България бяха и най-бедни. Сега извънредно бедните са 1,45% от популацията, тогава бяха 37%. Световната банка разгласява данните през октомври тази година. Разликата в този момент е седем-осем пъти, само че зависи по какъв начин се счита. Коефициентът на неравенството GINI от 13 години флуктуира сред 35,5 и 37%. Не виждам някакъв проблем в това. Обяснението е в така наречен крива на Кузнец – при стопански напредък неравенството се усилва. Много индикативен измерител е показателят на мизерията (инфлация + рента по заемите + безработица – % на растеж на БВП). Подобрението от 1997 година насам е над 2000 процентни точки.
– Нуждаем ли се от нова икономическа парадигма поради мрачните демографски прогнози за нацията ни?
– Нищо повече от към този момент посоченото. Нацията не би трябвало да има стопански парадигми. Те нормално са нездравословни. Такъв е и казусът с началото на демографските проблеми на страната през 70-те години на предишния век. Тогава има промяна на „ парадигмата “. Онова, което вършат хората и бизнесмените на България, е задоволително модерно. Колективният възторг нормално е за непозната сметка. Тя в никакъв случай и на никое място не се заплаща от политиците, които го предизвикват.
– До каква степен е уместна намесата на страната в стопанската система и какъв дял от Брутният вътрешен продукт би трябвало да се преразпределя от нея?
– Тя е нужна в доста малко браншове на публичния живот, не в стопанската система. И то най-често заради традиция. Оптималният дял на преразпределение бе обмислен от сътрудниците Адриана Младенова и Димитър Чобанов на основата на опита на 80 страни. Излезе, че той е добре да е под 30% от Брутният вътрешен продукт, а най-добре към 20%. При така наречен публични поръчки, макроикономически съгласно Европейска комисия, цената им за България е 22-23% от Брутният вътрешен продукт (а 6,5% от Брутният вътрешен продукт е цената на самото присъединяване в търгове и конкурси) за 2006-2016 година
Средно за Европейски Съюз делът е 27% – на поръчките, и 4,2% от Брутният вътрешен продукт на присъединяване. В Полша, Словакия и Унгария делът на поръчките в Брутният вътрешен продукт е два пъти по-висок от този в България.
Има известна корелация сред размера на поръчките и чувството за корупция: в Ирландия този размер е към 5% от Брутният вътрешен продукт, в Дания – 10 на 100. Правителствените поръчки могат да се реализират по два метода – като частно предложение на обществени услуги на конкурентна основа и като публично-частно партньорство (ПЧП). Българските процедури са с уклон към ПЧП. Тук има един значим публичен риск: общественият интерес да се съставлява от партията, обединението на власт, а частният – от техните другари.
– Има ли държавни браншове, които неотложно би трябвало да бъдат реформирани и какъв брой време би лишило това?
– Най-важно е прокуратурата да престане да бъде безконтролна. Това е бърза промяна. За останалото – към този момент споделих.
– Как българският бизнес би трябвало да реагира на данните за рекордно повишаващите се разноски за труд у нас?
– Като ги понижи. Част от решението е в технологиите, само че по-важни са политическите аргументи и условия за това повишение.
– Кои са най-големите неосъществени капацитети на българската стопанска система?
– Освобождаването от политически пристрастия и от „ провинциализма “ ù – там, където го има.
– С какво се оправи и къде се провали икономическата политика за 30 години частна благосъстоятелност и пазарни условия на правене на бизнес?
– Реформите у нас започнаха по модел на Полша, който се оказа сполучлив и бе прибавен на практика на всички места. Това бе дело на държавните управления на Димитър Попов и на Филип Димитров. В един миг нещата вървяха по-бързо и в обособени инициативи по-добре, в сравнение с в Полша. След това измененията бяха спрени и през 1995 година – обърнати обратно към централното обмисляне. Какви са резултатите – това всеки може да ревизира в един специфичен отчет на МВФ за 25-те години промени след 1989 година България трябваше да стартира още веднъж, от по-лоша (в смисъл на приходи, капитал и благосъстояние) начална точка през 1997 година След 1998 година е най-дългият интервал на икономически напредък в историята на България, пресечен от единствено 13-14 месеца криза през 2008-2010 година Ако би трябвало да обобщя, през всичките тези години не всеки път частната благосъстоятелност бе уважавана, не всеки път се вярваше в пазарната съгласуваност и практическото реализиране на такава съгласуваност.
Желанието за ценово и неценово администриране и контролиране постоянно е било мощно и сред септември 1995 и март 1997 година доминира. В редица сегменти на стопанската система приватизацията спря през 2004 година В спестовните браншове – обучение, опазване на здравето и пенсионно дело – пазарните промени единствено са почнали, само че постоянно има връщане обратно. Същото е ситуацията и в енергетиката, само че по-лошо – заради поддържане на неефективни планове на държавни компании от Руската федерация. И доста постоянно, коства ми се, държавната интервенция в този момент е за изземване на изгоди или блокиране на сполучливи или обещаващи триумф предприемачески инициативи. Тази интервенция също бe оправдавана и от икономисти с сякаш стопански причини. Икономистите постоянно се държат като проповедници.
Автор: Николай Нейчев
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ