.jpeg?16:03:03)
Национална онкологична мрежа ще обединява всички онкоцентрове в страната
Основният проблем на онкологичната помощ у нас е неналичието на интегритет и комплексност на грижите, като изцяло обслужване на болните е налице единствено в няколко лечебни заведения. Това е записано в Националната карта за дълготрайните потребности от здравни услуги със период на деяние до 2030 година, призната неотдавна от Министерския съвет. В нея се набелязват пътища и подходи за превъзмогване на този недостиг и смяна в модела на обслужване на онкологичните пациенти. Предвижда се и закупуването на нова високотехнологична инсталация, тъй като наличната все още остарява и се амортизира.
Онкологична помощ у нас в този момент реализират 42 лечебни заведения, едвам 10 от тях обаче имат потенциал и дават по едно и също време лекуване на солидни тумори, хематологични болести, левкемии и лимфоми и са осигурявали и парентерално лекуване, сочат данните в националната карта. В нея се отбелязва още, че от всички 42 лечебни заведения, единствено в 22 се реализира и лъчелечение, радиохирургия се ползва единствено в 11 лечебни заведения, а стереотактична радиохирургия (с кибернож) се работи единствено в 3 от тях. Нискодозова брахитерапия се ползва единствено в 4 лечебни заведения, а общоприета брахитерапия – в 16, стандартна телегаматерапия се организира единствено в една онкологична конструкция.
Това постанова напъните да бъдат ориентирани към гарантиране на достъпа на българските жители до здравни услуги в обсега на онкологичната помощ, включително скрининг, диагностика, оперативно лекуване (онкохирургия), обмисляне на потребностите (онкокомитет), лекарствена терапия, лъчелечение, диспансерно наблюдаване и палиативни грижи. Усилията следва да включват
поддръжка на лечебни заведения, които имат потенциал или капацитет за развиване да дават сложни и качествени онкологични грижи
на всички равнища на болнично обслужване – регионално, районно и национално.
В документа се акцентира, че главната цел на политиката е онкологичните действия да се провеждат в Национална онкологична мрежа, която да комбинира онкологичните центрове с високи достижения в цялата страна и да поддържа структурите на регионално и районно равнище.
В тази връзка е належащо да бъде подкрепено обособяването на най-малко един изчерпателен народен онкологичен център, се показва в националната карта. Тази мегаструктура би трябвало да концентрира в себе си най-високия софтуерен и експертен капацитет, като по едно и също време бъде натоварена с научни и просветителни функционалности и с благоприятни условия за ръководство на огромен брой данни.
Приетите национални индикатори за осигуреност с кревати за характерно лекуване на заболели с онкологични болести са: за здравна онкология - 0,13 на 1000 души население и за лъчелечение 0,14 на 1000 души население като
80% от леглата се възнамеряват на районно равнище и 20 % се локират за действия на национално равнище
При установяване броя на структурите, в които да бъде съсредоточен този потенциал, ще се употребява показателен народен индикатор за осигуреност с центрове за сложни медицински грижи за заболели с онкологични болести (ЦКМГ) 1– на 300 000 души, което значи, че на страната ни са нужни 20-21 такива центъра.
При установяване потребностите от високотехнологична инсталация ще се употребяват целесъобразни индикатори за осигуреност: 1 линеен ускорител на 150 000 души (при условие за минимум 2 ускорителя в 1 център), 1 линеен ускорител за радиохирургия на 1 млн. души - 1 SPECT на 300 000 души - 1 PET-CT на 750 000 души, излиза наяве от плановете в картата.
Териториалното систематизиране, локализацията, функционалностите и потенциала на структурите за онкологичната помощ се преценяват с насоките на Националния проект за битка с рака на Република България и Националната концепцията за пространствено развиване (НКПР), като ще се възнамеряват предпочитано на районно и национално равнище и ще се регистрира и локалния потенциал на регионално равнище.
За столицата, която е град от първо равнище според НКПР, ще бъдат разгърнати структури, които покриват потребностите на София-град, София област и на Югозападния регион на обмисляне, с задоволителен потенциал да обезпечи потребностите и на популацията в цялата страна.
В картата се показва, че на равнище София се търсят благоприятни условия за основаване на
Национален център за сложни грижи за заболели с онкологични болести
посредством интеграция – функционално обединяване на лечебни заведения и структури с най-високо равнище на подготвеност във всички посоки на диагностиката и лекуването на онкологичните болести, гарантираща комплексност и интегритет на обслужването. Центърът ще взе участие в европейската мрежа от такива национални центрове на територията на Европейския съюз и ще играе роля на координиращо звено сред онкологичните центрове в страната.
Останалите основни интервенции и вложения включват още построяването на „ Център за протонтерапия “ на територията на лечебно заведение, включено в Националната онкологична мрежа, както и образуване на Национален център за широкообхватен скрининг на болесттите, координиращ скрининговите действия на районно и локално равнище, а по този начин също и създаване на Националната платформа за здравна диагностика, която ще обезпечава директен достъп на медицинските експерти до най-актуалната клинично значима информация за онкологичните болести и благоприятни условия за връзка на отдалечените амбулаторни звена с лекари-специалисти и болнични заведения.
България разполага със забележителен брой кревати за здравна онкология (лекарствено лечение), само че те са неравномерно разпределени в обособените райони, като най-вече от тях са съсредоточени в София-град (Югозападен район), Варна (Североизточен район) и Пловдив (Южен централен район), е една от основните констатации на специалистите.
Легла за лъчелечение не доближават, а то е част от комплексното онкологично лекуване, се показва още в картата. В нея се предлага да се търсят способи и благоприятни условия за рационално потребление на наличния капацитет на профилираните онкологични структури и регионалните лечебни заведения.
При определянето на дълготрайните потребности от онкологични грижи, леглата по здравна онкология се възнамеряват в границите на лечебни заведения или като устойчиви и дълготрайни функционални обединявания на такива, осигуряващи всички съществени способи на онкологичното лекуване.
Препоръчително е онкологичните структури да са
с потенциал над 100 пациенти на ден, включително и за осъществяване на амбулаторни процедури без нескончаем болничен престой
Функционалното обединяване на дейностите и потенциала на КОЦ и огромна многопрофилна болница за интензивно лекуване би подсигурило в цялостен размер обезпечаването на комплексност и качество на грижата за болните с онкологични болести както във връзка с главното заболяване, по този начин и на съпътстващите болести и затруднения, се отбелязва в картата.
Най-сериозен недостиг е налице и във връзка с леглата за дълготрайни грижи, в това число палиативни грижи за заболели с онкологични болести. Такива кревати липсват освен в общата болнична мрежа, само че и в профилираните онкологични заведения, ето за какво ще се търсят способи и тласъци за разкриването им в цялата страна.
Онкологична помощ у нас в този момент реализират 42 лечебни заведения, едвам 10 от тях обаче имат потенциал и дават по едно и също време лекуване на солидни тумори, хематологични болести, левкемии и лимфоми и са осигурявали и парентерално лекуване, сочат данните в националната карта. В нея се отбелязва още, че от всички 42 лечебни заведения, единствено в 22 се реализира и лъчелечение, радиохирургия се ползва единствено в 11 лечебни заведения, а стереотактична радиохирургия (с кибернож) се работи единствено в 3 от тях. Нискодозова брахитерапия се ползва единствено в 4 лечебни заведения, а общоприета брахитерапия – в 16, стандартна телегаматерапия се организира единствено в една онкологична конструкция.
Това постанова напъните да бъдат ориентирани към гарантиране на достъпа на българските жители до здравни услуги в обсега на онкологичната помощ, включително скрининг, диагностика, оперативно лекуване (онкохирургия), обмисляне на потребностите (онкокомитет), лекарствена терапия, лъчелечение, диспансерно наблюдаване и палиативни грижи. Усилията следва да включват
поддръжка на лечебни заведения, които имат потенциал или капацитет за развиване да дават сложни и качествени онкологични грижи
на всички равнища на болнично обслужване – регионално, районно и национално.
В документа се акцентира, че главната цел на политиката е онкологичните действия да се провеждат в Национална онкологична мрежа, която да комбинира онкологичните центрове с високи достижения в цялата страна и да поддържа структурите на регионално и районно равнище.
В тази връзка е належащо да бъде подкрепено обособяването на най-малко един изчерпателен народен онкологичен център, се показва в националната карта. Тази мегаструктура би трябвало да концентрира в себе си най-високия софтуерен и експертен капацитет, като по едно и също време бъде натоварена с научни и просветителни функционалности и с благоприятни условия за ръководство на огромен брой данни.
Приетите национални индикатори за осигуреност с кревати за характерно лекуване на заболели с онкологични болести са: за здравна онкология - 0,13 на 1000 души население и за лъчелечение 0,14 на 1000 души население като
80% от леглата се възнамеряват на районно равнище и 20 % се локират за действия на национално равнище
При установяване броя на структурите, в които да бъде съсредоточен този потенциал, ще се употребява показателен народен индикатор за осигуреност с центрове за сложни медицински грижи за заболели с онкологични болести (ЦКМГ) 1– на 300 000 души, което значи, че на страната ни са нужни 20-21 такива центъра.
При установяване потребностите от високотехнологична инсталация ще се употребяват целесъобразни индикатори за осигуреност: 1 линеен ускорител на 150 000 души (при условие за минимум 2 ускорителя в 1 център), 1 линеен ускорител за радиохирургия на 1 млн. души - 1 SPECT на 300 000 души - 1 PET-CT на 750 000 души, излиза наяве от плановете в картата.
Териториалното систематизиране, локализацията, функционалностите и потенциала на структурите за онкологичната помощ се преценяват с насоките на Националния проект за битка с рака на Република България и Националната концепцията за пространствено развиване (НКПР), като ще се възнамеряват предпочитано на районно и национално равнище и ще се регистрира и локалния потенциал на регионално равнище.
За столицата, която е град от първо равнище според НКПР, ще бъдат разгърнати структури, които покриват потребностите на София-град, София област и на Югозападния регион на обмисляне, с задоволителен потенциал да обезпечи потребностите и на популацията в цялата страна.
В картата се показва, че на равнище София се търсят благоприятни условия за основаване на
Национален център за сложни грижи за заболели с онкологични болести
посредством интеграция – функционално обединяване на лечебни заведения и структури с най-високо равнище на подготвеност във всички посоки на диагностиката и лекуването на онкологичните болести, гарантираща комплексност и интегритет на обслужването. Центърът ще взе участие в европейската мрежа от такива национални центрове на територията на Европейския съюз и ще играе роля на координиращо звено сред онкологичните центрове в страната.
Останалите основни интервенции и вложения включват още построяването на „ Център за протонтерапия “ на територията на лечебно заведение, включено в Националната онкологична мрежа, както и образуване на Национален център за широкообхватен скрининг на болесттите, координиращ скрининговите действия на районно и локално равнище, а по този начин също и създаване на Националната платформа за здравна диагностика, която ще обезпечава директен достъп на медицинските експерти до най-актуалната клинично значима информация за онкологичните болести и благоприятни условия за връзка на отдалечените амбулаторни звена с лекари-специалисти и болнични заведения.
България разполага със забележителен брой кревати за здравна онкология (лекарствено лечение), само че те са неравномерно разпределени в обособените райони, като най-вече от тях са съсредоточени в София-град (Югозападен район), Варна (Североизточен район) и Пловдив (Южен централен район), е една от основните констатации на специалистите.
Легла за лъчелечение не доближават, а то е част от комплексното онкологично лекуване, се показва още в картата. В нея се предлага да се търсят способи и благоприятни условия за рационално потребление на наличния капацитет на профилираните онкологични структури и регионалните лечебни заведения.
При определянето на дълготрайните потребности от онкологични грижи, леглата по здравна онкология се възнамеряват в границите на лечебни заведения или като устойчиви и дълготрайни функционални обединявания на такива, осигуряващи всички съществени способи на онкологичното лекуване.
Препоръчително е онкологичните структури да са
с потенциал над 100 пациенти на ден, включително и за осъществяване на амбулаторни процедури без нескончаем болничен престой
Функционалното обединяване на дейностите и потенциала на КОЦ и огромна многопрофилна болница за интензивно лекуване би подсигурило в цялостен размер обезпечаването на комплексност и качество на грижата за болните с онкологични болести както във връзка с главното заболяване, по този начин и на съпътстващите болести и затруднения, се отбелязва в картата.
Най-сериозен недостиг е налице и във връзка с леглата за дълготрайни грижи, в това число палиативни грижи за заболели с онкологични болести. Такива кревати липсват освен в общата болнична мрежа, само че и в профилираните онкологични заведения, ето за какво ще се търсят способи и тласъци за разкриването им в цялата страна.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ