JetZero: Този нов дизайн на самолет ли е бъдещето на авиацията?
Основният дизайн на самолетите за търговски цели не се е трансформирал доста през последните 60 години. Съвременните пътнически самолети като Boeing 787 и Airbus A350 имат същата обща форма като Boeing 707 и Douglas DC-8, които са издигнати в края на 50-те години на предишния век и утвърждават форм-фактора " тръба и крило ", който се употребява и през днешния ден.
Това е по този начин, тъй като комерсиалната авиация дава приоритет на сигурността, предпочитайки изпитани решения, и тъй като други достижения - да вземем за пример в региона на материалите и моторите - значат, че обичайният дизайн е към момента настоящ.
Въпреки това, защото промишлеността обезверено търси способи за понижаване на въглеродните излъчвания, тя е изправена пред малко по-трудно предизвикателство от други браншове, точно тъй като нейните съществени технологии се оказаха толкоз сложни за занемаряване. Може би е настъпил моментът да опитате нещо ново.
Едно от предложенията е " смесено крило " Тази напълно нова форма на самолета наподобява на дизайна на " летящото крило ", употребен от военни самолети като емблематичния бомбардировач B-2, само че смесеното крило има по-голям размер в междинната част. И Boeing, и Airbus се занимават с тази концепция, както и трети състезател - калифорнийската компания JetZero, която си е сложила амбициозната цел да пусне в употреба аероплан със смесено крило още през 2030 година
" Ние сме уверени, че пътят към нулеви излъчвания при огромните реактивни самолети е доста значим, а смесеният планер може да обезпечи 50% по-нисък разход на гориво и излъчвания ", споделя Том О`Лиъри, съосновател и основен изпълнителен шеф на JetZero. " Това е голям скок напред спрямо това, с което промишлеността е привикнала. "
Под напън
Концепцията за смесено крило надалеч не е нова и първите опити за изграждане на самолети с този дизайн датират от края на 20-те години на предишния век в Германия. През 1947 година американският самолетостроител и фабрикант Джак Нортроп основава план за летящо крило с реактивен мотор, който въодушевява B-2 през 90-те години на ХХ век.
Като самобитен хибрид сред летящо крило и обичайните " тръба и крило ", смесеното крило разрешава на целия аероплан да генерира подемна мощ, намалявайки съпротивлението. От НАСА настояват, че тази форма " спомага за увеличение на икономията на гориво и основава по-големи площи за потребен товар (товари или пътници) в централната част на тялото на самолета " Агенцията го е тествала в един от пробните си самолети - X-48.
По време на към 120 тестови полета сред 2007 и 2012 година два безпилотни, отдалечено ръководени самолета X-48 демонстрираха жизнеспособността на концепцията. " Самолетът от този вид ще има обсег на крилата малко по-голям от този на Boeing 747 и ще може да се експлоатира от съществуващите летищни терминали ", споделя организацията, като прибавя, че самолетът също по този начин " ще тежи по-малко, ще генерира по-малко звук и излъчвания и ще коства по-малко за употреба от също толкоз модернизиран стандартен транспортен аероплан ".
През 2020 година Airbus построи дребен демонстрационен аероплан със смесено крило с дължина към 6 фута, с което алармира за интерес към бъдещо основаване на пълноразмерен аероплан. Но в случай че формата е толкоз ефикасна, за какво към момента не сме минали към построяването на самолети, основани на нея?
Според О`Лиъри има едно главно техническо предизвикателство, което попречва производителите. " Това е обезпечаването на налягане в нецилиндричен фюзелаж ", споделя той, акцентирайки обстоятелството, че самолетът с тръбна форма е в положение да се оправи по-добре с непрекъснатите цикли на разширение и стесняване, които се случват при всеки полет.
" Ако мислите за " тръба и крило ", това разделя натоварванията - имате натоварване от налягането върху тръбата и натоварване от прегъване върху крилата. Но смесеното крило всъщност ги сплотява. Едва в този момент можем да създадем това с композитни материали, които са по едно и също време леки и здрави. "
Такава коренно нова форма ще направи интериора на самолета да наподобява и да се усеща по радикално друг метод спрямо днешните широкофюзелажни самолети. " Това е просто доста, доста по-широк фюзелаж ", споделя О`Лиъри. " Вашият характерен едноместен аероплан има три на три места, само че това е нещо като по-къса и по-широка тръба. Имате същия брой хора, само че може да имате 15 или 20 реда в кабината, според от това по какъв начин ще го конфигурира всяка съответна самолетна компания.
" Това просто им дава напълно нова палитра, с която да я оформят. Мисля, че ще бъде необикновено да забележим каква ще бъде тяхната интерпретация на това доста по-широко пространство. "
Това е по този начин, тъй като комерсиалната авиация дава приоритет на сигурността, предпочитайки изпитани решения, и тъй като други достижения - да вземем за пример в региона на материалите и моторите - значат, че обичайният дизайн е към момента настоящ.
Въпреки това, защото промишлеността обезверено търси способи за понижаване на въглеродните излъчвания, тя е изправена пред малко по-трудно предизвикателство от други браншове, точно тъй като нейните съществени технологии се оказаха толкоз сложни за занемаряване. Може би е настъпил моментът да опитате нещо ново.
Едно от предложенията е " смесено крило " Тази напълно нова форма на самолета наподобява на дизайна на " летящото крило ", употребен от военни самолети като емблематичния бомбардировач B-2, само че смесеното крило има по-голям размер в междинната част. И Boeing, и Airbus се занимават с тази концепция, както и трети състезател - калифорнийската компания JetZero, която си е сложила амбициозната цел да пусне в употреба аероплан със смесено крило още през 2030 година
" Ние сме уверени, че пътят към нулеви излъчвания при огромните реактивни самолети е доста значим, а смесеният планер може да обезпечи 50% по-нисък разход на гориво и излъчвания ", споделя Том О`Лиъри, съосновател и основен изпълнителен шеф на JetZero. " Това е голям скок напред спрямо това, с което промишлеността е привикнала. "
Под напън
Концепцията за смесено крило надалеч не е нова и първите опити за изграждане на самолети с този дизайн датират от края на 20-те години на предишния век в Германия. През 1947 година американският самолетостроител и фабрикант Джак Нортроп основава план за летящо крило с реактивен мотор, който въодушевява B-2 през 90-те години на ХХ век.
Като самобитен хибрид сред летящо крило и обичайните " тръба и крило ", смесеното крило разрешава на целия аероплан да генерира подемна мощ, намалявайки съпротивлението. От НАСА настояват, че тази форма " спомага за увеличение на икономията на гориво и основава по-големи площи за потребен товар (товари или пътници) в централната част на тялото на самолета " Агенцията го е тествала в един от пробните си самолети - X-48.
По време на към 120 тестови полета сред 2007 и 2012 година два безпилотни, отдалечено ръководени самолета X-48 демонстрираха жизнеспособността на концепцията. " Самолетът от този вид ще има обсег на крилата малко по-голям от този на Boeing 747 и ще може да се експлоатира от съществуващите летищни терминали ", споделя организацията, като прибавя, че самолетът също по този начин " ще тежи по-малко, ще генерира по-малко звук и излъчвания и ще коства по-малко за употреба от също толкоз модернизиран стандартен транспортен аероплан ".
През 2020 година Airbus построи дребен демонстрационен аероплан със смесено крило с дължина към 6 фута, с което алармира за интерес към бъдещо основаване на пълноразмерен аероплан. Но в случай че формата е толкоз ефикасна, за какво към момента не сме минали към построяването на самолети, основани на нея?
Според О`Лиъри има едно главно техническо предизвикателство, което попречва производителите. " Това е обезпечаването на налягане в нецилиндричен фюзелаж ", споделя той, акцентирайки обстоятелството, че самолетът с тръбна форма е в положение да се оправи по-добре с непрекъснатите цикли на разширение и стесняване, които се случват при всеки полет.
" Ако мислите за " тръба и крило ", това разделя натоварванията - имате натоварване от налягането върху тръбата и натоварване от прегъване върху крилата. Но смесеното крило всъщност ги сплотява. Едва в този момент можем да създадем това с композитни материали, които са по едно и също време леки и здрави. "
Такава коренно нова форма ще направи интериора на самолета да наподобява и да се усеща по радикално друг метод спрямо днешните широкофюзелажни самолети. " Това е просто доста, доста по-широк фюзелаж ", споделя О`Лиъри. " Вашият характерен едноместен аероплан има три на три места, само че това е нещо като по-къса и по-широка тръба. Имате същия брой хора, само че може да имате 15 или 20 реда в кабината, според от това по какъв начин ще го конфигурира всяка съответна самолетна компания.
" Това просто им дава напълно нова палитра, с която да я оформят. Мисля, че ще бъде необикновено да забележим каква ще бъде тяхната интерпретация на това доста по-широко пространство. "
Източник: 18min.bg
КОМЕНТАРИ