Основната задача на политиката е предотвратяване и управление на кризи.

Основната задача на политиката е попречване и ръководство на рецесии. Кризи, които идват от вътрешната страна, рецесии, които идват извън, такива, които са провокирани от опозицията, от другарски огън или добити по завещание.

Видът, произходът и мотивацията на другите рецесии биха могли да бъдат изброявани с часове.

Политическата реалност се състои в тях, по този начин както върху им стъпва напрегнатото придвижване на историчността. Историята е на първо място роман за рецесии, а нейните персонажи или са изгрели, или са залезли посред рецесия. И в случай че на своята повърхнина политиката наподобява лъскаво занятие с привилегии, то материята на нейната същина се състои напълно от напрежение.

Давам този подтекст във връзка рецесията със стачката в столичния автотранспорт, която демонстрира на първо място неумението на кмета Васил Терзиев да вижда рецесиите, да ги схваща и да ги предотвратява или взема решение. По всичко проличава, че кметът се е захванал с социална работа подведен от гланцираната повърхнина на политиката, без да си дава сметка за нейната същина.

Така стигаме до най-сериозната му рецесия, откакто преди този момент не съумя да се оправи с няколко по-малки.

Първият значим фактор за оправянето с избрана рецесия е да я видиш. От към година синдикатите в столичния превоз предизвестяват, че ще разгласят митинг. От към месец по рейсовете, трамваите и тролеите има табели с надпис „ Протест “. И от няколко дни има ефикасни дейности по прекъсване на придвижването на наземния градски превоз. Кога кметът е видял задаващата се рецесия, не е ясно, само че е ясно, че не е направил задоволително, с цел да я предотврати. Тук би трябвало да отбележим, че допреди десетина дни негов заместител по превоза беше Илиян Павлов от „ Спаси София “.

Той подаде оставка, откакто групировката му напусна обединението, която поддържа Терзиев.

Още с първите си дейности на поста Павлов провокира няколко рецесии, само че кметът не реагира. Ако зам.-кметът беше останал на поста си, актуалната рецесия щеше да е най-мащабната в злощастния му политически опит. Сега тази рецесия обаче е напълно проблем на Терзиев.

Вторият значим фактор за оправянето с избрана рецесия е да се създаде навременно деяние в вярната посока. Ако рецесията към момента не е избила на повърхността, това значи да се направи опит за нейното попречване, а освен да се следи развиването на процеса. Най-сигурният метод една спешна обстановка да излезе отвън надзор, е да не се прави нищо. В този случай даже и несъмнено неверно и несвоевременно решение е по-добро от бездействието. Всичко, което се вижда на повърхността на митинга в столичния превоз, приказва, че по този проблем е имало безучастие.

В противоположен случай двете страни най-малкото щяха да са открили някакви връзки, а не занапред да ги откриват.

Когато рецесията към този момент е реалност, бездействието я форсира и усилва доста мащаба й. Настоящата рецесия ние виждаме от момента, в който тя ескалира до парализиране на столичния автотранспорт. В такива моменти оня, който би трябвало да ръководи процеса (в случая това несъмнено е кметът), преди всичко, би трябвало да консолидира към себе си всички вероятни запаси, с цел да бъде в мощна позиция по време на договарянията.

На второ място, той би трябвало да има тактика за дълги и изтощителни договаряния с представителите на протестиращите.

Подобни договаряния би трябвало да се водят интензивно по самодейност на кмета. Той би могъл да направи голям брой оферти и да отстъпва или да напредва по разнообразни линии. Чак на трето място идва обществената връзка, която би трябвало да изяснява и да изважда на повърхността протичащото се по метод, който да не блокира и минира преговорния развой.

Какво прави Васил Терзиев? Точно противоположното.

Първо стартира с обществената връзка. Чрез нея той упреква съвсем всички партии в общинския съвет, че са провокирали рецесията. Кметът прави това в миг, в който освен не разполага с болшинство, само че и групата, която го поддържа, се е свила до 14 души. Вместо да се опита да разпредели отговорност и към общинските съветници, като ги включи в процеса, с офанзивите си против тях той насочва цялата отговорност за решаването на рецесията към себе си, без да има политическия запас да носи сходен товар. С изказването, че митингът е проведен от ГЕРБ–СДС, Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ, Терзиев радикализира и самите протестиращи, чиито представители няма по какъв начин да спрат стачката единствено тъй като кметът им се е разсърдил и скарал.

След договарянията от предишния четвъртък Терзиев, който се намира в слаба позиция, дава ултиматум на протестиращите да се върнат на работа и декларира, че единствено в случай че те създадат това, ще се срещне с тях… в понеделник.

Това е след четири дни! Протестиращите не стопират стачните дейности. Така София остава без превоз и през почивните дни, а във времето, в което кметът си почива от договарянията, протестиращите са обречени на радикализация. Тези четири дни, в които няма договаряния, са една от най-съществените неточности на Терзиев в този развой, тъй като времето и неговото оползотворяване е най-важният запас при разрешаването на избрана рецесия. До момента се вижда, че кметът по-скоро пилее времето и вместо да го трансформира в собствен запас, го трансформира в проблем за себе си.

Би могла да се напише цяла дисертация за възникването, развиването и разгръщането на рецесията със столичния автотранспорт.

В късата форма, която ми е предоставена, може само да се маркират някои заключения. Първият и най-съществен е, че Васил Терзиев няма чувство за политическо време. Това може да бъде забелязано във времевото разполагане на мандата му – назначение на основен проектант в неговата половина, недооформен екип, липса на управническа стратегия, неспособност за сформиране на ръководещо болшинство, липса на цели, които да бъдат реализирани ритмично. Вторият извод е, че Васил Терзиев не схваща света в неговата многопластовост и липса на линейна логичност. Мисленето в причинно-следствени връзки и логаритми не е в положение да разбере ирационалните импулси, които оформят политическата тъкан, а и публичния живот като цяло.

От това недоумение се оформя нереалистичен разбор на обстановката, който граничи с формата на тайните теории.

Третият извод е, че кметът е лишен от възприятие за самокритичност. Това приключва мисленето му в категориите на конспирацията, тъй като го кара непрекъснато да търси личните си проблеми отвън себе си.

Поради невъзможността да се види като сбъркал или напряко отговорен за избрани резултати, той търси рационално пояснение за личните си неуспехи в мними заприказва и завери.

Последното го изважда напълно от действителността, което е голям проблем за София. Защото подсигурява, че градът ще се ръководи още две години и половина от човек, който няма политически качества. А ръководството на един град е на първо място политическа работа.

Автор: Тома Биков, filternews

Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се различава от тази на SafeNews