Брюксел не възнамерява да потъва в енергийната криза заедно с останалата част от Европа
Основната вест от последните дни, която се тиражира по всички осведомителни канали без изключение, са обезверените опити на Европейския съюз да вкара цялостно ембарго върху доставките на съветски нефт. В същото време, в същата Европа редом се случват не по-малко забавни събития. Например в Белгия университетът в Антверпен благодарение на две известни изявления организира изследване измежду локалното население и разгласява данни, които леко шокираха европейската общност.
Анкетираните белгийци са изрично срещу извеждането от употреба на локални атомни електроцентрали: 81 % от интервюираните са за запазването на всички седем блока в употреба, до момента в който преди година тази цифра е била единствено 66 %.
Но не това е главната горест.
Най-голямото отчаяние пристигна от разбора на разпределението на гласовете измежду белгийците, които избират една или друга политическа партия.
Оказа се, че гласоподавателите на фламандската националистическа партия N-VA (91 процента) поддържат най-вече мирния атом, следвани от фламандските сепаратисти от партията Vlaams Belang (89 процента) и даже измежду апологетите на екологията, които поддържат локалните Зелени, повече от половината не желаят нажеженото сърце на белгийските реактори да угасне.
Нека не ви заблуждаваме с ненужна информация и статистика и да преминем напряко към същността.
Широката европейска общност, а с нея и съветската общност, с огромна степен на възможност пропуснаха посланието, че Белгия на държавно равнище ще разшири програмата си за кротичък атом и настоящите изследвания с издание на комфортни резултати - това в действителност е легитимирането на процеса.
През март тази година министър-председателят Александър дьо Крос разгласи, че държавното управление освен е възобновило, само че в никакъв случай не е прекъсвало тесните договаряния с френския оператор Engie, който ръководи всичките седем нуклеарни „ котла “ в две белгийски атомни електроцентрали.
Брюксел, както към този момент излиза наяве, им сложи доста съответна задача: да извършат механически одит на електроцентралите и да внесат оферти за удължение на експлоатационния им живот с най-малко 10 години, т.е. до 2035 година
За да подслади горчивото хапче и малко да смекчи воя в екологичните блата, де Крос обаче добави, че редом от бюджета ще бъдат отпуснати 1,1 милиарда евро, които ще бъдат изразходвани за „ преход към екологична индиферентност “ през същия интервал.
Този жест явно успокои европейските екологични деятели, само че заради вродената честност, припомняме, че през зимата на 2022 година Организация на обединените нации призна атомните електроцентрали за екологично чисти енергийни източници, които не създават рискови излъчвания на парникови газове.
Така че евентуално контрактуваната сума няма да отиде за идващите залежи с фотоволтаични панели, а за техническо преоборудване и рационализация на съществуващи атомни електроцентрали. Показателно е, че би било изцяло законно и също по този начин изцяло в сходство с интернационалния дневен ред за околната среда.
Нека отдадем дължимото на белгийците: за разлика от същите германци, които настойчиво унищожават своя нуклеарен бранш, те работят прецизно в границите на държавната логичност, бюджетната целенасоченост и построяването на геополитически трендове в средносрочен проект.
Брюксел ясно изхожда от статистическите данни за динамичността на енергийните пазари, както и от елементарния факт, че колкото и сплотено да е фамилията на европейските нации, всяка страна постоянно се грижи на първо място за ползите на своите жители и за своя бюджет на първо място.
През 2020 година (последни оповестени данни) белгийските енергетици са генерирали 81,2 тераватчаса електрическа енергия. Двата стълба, на които се крепи енергийният баланс на страната, са нуклеарната сила и природният газ.
Двете работещи атомни електроцентрали, " Дул " и " Тианж ", заемат основна ниша с дял от 39,1 % от държавното произвеждане (37,1 тераватчаса), следвани от близко от газовия бранш. Белгийските топлоцентрали държат 34,4% от пазара, или 27,8 тераватчаса. Всичко останало се разпределя сред крайбрежни и офшорни вятърни станции, слънчеви и други уреди.
Интересното тук е, че единствено за една година – т.е. спрямо 2019 година – съотношението на белгийския бранш за произвеждане се е трансформирало. Обемът на създадената електрическа енергия въз основата на атомни електроцентрали спадна с девет %, а делът на природния газ скочи с повече от седем %.
Разбираме, че съветските читатели, сходно на елементарните белгийци, имат компликации да вдървен връзката на всички тези числа, по тази причина ще дадем по-прости и по-разбираеми стойности.
Опит за отдалечаване от атома и прекосяване към известния, само че бързо възходящ природен газ, по-специално в Белгия, докара до внезапно нарастване на разноските за комунални услуги. Например междинната (годишна) сметка за газ на семейство се е нараснала приблизително с 1394 евро и възлиза на 2789 евро. Лесно е да се пресметна, че при настоящия обменен курс всяко белгийско семейство заплаща повече от 200 хиляди рубли за синьо гориво годишно.
Положението с цената на електрическата енергия не е по-добро. Отново междинната сметка за електрическа енергия през 2021 година набъбна с 888 евро и доближи 1386. Тоест още 102 хиляди рубли единствено за ток в апартамент или частна къща.
Белгийците очевидно не са глупави и са положителни в броенето на парите и по тази причина не им беше мъчно да съберат галопиращите цени на природния газ, забавянето на стартирането в употреба на Северен поток 2 и да стигнат до простичкото умозаключение, че преди е било по-добре и по-евтино.
Що се отнася до позицията на Брюксел като страна, всичко е доста прозаично.
Отваряме две карти: газопроводи, преминаващи през територията на Белгия, и нейните електропреносни мрежи.
Белгия получава както високо, по този начин и нискокалоричен газ. Основните снабдители на първата позиция са Русия и Германия, която изпомпва съветски газ при пренос. От норвежката страна има две компресорни станции. Белгийците получават нискокалоричен газ от Холандия, като съвсем целият отива директно към южната съседка.
Освен за Франция, пропанът се изнася и за Люксембург, Испания, Италия и Обединеното кралство. Газопроводът BBL отива до последното по дъното на морето, точно през него съветският газ, по-късно магьосничество на европейските търговци, към този момент под формата на „ либерален “ навлиза до крайбрежията на Мъгливия Албион.
Руско-европейските връзки, които бързо потъват на дъното, заплашват освен обезпечаването на личните ползи на Белгия, само че и преноса, а оттова и пълненето на държавния бюджет на страната.
И в случай че Брюксел не може да се измъкне от антируската газова изразителност, значи е изцяло кадърен да направи финт и да забави растежа на цените на електрическата енергия. Достатъчно е просто да се откаже от проектите за прекъсване на личните си атомни електроцентрали.
Нека отдадем респект на функционерите на белгийския енергиен бранш, те очевидно авансово се подготвяха за сходно развиване на събитията.
От територията на Белгия към прилежащите страни са положени седем енергийни моста по 400 киловолта. Три за Франция, два за Холандия и по един за Германия и Люксембург. Една дребна страна съумява да продава електричество на всичките си съседи, като прави положителни пари от това.
В разгара на пандемия, когато държавните стопански системи едвам се изправиха на крайници, белгийците откриха излаз: започнаха да създават повече и да изнасят повече електрическа енергия. Износът през 2019 година възлиза на скромните 6,6 терават-часа, само че през 2020 година тази цифра се утрои и съвсем доближи 22 терават-часа. Всъщност на фона на рецесията Белгия съумя да понижи личното си значение в системата на Европейски Съюз.
Официалният Брюксел очевидно чакаше и оценяваше динамичността на пазарите и представянето на личния си бюджет. Фактът, че законопроектът за прекъсване на всички атомни електроцентрали беше оповестен през декември 2021 година, заседнал в полемики и по-късно изцяло сменен от държавната стратегия за удължение живота на атомните електроцентрали " Дул " и " Тианж ", всичко това допуска, че направените изводи са единствените правилни и вероятни.
Обикновените белгийци могат единствено да се надяват, че числата в сметките няма да набъбнат толкоз бързо, само че локалните нуклеарни учени биха могли да благодарят на Русия от сърце. Благодарение на нас те ще имат работа най-малко 10 години, а по-късно ще избухне нова рецесия. Виждате ли, атомната централа освен няма да бъде затворена, само че даже ще бъдат издигнати няколко нови.
Превод: СМ
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Анкетираните белгийци са изрично срещу извеждането от употреба на локални атомни електроцентрали: 81 % от интервюираните са за запазването на всички седем блока в употреба, до момента в който преди година тази цифра е била единствено 66 %.
Но не това е главната горест.
Най-голямото отчаяние пристигна от разбора на разпределението на гласовете измежду белгийците, които избират една или друга политическа партия.
Оказа се, че гласоподавателите на фламандската националистическа партия N-VA (91 процента) поддържат най-вече мирния атом, следвани от фламандските сепаратисти от партията Vlaams Belang (89 процента) и даже измежду апологетите на екологията, които поддържат локалните Зелени, повече от половината не желаят нажеженото сърце на белгийските реактори да угасне.
Нека не ви заблуждаваме с ненужна информация и статистика и да преминем напряко към същността.
Широката европейска общност, а с нея и съветската общност, с огромна степен на възможност пропуснаха посланието, че Белгия на държавно равнище ще разшири програмата си за кротичък атом и настоящите изследвания с издание на комфортни резултати - това в действителност е легитимирането на процеса.
През март тази година министър-председателят Александър дьо Крос разгласи, че държавното управление освен е възобновило, само че в никакъв случай не е прекъсвало тесните договаряния с френския оператор Engie, който ръководи всичките седем нуклеарни „ котла “ в две белгийски атомни електроцентрали.
Брюксел, както към този момент излиза наяве, им сложи доста съответна задача: да извършат механически одит на електроцентралите и да внесат оферти за удължение на експлоатационния им живот с най-малко 10 години, т.е. до 2035 година
За да подслади горчивото хапче и малко да смекчи воя в екологичните блата, де Крос обаче добави, че редом от бюджета ще бъдат отпуснати 1,1 милиарда евро, които ще бъдат изразходвани за „ преход към екологична индиферентност “ през същия интервал.
Този жест явно успокои европейските екологични деятели, само че заради вродената честност, припомняме, че през зимата на 2022 година Организация на обединените нации призна атомните електроцентрали за екологично чисти енергийни източници, които не създават рискови излъчвания на парникови газове.
Така че евентуално контрактуваната сума няма да отиде за идващите залежи с фотоволтаични панели, а за техническо преоборудване и рационализация на съществуващи атомни електроцентрали. Показателно е, че би било изцяло законно и също по този начин изцяло в сходство с интернационалния дневен ред за околната среда.
Нека отдадем дължимото на белгийците: за разлика от същите германци, които настойчиво унищожават своя нуклеарен бранш, те работят прецизно в границите на държавната логичност, бюджетната целенасоченост и построяването на геополитически трендове в средносрочен проект.
Брюксел ясно изхожда от статистическите данни за динамичността на енергийните пазари, както и от елементарния факт, че колкото и сплотено да е фамилията на европейските нации, всяка страна постоянно се грижи на първо място за ползите на своите жители и за своя бюджет на първо място.
През 2020 година (последни оповестени данни) белгийските енергетици са генерирали 81,2 тераватчаса електрическа енергия. Двата стълба, на които се крепи енергийният баланс на страната, са нуклеарната сила и природният газ.
Двете работещи атомни електроцентрали, " Дул " и " Тианж ", заемат основна ниша с дял от 39,1 % от държавното произвеждане (37,1 тераватчаса), следвани от близко от газовия бранш. Белгийските топлоцентрали държат 34,4% от пазара, или 27,8 тераватчаса. Всичко останало се разпределя сред крайбрежни и офшорни вятърни станции, слънчеви и други уреди.
Интересното тук е, че единствено за една година – т.е. спрямо 2019 година – съотношението на белгийския бранш за произвеждане се е трансформирало. Обемът на създадената електрическа енергия въз основата на атомни електроцентрали спадна с девет %, а делът на природния газ скочи с повече от седем %.
Разбираме, че съветските читатели, сходно на елементарните белгийци, имат компликации да вдървен връзката на всички тези числа, по тази причина ще дадем по-прости и по-разбираеми стойности.
Опит за отдалечаване от атома и прекосяване към известния, само че бързо възходящ природен газ, по-специално в Белгия, докара до внезапно нарастване на разноските за комунални услуги. Например междинната (годишна) сметка за газ на семейство се е нараснала приблизително с 1394 евро и възлиза на 2789 евро. Лесно е да се пресметна, че при настоящия обменен курс всяко белгийско семейство заплаща повече от 200 хиляди рубли за синьо гориво годишно.
Положението с цената на електрическата енергия не е по-добро. Отново междинната сметка за електрическа енергия през 2021 година набъбна с 888 евро и доближи 1386. Тоест още 102 хиляди рубли единствено за ток в апартамент или частна къща.
Белгийците очевидно не са глупави и са положителни в броенето на парите и по тази причина не им беше мъчно да съберат галопиращите цени на природния газ, забавянето на стартирането в употреба на Северен поток 2 и да стигнат до простичкото умозаключение, че преди е било по-добре и по-евтино.
Що се отнася до позицията на Брюксел като страна, всичко е доста прозаично.
Отваряме две карти: газопроводи, преминаващи през територията на Белгия, и нейните електропреносни мрежи.
Белгия получава както високо, по този начин и нискокалоричен газ. Основните снабдители на първата позиция са Русия и Германия, която изпомпва съветски газ при пренос. От норвежката страна има две компресорни станции. Белгийците получават нискокалоричен газ от Холандия, като съвсем целият отива директно към южната съседка.
Освен за Франция, пропанът се изнася и за Люксембург, Испания, Италия и Обединеното кралство. Газопроводът BBL отива до последното по дъното на морето, точно през него съветският газ, по-късно магьосничество на европейските търговци, към този момент под формата на „ либерален “ навлиза до крайбрежията на Мъгливия Албион.
Руско-европейските връзки, които бързо потъват на дъното, заплашват освен обезпечаването на личните ползи на Белгия, само че и преноса, а оттова и пълненето на държавния бюджет на страната.
И в случай че Брюксел не може да се измъкне от антируската газова изразителност, значи е изцяло кадърен да направи финт и да забави растежа на цените на електрическата енергия. Достатъчно е просто да се откаже от проектите за прекъсване на личните си атомни електроцентрали.
Нека отдадем респект на функционерите на белгийския енергиен бранш, те очевидно авансово се подготвяха за сходно развиване на събитията.
От територията на Белгия към прилежащите страни са положени седем енергийни моста по 400 киловолта. Три за Франция, два за Холандия и по един за Германия и Люксембург. Една дребна страна съумява да продава електричество на всичките си съседи, като прави положителни пари от това.
В разгара на пандемия, когато държавните стопански системи едвам се изправиха на крайници, белгийците откриха излаз: започнаха да създават повече и да изнасят повече електрическа енергия. Износът през 2019 година възлиза на скромните 6,6 терават-часа, само че през 2020 година тази цифра се утрои и съвсем доближи 22 терават-часа. Всъщност на фона на рецесията Белгия съумя да понижи личното си значение в системата на Европейски Съюз.
Официалният Брюксел очевидно чакаше и оценяваше динамичността на пазарите и представянето на личния си бюджет. Фактът, че законопроектът за прекъсване на всички атомни електроцентрали беше оповестен през декември 2021 година, заседнал в полемики и по-късно изцяло сменен от държавната стратегия за удължение живота на атомните електроцентрали " Дул " и " Тианж ", всичко това допуска, че направените изводи са единствените правилни и вероятни.
Обикновените белгийци могат единствено да се надяват, че числата в сметките няма да набъбнат толкоз бързо, само че локалните нуклеарни учени биха могли да благодарят на Русия от сърце. Благодарение на нас те ще имат работа най-малко 10 години, а по-късно ще избухне нова рецесия. Виждате ли, атомната централа освен няма да бъде затворена, само че даже ще бъдат издигнати няколко нови.
Превод: СМ
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ