Геоикономически игри "кой пръв ще мигне"
Основната конкуренция е сред Съединени американски щати и Китай за търговия и технологии
[shutterstock] Нуриел Рубини, американски икономист и учител в Stern School of Business в Ню Йорк, в разбор за " Проджект синдикейт "
Наблюдаваме няколко геоикономически игри от вида " кой пръв ше мигне " и непостигането на компромис в която и да е от тях може да докара до конфликт, който най-вероятно ще бъде последван от световна криза и финансова рецесия. Основната конкуренция е сред Съединени американски щати и Китай за търговия и технологии. Втората е разногласието сред Съединени американски щати и Иран. В Европа ескалират търканията сред английския министър председател Борис Джонсън и Европейски Съюз за Brexit. И най-после - Аржентина, която може да се конфронтира с Международния валутен фонд след евентуалната победа на Алберто Фернандес на президентските избори идния месец.
Мащабната комерсиална, валутна, софтуерна и така нататък студена война сред Съединени американски щати и Китай може да придвижи сегашния спад в производството, търговията и финансовите разноски към услугите и частното ползване, вкарвайки американската и световната стопанска система в тежка криза. По същия метод боен спор сред Съединени американски щати и Иран би изстрелял цените на петрола над 100 $ за барел, предизвиквайки стагфлация (рецесия с възходяща инфлация). В последна сметка това се случи през 1973 година по време на войната от Йом Кипур, през 1979 година - след иранската гражданска война, и през 1990 година - след иракското настъпление в Кувейт.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Разривът към Brexit самичък по себе си не е мотив за световна криза, само че сигурно ще провокира европейска, която след това ще се разлее и към други стопански системи. Схващането, че " корав " Brexit ще аргументи тежка криза в Обединеното кралство, само че не и в Европа, защото Англия е по-зависима от търговията с Европейски Съюз, е наивно. Еврозоната към този момент се забавя и е в хватката на индустриалната криза. Холандия, Белгия, Ирландия и Германия, която е на прага на криза, разчитат в огромна степен на английския експортен пазар. Освен това европейската криза ще подбие растежа в международен мащаб.
Проблемът е, че играят хора с голямо его, някои от които може би избират срив пред това да наподобяват като победени.
Кризата в Аржентина също може да има световни последствия. Ако Фернандес изтегли страната от програмата на МВФ за 57 милиарда $, може да се повторят валутната рецесия и банкрутът от 2001 година Последица от това би бил отливът на капитали от разрастващите се пазари въобще, което ще и аргументи рецесии в мощно задлъжнелите Турция, Венецуела, Пакистан и Ливан и ще задълбочи проблемите на Индия, Южна Африка, Китай, Бразилия, Мексико и Еквадор.
При всички сюжети всички ще желаят да се показват като спечелили. Президентът на Съединени американски щати се нуждае от договорка с Китай, с цел да стабилизира стопанската система и пазарите преди акцията за преизбирането му през 2020 г. Китайският президент също се нуждае от съглашение, с цел да възпре забавянето на стопанската система. Но нито един от двамата няма пръв да отстъпи - по вътрешнополитически съображения. А без договорка до края на годината неприятният излаз ще стане по-вероятен. По същия метод Тръмп смяташе, че може да притисне Иран, оттегляйки Съединени американски щати от нуклеарната договорка и налагайки строги наказания на Техеран. Но иранците дадоха отговор с ескалация на провокациите си в района, тъй като са наясно, че Тръмп не може да си разреши военна интервенция и скок в цените на петрола, до който тя би довела. Никоя от двете страни не желае първа " да мигне " и дружно с натиска, който Саудитска Арабия и Израел оказват на американската администрация, рискът от случай се усилва.
Не е изключено Борис Джонсън наивно да е решил, че по образеца на Тръмп може да притиска Европейски Съюз с корав Brexit, с цел да реализира по-изгодна договорка от към този момент контрактуваната. След като Народното събрание му забрани твърдия Brexit, в този момент ще би трябвало да " мигне " два пъти - и поради ирландската граница, и поради действителната заплаха от безреден Brexit.
В Аржентина Фернандес води акция с посланието, че МВФ е отговорен за всички проблеми на страната. Козовете на фонда са явни - в случай че не отпусне идващия транш 5.4 милиарда $ и приключи избавителната стратегия, Аржентина ще претърпи нов финансов колапс. Но и Фернандес знае, че дълг от 57 милиарда $ е проблем за всеки заемодател. И тук компромисът е най-хубавият вид за всички, само че сюжетът с финансов срив към момента не може да се изключи.
Проблемът е, че компромисът изисква деескалация и от двете страни, а тактиката " кой пръв ще мигне " възнаграждава неразумното държание. Добрата вест е, че в четирите сюжета нагоре всяка страна към момента приказва с другата. Лошата е, че всички са надалеч от какъвто и да е тип съглашение. А по-лошото е, че играят хора с голямо его, някои от които може би избират срив пред това да наподобяват като отстъпили. Глобалната стопанска система зависи от тези игри, а те биха могли да се развият във всякаква посока.
[shutterstock] Нуриел Рубини, американски икономист и учител в Stern School of Business в Ню Йорк, в разбор за " Проджект синдикейт "
Наблюдаваме няколко геоикономически игри от вида " кой пръв ше мигне " и непостигането на компромис в която и да е от тях може да докара до конфликт, който най-вероятно ще бъде последван от световна криза и финансова рецесия. Основната конкуренция е сред Съединени американски щати и Китай за търговия и технологии. Втората е разногласието сред Съединени американски щати и Иран. В Европа ескалират търканията сред английския министър председател Борис Джонсън и Европейски Съюз за Brexit. И най-после - Аржентина, която може да се конфронтира с Международния валутен фонд след евентуалната победа на Алберто Фернандес на президентските избори идния месец.
Мащабната комерсиална, валутна, софтуерна и така нататък студена война сред Съединени американски щати и Китай може да придвижи сегашния спад в производството, търговията и финансовите разноски към услугите и частното ползване, вкарвайки американската и световната стопанска система в тежка криза. По същия метод боен спор сред Съединени американски щати и Иран би изстрелял цените на петрола над 100 $ за барел, предизвиквайки стагфлация (рецесия с възходяща инфлация). В последна сметка това се случи през 1973 година по време на войната от Йом Кипур, през 1979 година - след иранската гражданска война, и през 1990 година - след иракското настъпление в Кувейт.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Разривът към Brexit самичък по себе си не е мотив за световна криза, само че сигурно ще провокира европейска, която след това ще се разлее и към други стопански системи. Схващането, че " корав " Brexit ще аргументи тежка криза в Обединеното кралство, само че не и в Европа, защото Англия е по-зависима от търговията с Европейски Съюз, е наивно. Еврозоната към този момент се забавя и е в хватката на индустриалната криза. Холандия, Белгия, Ирландия и Германия, която е на прага на криза, разчитат в огромна степен на английския експортен пазар. Освен това европейската криза ще подбие растежа в международен мащаб.
Проблемът е, че играят хора с голямо его, някои от които може би избират срив пред това да наподобяват като победени.
Кризата в Аржентина също може да има световни последствия. Ако Фернандес изтегли страната от програмата на МВФ за 57 милиарда $, може да се повторят валутната рецесия и банкрутът от 2001 година Последица от това би бил отливът на капитали от разрастващите се пазари въобще, което ще и аргументи рецесии в мощно задлъжнелите Турция, Венецуела, Пакистан и Ливан и ще задълбочи проблемите на Индия, Южна Африка, Китай, Бразилия, Мексико и Еквадор.
При всички сюжети всички ще желаят да се показват като спечелили. Президентът на Съединени американски щати се нуждае от договорка с Китай, с цел да стабилизира стопанската система и пазарите преди акцията за преизбирането му през 2020 г. Китайският президент също се нуждае от съглашение, с цел да възпре забавянето на стопанската система. Но нито един от двамата няма пръв да отстъпи - по вътрешнополитически съображения. А без договорка до края на годината неприятният излаз ще стане по-вероятен. По същия метод Тръмп смяташе, че може да притисне Иран, оттегляйки Съединени американски щати от нуклеарната договорка и налагайки строги наказания на Техеран. Но иранците дадоха отговор с ескалация на провокациите си в района, тъй като са наясно, че Тръмп не може да си разреши военна интервенция и скок в цените на петрола, до който тя би довела. Никоя от двете страни не желае първа " да мигне " и дружно с натиска, който Саудитска Арабия и Израел оказват на американската администрация, рискът от случай се усилва.
Не е изключено Борис Джонсън наивно да е решил, че по образеца на Тръмп може да притиска Европейски Съюз с корав Brexit, с цел да реализира по-изгодна договорка от към този момент контрактуваната. След като Народното събрание му забрани твърдия Brexit, в този момент ще би трябвало да " мигне " два пъти - и поради ирландската граница, и поради действителната заплаха от безреден Brexit.
В Аржентина Фернандес води акция с посланието, че МВФ е отговорен за всички проблеми на страната. Козовете на фонда са явни - в случай че не отпусне идващия транш 5.4 милиарда $ и приключи избавителната стратегия, Аржентина ще претърпи нов финансов колапс. Но и Фернандес знае, че дълг от 57 милиарда $ е проблем за всеки заемодател. И тук компромисът е най-хубавият вид за всички, само че сюжетът с финансов срив към момента не може да се изключи.
Проблемът е, че компромисът изисква деескалация и от двете страни, а тактиката " кой пръв ще мигне " възнаграждава неразумното държание. Добрата вест е, че в четирите сюжета нагоре всяка страна към момента приказва с другата. Лошата е, че всички са надалеч от какъвто и да е тип съглашение. А по-лошото е, че играят хора с голямо его, някои от които може би избират срив пред това да наподобяват като отстъпили. Глобалната стопанска система зависи от тези игри, а те биха могли да се развият във всякаква посока.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ