Основната грешка на евроатлантическия свят е, че когато мисли за

Основната неточност на евроатлантическия свят е, че когато мисли за Русия, към момента си показва онази разкапана и провалена страна от 90-те години на предишния век. Представя си страната, олицетворявана от постоянно пияния Елцин, който беше подготвен да разпродаде всичко в името на благополучието само на фамилията си.

Само че Русия от дълго време е друга. Онази безволева страна от дълго време е в предишното. При това на няколко пъти Москва на дело сподели какво значи да си мощна страна с целесъобразно самочувствие. През 2008 година накара Саакашвили да си изяде вратовръзката, а и западните му настойници да се почувстват много наловко след нелепата грузинска експанзия против Южна Осетия.

През 2014 Русия без нито един изстрел си върна Крим. Евроатлантическият свят очевидно е проспал тези моменти и по тази причина събуждането му през днешния ден е толкоз мъчително. Чуди се по какъв начин по този начин в този момент Путин му слага ултиматуми. Ами ще слага. Все отново става дума за сигурността на ръководената от него страна. По същия метод американците сложиха ултиматум на Съюз на съветските социалистически републики, когато руските ракети се озоваха в Куба. Днес натовските сили са на съветската граница. Където нямат работа. И по тази причина колкото по-бързо се изнесат, толкоз по-добре. За всички.