Българинът харчи 29.8% от доходите си за храна и газирани

Българинът харчи 29.8% от приходите си за храна и газирани питиета, до момента в който този разход за европейците е приблизително 16 на 100 , т.е. близо два пъти по-малко. Причината обаче не се оказват цените на стоките у нас, а по-ниските приходи по отношение на останалите в еврозоната . Това стана ясно във вторник от полемика, проведена от " Лидл България " на тематика " Открито за цените 2.0 " .

" Нашите приходи към момента не могат да доближат до средноевропейските. Затова българинът харчи 29.8 % за разноски за храна и безалкохолни питиета. В еврозоната е 16 % ", уточни основният изпълнителен шеф на " Лидл България " Милена Драгийска .

Утехата е, че приходите в България непрестанно нарастват и по тази причина разноските за храна от размера на заплатата понижават. Само преди няколко години са били 45% от заплатата.

" Не, цените са ни казусът, а приходите, които за наша наслада порастват най-бързо в Европейски Съюз ", добави комерсиалният шеф на „ Лидл “ Драгомир Илиев.

По мотив изказвания на депутати от " Прогресивна България " и разбори на Комисията за защита на конкуренцията, че комерсиалните надценки в хипермаркетите стигат до 130%, а при фирмите им майки, ситуирани в други страни в Европейски Съюз, са 30%, от " Лидл " показаха, че в тяхната верига няма такива надценки.

" Няма по какъв начин да сложиш такива надценки и да устоиш на конкуренцията. Ние се борим за доверието на потребителите непрекъснато, а не за избори на 4 години. Затова подсигуряваме най-хубаво съответствие качество-цена. В " Лидл " няма такива високи надценки, който може да чете финансови доклади, може и самичък да го види ", разяснява Милена Драгийска. Драгомир Илиев добави, че ритейл бизнесът работи на 3-5 % облага в международен мащаб.

За удостоверение на думите на Драгийска бе показано съпоставяне на 21-а артикули от дребната потребителска кошница, закупена от магазин на " Лидл " в България и подобен в Германия. Сред тях са кисело мляко, пиле, пилешко филе, sвински врат, бял самун, кайма, кашкавал, сирене, домати, краставици, лук, пъстърва, ориз, бяло пшенично брашно, захар, минерална вода, сок от портокал и други Общата цена в Германия излиза 69.15 евро, до момента в който в България е 59.44 евро .

Милена Драгийска направи уточнението, че в Германия Данък добавена стойност за храните е 7%, а в България е 20 на 100.
Защо нарастват храните
" Лидл " проучва факторите, които водят до по-високи цени на храните. Данните демонстрират, че разноските за електрическа енергия на годишна база са нарастнали със 7% към април 2026 година , а тези за транспортни услуги – с цели 47.3% (на годишна база към май 2026 година ). Главната причина за повишаването на цената на горивата е рецесията в Близкия изток.

Не е за подценяване и растежът на междинната работна заплата . Той е с цели 88.5%, в случай че се съпостави с интервала януари – март 2021 година по отношение на януари – март 2026 година . А единствено във времето сред януари – март 2025 година, по отношение на същия интервал на 2026 година, този растеж е 12.7%.

Прави усещане, че по отношение на междинните цени на артикули в категорията " плодове и зеленчуци " , тя е била 1.31 евро през май 2025 година, а през май 2026 година е 1.49 евро, което е растеж от 13.74%.

Ръстът при аленото и птичето месо е 8.55%, а прясната риба е по-евтина с 4.6% . Голямо въздействие за повишаване на цените на плодовете и зеленчуците изигра рецесията в Иран, която докара до изригване на цените на торовете, уточни Драгомир Илиев.

" Плодовете и зеленчуците са сезонна стока, а в България производството им среща проблеми с напояването и отбраната от градушки. Водата за напояване е три пъти по-скъпа по отношение на други страни в Европейски Съюз ", добави той.

За да се направи съвременно оранжерийно произвеждане, са нужни няколко милиона вложения. В същото време домати се внасят от Турция на цена от 10 евроцента. Тези дъмпингови цени разбивали пазара и убивали желанието на българския производител да модернизира производството си, показаха от " Лидл ", като прецизираха, че това са споделили самите производители с представители на компанията .

Милена Драгийска подчертава върху казуса с напояването и изчезналите уреди, като означи, че единствено 6-7% от всички поливни площи се напояват .

От " Лидл " имат начинания към българските производители, като ги изпращат в Испания и Германия на образования и наставнически стратегии.

" Ние желаеме да развиваме българското произвеждане, тъй като сме българи. Чисто по стопански аргументи ни е по-изгодно да не караме краставици от хиляди километри, а да ги купуваме от България. ", разяснява Драгомир Илиев. Компанията се похвали, че сега осъществя експорт на българско зеле на промоция в Литва.

По отношение на покачването на цената на месото от компанията припомниха, че то е борсова стока и цената му се дефинира на интернационалните пазари. Същевременно е следен и растеж в цените на фуражите.
Нова самодейност: Пакт за хранителен суверенитет
В понеделник премиерно от " Лидл " оповестиха самодейността си за подписване на пакт за хранителен суверенитет. Тя към този момент под някаква форма е показана пред земеделския министър Пламен Абровски, само че следва формалното ѝ внасяне в Министерски съвет.

Идеята е под формата на контракт сред страната, земеделските производители и веригите да се разпишат ясни задания, цели и периоди за постигането им, тъй че да се реализира фактически повишаване на българското произвеждане, да се обединят фермерите в кооперативи и от ден на ден тяхна продукция да се осъществя на българския пазар.

Милена Драгийска прикани медиите да наблюдават уговорките както на бизнеса по него, по този начин и на изпълнителната власт.