Вярвам, не вярвам...
Основната част от стоплянето се е случила през последните 35 години, като 16 от 17-те най-горещи години са от 2001 година насам, сочат данните на НАСА
Още по тематиката
Топло, топло...
В опит да плануват следствията от парниковия резултат учени учат досегашната еволюция на Земята
1 дек 2017
Сто компании са виновни за 71% от световните излъчвания
Малко на брой производители на изкопаеми горива държат ключа към оправянето с климатичните промени, демонстрира Carbon Majors Report
11 юли 2017
Кой не има вяра в световното стопляне
Скептиците губят позиции в последните години, само че към момента са основна съпротива за климатичните политики на някои страни
8 дек 2015
Сделка или не
Климатичната конференция в Париж носи доста упования. Дали обаче са реалистични
9 окт 2015
Нашият себелюбив интерес би трябвало да ни кара да бъдем ефикасни
Европейският комисар по дейностите в региона на климата Кони Хедегор пред " Капитал "
31 май 2013
Новото време
България надали ще стане Сахара, само че в случай че не се приспособява към измененията в климата, вредите ще са големи
17 авг 2012 :
- Климатичните промени огромната тематика, която разделя обществото от години
- Рецептата за климатичен песимизъм е примес от боязън, недоумение и битка на политически идеологии
- Недоверието към учените обаче е единствено част от растящото съмнение към всички авторитетиПрофесорът по атмосферна физика Джоана Хейг постоянно получава недобронамерени, цялостни с експанзия имейли. Освен че преподава в Imperial College London, тя е и зам.-директор на Grantham Institute - Climate Change and Environment. Като множеството учени, които се занимават с тематиката за световното стопляне, тя постоянно попада на прицела на така наречен климатични скептици: " В интернет има всевъзможни странни колажи и обидни мнения по мой адрес ", изяснява Хейг. Крайнодясното издание Breitbart, чийто основен редактор Стивън Банън до неотдавна беше консултант на Доналд Тръмп, я назовава " арогантна ".
Хейг е жертва на новото разделяне: сред хората, които имат вяра в науката, и тези, които не имат вяра. Това е част от феномена на възходящо съмнение към всички престижи, било то политически, медийни, обществени или научни. Според показателя на Edelman за доверието в света над половината изследвани страни към този момент имат болшинство от хора, които не имат вяра на нито една от държавните или неправителствените институции.
Но недоверието към учените е феномен от нов вид. За разлика от другите упоменати категории учените базират своята активност на ясни обстоятелства и тяхната строга инспекция. Или най-малко такава беше вярата в последните няколкостотин години на научна гражданска война. Вяра е точната дума, тъй като науката дълго беше новата вяра на света. И тъкмо както към църквата, в този момент в доверието към учените се появяват пукнатини. Изследване на Pew center в Съединени американски щати от 2016 година сподели, че макар че общото доверие към тази група остава относително устойчиво от 70-те години насам, по три тематики това чувство спада: имунизациите, ГМО и климата.
Игра на градуси 51%
от европейците показват климатичните промени като най-важния проблем на околната среда съгласно изследване на Евробарометър от 2017 г.Климатът е извънредно комплицирана система. Никой академик в никакъв случай не е твърдял, че я схваща изцяло. Но в научните среди съществува преобладаващо мнение (наричано в резюме " климатичен консенсус " ) по отношение на измененията в тази система. То се основава на редица проучвания. Спорът не е дали има световно стопляне: междинната температура на планетата се е нараснала с 1.1 градуса по Целзий от края на ХIХ век, т.е. малко повече от 100 години. Основна част от стоплянето се е случило през последните 35 години, като 16 от 17-те най-горещи години са от 2001 година насам, сочат данни на НАСА. За съпоставяне съгласно Британското научно кралско сдружение изчисленията в последно време демонстрират, че междинната световна температура от края на последната ледена ера се е нараснала с сред 4 и 5 градуса по Целзий. Тази смяна се е случила за към 7000 години.
Основната теза на сред 90% и 100% от учените е, че човешката активност (например потребление на твърди горива или изсичане на гори) е виновна за сериозна част от смяната поради увеличеното количество парникови газове, по-конкретно въглероден диоксид, в атмосферата. Концентрацията на този газ сега е на най-високото равнище от последните 800 000 години. Ако растежът продължи както до момента, стоплянето до края на този век (или малко след това) ще е със скорост към 10 пъти по-голяма в съпоставяне със стоплянето след последната ледена ера, настояват от Британското научно кралско сдружение.
Разбира се, има и учени, които не са съгласни с преобладаващото мнение. Те обаче са прекомерно малко, споделя проф. Хейг. " Има доста, доста малко климатични учени, които са в тази група (т.нар. скептици - бел.ред.) ", признава тя. Дава образец с един от най-бележитите измежду тях, американския атмосферен физик доктор Ричард Линдзън, кадърен и надарен по нейни думи " бунтовник ", който не желае да е част от някаква обща позиция. " Той измисля всевъзможни способи и модели, с които да покаже, че стоплянето не се случва или повода не е човешката активност. Но когато показа концепциите си пред учени, хората откриват грешки, след което той измисля нещо ново ", твърди Хейг.
Здравословен (и не толкова) песимизъм 36%
от българите са показали климатичните промени като най-важния проблем на околната среда съгласно изследване на Евробарометър от 2017 г.Това, че една система е комплицирана и не изцяло разбрана, не значи, че не може да има научно обосновани догатки, които да изясняват какво се случва. 100% сигурност в науката има извънредно рядко. Изследванията демонстрират, че антропогенното въздействие върху климата съществува с към 95% възможност. Тъй като се работи с голямо количество данни, всеки в тази сфера схваща потребността от някакви параметри на неустановеност, изяснява проф. Хейг. " Хората мислят, че в случай че си нерешителен, не знаеш защо приказваш ", добавя тя с усмивка. Ако си обаче 95% сигурен, че на следващия ден ще катастрофираш, тъй като гумите ти са износени, евентуално ще се опиташ да направиш нещо по въпроса.
Най-трудно за поверие е това, че човешката активност въздейства на климатичните промени
[Reuters]
Научната общественост работи с наблюдения, проучвания, подчинени на правила, рецензии на сътрудници, с способи, които да не изкривяват данните. Така се оборват и изказванията на " алармистите " - тези, които преувеличават опасността. Според проф. Хейг те вредят на доверието не по-малко от групата на скептиците. Този способ обаче в последно време търпи непрекъснати рецензии, като съществува дребна гражданска война вътре в самата научна общественост, която се вглежда в проучвания от последните години и ги преразглежда отначало, с цел да ускори и затегне контрола върху данните (виж текста за псевдонаучните проучвания на стр. 92-93).
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Shutterstock Смаляване
Така неналичието на цялостно единодушие и личните старания на учените да подобрят работата си водят до по-ниско доверие измежду публиката. Само 47% от американците да вземем за пример мислят, че медиците схващат резултатите от имунизациите против шарка. Още по-малко са тези, които считат, че учените схващат климатичните промени - 39% (Pew Research Center, 2016).
Недоверие, само че най-много битка за независимост
Част от казуса с климатичните промени е мащабът. Някои хора просто отхвърлят да одобряват измененията. " Никога не е имало подобен научно-обществен проблем, който да ангажира толкоз необятно и по толкоз доста способи обществото ", счита Ашер Минс, изпълнителен шеф на Tyndall Centre for Climate Change Research, University of East Anglia. " Основен мотор зад персоналния песимизъм е прочувствен. Идеята за климатичните промени са в прорез с полезностите на хората ", споделя Минс. Той счита, че измененията, които би трябвало да създадем в метода си на живот, плашат хората. Според проучвания за логиката на психиката на скептицизма точно страхът е един от факторите.
Друга част е политиката. Повече от всеки различен проблем този разделя хората не на " потвърдено " и " недоказано ", а на " вярващи " и " невярващи " - както по политически пристрастия, толкоз и съгласно това дали губят или печелят от идващите промени. Всички, с които " Капитал " беседва по тематиката - учени, публицисти или скептици, са съгласни, че персоналните политически пристрастия са от огромно значение. Традиционно скептицизмът е характерен на десни или либертарианци, а се счита, че тези, които желаят да има дейна битка с климатичните промени, са леви.
Така общото съмнение към институции и политици се придвижва и в съмнение в науката. " Винаги съм считал, че множеството климатични скептици са такива не тъй като се съмняват в научните данни, а по-скоро са идеологични в опозицията си против самите политики. Не им харесват политиците и по тази причина потеглят по противоположния път: пробват се да подкопаят доказателствата за самия климат ", изяснява Лео Хикман, дълготраен публицист и специалист по тематиката, който поддържа уеб страницата за тествана климатична информация Carbon Brief. 28%
от американците считат, че учените схващат аргументите за климатичните промени сносно, до момента в който 32% считат, че научната общественост съвсем не е наясно с този феномен (Pew Research Center, 2016).
Една от тезите на скептиците е, че политиците употребяват такива моменти, с цел да дирижират стопанската система и обществения живот. " Политизирането на тематики, които науката изследва, неизбежно политизира самата просвета също. Именно по тази причина е толкоз значима обществената полемика сред учените скептици и учените алармисти, а не сред политическите им други възможности ", отбелязва Георги Иванов, студент в Cardiff University, който се интересува живо от тематиката, само че има запаси към ограниченията, които държавните управления желаят да подхващат. " Аз залагам на свободния пазар да усъвършенства енергийната ни система и да спомогне за нашето стабилно развиване, а не на всякакви високопоставени бюрократи ", изяснява Иванов. Ключов проблем с това е, че решенията могат да се появят прекомерно късно.
Други скептици пък мислят, че учените не схващат цялата картина и не могат да подсигуряват, че климатичните промени са нещо неприятно. Те дават образец с това, че растителната работливост се усилва поради множеството въглероден диоксид. Това би могло да е добре за земеделието. Проф. Хейг обаче показва, че има доказателства, че това е правилно, само че и че нарастването на въглероден диоксид в атмосферата ще продължи да усилва температурата, която пък ще въздейства на качеството на почвите и съществуването на вода. " Не единствено въглеродният диоксид дефинира дали растенията ще оцелеят ", прецизира тя. Това е част от така наречен cherrypicking: избирането на обособени обстоятелства за поддръжката на една теза.
Лео Хикман счита, че това което Хейг прави - разубеждаването на скептици, е изгубена идея. " Преди шест-седем години написах една публикация за Guardian, в която предложих да създадем съвсем както през Втората международна война, когато германците и англичаните сключили краткотрайно помирение на Коледа край окопите и играли футбол. Та това споделих, че би трябвало се случи сред нас и скептиците: да спрем борбата за малко, да отидем да пийнем едно в пъба и да приказваме лице в лице. Когато предложих това в колонката си, получих много нападателна реакция, скептиците не имаха вяра, че съм почтен ", споделя той.
Скептицизмът не би трябвало да тормози тези, които се опасяват от климатичните промени: самичък по себе си той не е задоволително авторитетен в обществото, счита Ашер Минс от Tyndall. " В последна сметка скептиците просто отсрочват, защото обществото към този момент върви по нисковъглеродния път и ще продължи просто тъй като би трябвало ", отсича той. Тоест недоверието към този момент не е задоволително да спре напълно измененията. Докога обаче?
Още по тематиката
Топло, топло...
В опит да плануват следствията от парниковия резултат учени учат досегашната еволюция на Земята
1 дек 2017
Сто компании са виновни за 71% от световните излъчвания
Малко на брой производители на изкопаеми горива държат ключа към оправянето с климатичните промени, демонстрира Carbon Majors Report
11 юли 2017
Кой не има вяра в световното стопляне
Скептиците губят позиции в последните години, само че към момента са основна съпротива за климатичните политики на някои страни
8 дек 2015
Сделка или не
Климатичната конференция в Париж носи доста упования. Дали обаче са реалистични
9 окт 2015
Нашият себелюбив интерес би трябвало да ни кара да бъдем ефикасни
Европейският комисар по дейностите в региона на климата Кони Хедегор пред " Капитал "
31 май 2013
Новото време
България надали ще стане Сахара, само че в случай че не се приспособява към измененията в климата, вредите ще са големи
17 авг 2012 :
- Климатичните промени огромната тематика, която разделя обществото от години
- Рецептата за климатичен песимизъм е примес от боязън, недоумение и битка на политически идеологии
- Недоверието към учените обаче е единствено част от растящото съмнение към всички авторитетиПрофесорът по атмосферна физика Джоана Хейг постоянно получава недобронамерени, цялостни с експанзия имейли. Освен че преподава в Imperial College London, тя е и зам.-директор на Grantham Institute - Climate Change and Environment. Като множеството учени, които се занимават с тематиката за световното стопляне, тя постоянно попада на прицела на така наречен климатични скептици: " В интернет има всевъзможни странни колажи и обидни мнения по мой адрес ", изяснява Хейг. Крайнодясното издание Breitbart, чийто основен редактор Стивън Банън до неотдавна беше консултант на Доналд Тръмп, я назовава " арогантна ".
Хейг е жертва на новото разделяне: сред хората, които имат вяра в науката, и тези, които не имат вяра. Това е част от феномена на възходящо съмнение към всички престижи, било то политически, медийни, обществени или научни. Според показателя на Edelman за доверието в света над половината изследвани страни към този момент имат болшинство от хора, които не имат вяра на нито една от държавните или неправителствените институции.
Но недоверието към учените е феномен от нов вид. За разлика от другите упоменати категории учените базират своята активност на ясни обстоятелства и тяхната строга инспекция. Или най-малко такава беше вярата в последните няколкостотин години на научна гражданска война. Вяра е точната дума, тъй като науката дълго беше новата вяра на света. И тъкмо както към църквата, в този момент в доверието към учените се появяват пукнатини. Изследване на Pew center в Съединени американски щати от 2016 година сподели, че макар че общото доверие към тази група остава относително устойчиво от 70-те години насам, по три тематики това чувство спада: имунизациите, ГМО и климата.
Игра на градуси 51%
от европейците показват климатичните промени като най-важния проблем на околната среда съгласно изследване на Евробарометър от 2017 г.Климатът е извънредно комплицирана система. Никой академик в никакъв случай не е твърдял, че я схваща изцяло. Но в научните среди съществува преобладаващо мнение (наричано в резюме " климатичен консенсус " ) по отношение на измененията в тази система. То се основава на редица проучвания. Спорът не е дали има световно стопляне: междинната температура на планетата се е нараснала с 1.1 градуса по Целзий от края на ХIХ век, т.е. малко повече от 100 години. Основна част от стоплянето се е случило през последните 35 години, като 16 от 17-те най-горещи години са от 2001 година насам, сочат данни на НАСА. За съпоставяне съгласно Британското научно кралско сдружение изчисленията в последно време демонстрират, че междинната световна температура от края на последната ледена ера се е нараснала с сред 4 и 5 градуса по Целзий. Тази смяна се е случила за към 7000 години.
Основната теза на сред 90% и 100% от учените е, че човешката активност (например потребление на твърди горива или изсичане на гори) е виновна за сериозна част от смяната поради увеличеното количество парникови газове, по-конкретно въглероден диоксид, в атмосферата. Концентрацията на този газ сега е на най-високото равнище от последните 800 000 години. Ако растежът продължи както до момента, стоплянето до края на този век (или малко след това) ще е със скорост към 10 пъти по-голяма в съпоставяне със стоплянето след последната ледена ера, настояват от Британското научно кралско сдружение.
Разбира се, има и учени, които не са съгласни с преобладаващото мнение. Те обаче са прекомерно малко, споделя проф. Хейг. " Има доста, доста малко климатични учени, които са в тази група (т.нар. скептици - бел.ред.) ", признава тя. Дава образец с един от най-бележитите измежду тях, американския атмосферен физик доктор Ричард Линдзън, кадърен и надарен по нейни думи " бунтовник ", който не желае да е част от някаква обща позиция. " Той измисля всевъзможни способи и модели, с които да покаже, че стоплянето не се случва или повода не е човешката активност. Но когато показа концепциите си пред учени, хората откриват грешки, след което той измисля нещо ново ", твърди Хейг.
Здравословен (и не толкова) песимизъм 36%
от българите са показали климатичните промени като най-важния проблем на околната среда съгласно изследване на Евробарометър от 2017 г.Това, че една система е комплицирана и не изцяло разбрана, не значи, че не може да има научно обосновани догатки, които да изясняват какво се случва. 100% сигурност в науката има извънредно рядко. Изследванията демонстрират, че антропогенното въздействие върху климата съществува с към 95% възможност. Тъй като се работи с голямо количество данни, всеки в тази сфера схваща потребността от някакви параметри на неустановеност, изяснява проф. Хейг. " Хората мислят, че в случай че си нерешителен, не знаеш защо приказваш ", добавя тя с усмивка. Ако си обаче 95% сигурен, че на следващия ден ще катастрофираш, тъй като гумите ти са износени, евентуално ще се опиташ да направиш нещо по въпроса.
Най-трудно за поверие е това, че човешката активност въздейства на климатичните промени
[Reuters]
Научната общественост работи с наблюдения, проучвания, подчинени на правила, рецензии на сътрудници, с способи, които да не изкривяват данните. Така се оборват и изказванията на " алармистите " - тези, които преувеличават опасността. Според проф. Хейг те вредят на доверието не по-малко от групата на скептиците. Този способ обаче в последно време търпи непрекъснати рецензии, като съществува дребна гражданска война вътре в самата научна общественост, която се вглежда в проучвания от последните години и ги преразглежда отначало, с цел да ускори и затегне контрола върху данните (виж текста за псевдонаучните проучвания на стр. 92-93).
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Shutterstock Смаляване
Така неналичието на цялостно единодушие и личните старания на учените да подобрят работата си водят до по-ниско доверие измежду публиката. Само 47% от американците да вземем за пример мислят, че медиците схващат резултатите от имунизациите против шарка. Още по-малко са тези, които считат, че учените схващат климатичните промени - 39% (Pew Research Center, 2016).
Недоверие, само че най-много битка за независимост
Част от казуса с климатичните промени е мащабът. Някои хора просто отхвърлят да одобряват измененията. " Никога не е имало подобен научно-обществен проблем, който да ангажира толкоз необятно и по толкоз доста способи обществото ", счита Ашер Минс, изпълнителен шеф на Tyndall Centre for Climate Change Research, University of East Anglia. " Основен мотор зад персоналния песимизъм е прочувствен. Идеята за климатичните промени са в прорез с полезностите на хората ", споделя Минс. Той счита, че измененията, които би трябвало да създадем в метода си на живот, плашат хората. Според проучвания за логиката на психиката на скептицизма точно страхът е един от факторите.
Друга част е политиката. Повече от всеки различен проблем този разделя хората не на " потвърдено " и " недоказано ", а на " вярващи " и " невярващи " - както по политически пристрастия, толкоз и съгласно това дали губят или печелят от идващите промени. Всички, с които " Капитал " беседва по тематиката - учени, публицисти или скептици, са съгласни, че персоналните политически пристрастия са от огромно значение. Традиционно скептицизмът е характерен на десни или либертарианци, а се счита, че тези, които желаят да има дейна битка с климатичните промени, са леви.
Така общото съмнение към институции и политици се придвижва и в съмнение в науката. " Винаги съм считал, че множеството климатични скептици са такива не тъй като се съмняват в научните данни, а по-скоро са идеологични в опозицията си против самите политики. Не им харесват политиците и по тази причина потеглят по противоположния път: пробват се да подкопаят доказателствата за самия климат ", изяснява Лео Хикман, дълготраен публицист и специалист по тематиката, който поддържа уеб страницата за тествана климатична информация Carbon Brief. 28%
от американците считат, че учените схващат аргументите за климатичните промени сносно, до момента в който 32% считат, че научната общественост съвсем не е наясно с този феномен (Pew Research Center, 2016).
Една от тезите на скептиците е, че политиците употребяват такива моменти, с цел да дирижират стопанската система и обществения живот. " Политизирането на тематики, които науката изследва, неизбежно политизира самата просвета също. Именно по тази причина е толкоз значима обществената полемика сред учените скептици и учените алармисти, а не сред политическите им други възможности ", отбелязва Георги Иванов, студент в Cardiff University, който се интересува живо от тематиката, само че има запаси към ограниченията, които държавните управления желаят да подхващат. " Аз залагам на свободния пазар да усъвършенства енергийната ни система и да спомогне за нашето стабилно развиване, а не на всякакви високопоставени бюрократи ", изяснява Иванов. Ключов проблем с това е, че решенията могат да се появят прекомерно късно.
Други скептици пък мислят, че учените не схващат цялата картина и не могат да подсигуряват, че климатичните промени са нещо неприятно. Те дават образец с това, че растителната работливост се усилва поради множеството въглероден диоксид. Това би могло да е добре за земеделието. Проф. Хейг обаче показва, че има доказателства, че това е правилно, само че и че нарастването на въглероден диоксид в атмосферата ще продължи да усилва температурата, която пък ще въздейства на качеството на почвите и съществуването на вода. " Не единствено въглеродният диоксид дефинира дали растенията ще оцелеят ", прецизира тя. Това е част от така наречен cherrypicking: избирането на обособени обстоятелства за поддръжката на една теза.
Лео Хикман счита, че това което Хейг прави - разубеждаването на скептици, е изгубена идея. " Преди шест-седем години написах една публикация за Guardian, в която предложих да създадем съвсем както през Втората международна война, когато германците и англичаните сключили краткотрайно помирение на Коледа край окопите и играли футбол. Та това споделих, че би трябвало се случи сред нас и скептиците: да спрем борбата за малко, да отидем да пийнем едно в пъба и да приказваме лице в лице. Когато предложих това в колонката си, получих много нападателна реакция, скептиците не имаха вяра, че съм почтен ", споделя той.
Скептицизмът не би трябвало да тормози тези, които се опасяват от климатичните промени: самичък по себе си той не е задоволително авторитетен в обществото, счита Ашер Минс от Tyndall. " В последна сметка скептиците просто отсрочват, защото обществото към този момент върви по нисковъглеродния път и ще продължи просто тъй като би трябвало ", отсича той. Тоест недоверието към този момент не е задоволително да спре напълно измененията. Докога обаче?
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ