Основен местен дивеч у нас, а и на много други

Основен локален дивеч у нас, а и на доста други места, е фазанът. За красивата птица ловните дружинки провеждат излети през по-голямата част от ловния сезон.

Местният за нашата страна колхидски фазан е натурален тип, който населява от незапомнени времена регионите на Южното Черноморие, Тракийската равнина и поречието на Тунджа. Още от времето на късния миоцен скъпият ловджийски обект е населявал нашите земи, за което свидетелства фосил, открит в Благоевградска област.

Днес фазанът се отглежда във ферми със стопанска цел, само че може да бъде срещнат и в естествената му среда измежду природата. Наред с колхидския фазан са изкуствено разселени още два типа - пръстенчат и монголски фазан и заради смесването им, днешните фазани са съвсем еднородна група, която заслужава вниманието на хората поради приноса си в дивечовото многообразие.

Класификация на фазана

Фазанът, с латинско наименование Phasianus, е жанр птица от фамилията на Фазановите, което включва тежки наземни птици с огромна многообразие.

Те принадлежат към разреда на Кокошкоподобните и дружно с Гъскоподобните образуват огромен разред птици с общи характерности.

От всички фазанови у нас Колхидският фазан е локален представител на пернатия дивеч.

Домашния петел е негов непосредствен родственик. Пъдпъдъците и яребиците също принадлежат към околните му типове.

Освен Колхидски, у нас фазанът е показан от още два типа - Пръстенчат и Монголски, като трите типа фазани са към този момент смесени.

Как наподобяват фазаните?

Фазанът е междинна по мярка птица. Дължината на мъжкия фазан от човката до върха на опашката е 75-90 сантиметра, тежи до 1800 грама.

Женската е доста по-малка. Тя е от 50 до 65 сантиметра дълга и до 1200 грама тежка.

Опашката на фазана е доста дълга, надвишава дължината на крилото. Състои се от 18 пера, заострени на края.

Крилата са по-къси и също заострени. Оперението на мъжкия е доста блестящо. Главата и шията на фазана са доста лъскави, тъмнозелени, с дребни кичури удължени пера по краищата. На гърдите перата на фазана са блестящо червени, преливат в златисто. Останалата част от тялото е обагрена в кафеникаво, с черни и кафяви петна. При мъжките може да се забележи бяла яка.

Оперението на женската е кафеникаво с тъмни и червеникави петна и това я прави мъчно забележима измежду растителността. Младите птици наподобяват на женските.

На темето си фазанът има две прилични на рогчета снопове пера, които са в профил на главата, а на краката има шпори с друга дължина съгласно възрастта.

При мъжкия фазан главата е покрита с гола алена кожа.

Пръстенчатият фазан е с по-светло оперение и малко по-едър, към 2 кг. Разликата с монголския е, че е по-предпазлив от него.

Начин на живот на фазаните

Фазаните са красиви птици, които вървят главно по земята, въпреки че спят по дърветата най-често. Те тичат бързо из гъстата растителност, която е обичаното им място. Обичат да са покрай вода. Укритието в гъсталаците, където намират храна, както и близостта до водните тела е съвършеното местообитание за тях.

За да се храни, фазанът бяга доста бързо, както и с цел да избяга от преследвачите. По бързината на тичане той надминава всички останали птици, които се числят към пилетата. Лети с принуда, само че когато се постанова, демонстрира умели летателни качества. Той има чудесно развита гръдна мускулатура.

Когато е уплашен, фазанът се ускорява и бяга доста бързо към 8-10 метра и по-късно минава в водоравен полет.

Когато стои на дърво, птицата стои изправена, или лежи на клона, отпускайки дългата си опашка съвсем отвесно надолу.

През зимата фазаните се събират на ята, които се състоят от няколко люпила. Обикновено ятата на мъжките са настрана от женските и са повече от тях, което се дължи на по-високата смъртност на женските фазани около излюпването и развъждането на поколението. Цялото люпило се държи към майката до началото на есента, когато ятото се разпада и мъжките се отделят. До тогава доживяват най-вече половината от дребните.

Следите на фазана наподобяват на следите на приблизително огромна домашна кокошка. Оставя дълги следи, което оказва помощ да се откри птицата през зимата.

Хранене на фазаните

Фазаните се хранят на земята главно със семена и листа от диви и култивирани бобови растения, зърнени култури и елда. Плодове, зеленчуци, кореноплодни и корените и младите издънки на растенията също са част от менюто на фазана.

През лятото фазаните ядат и инсекти - скакалци, буболечки, изключително колорадски бръмбари, като един фазан изяжда по 4 кг бръмбари за един сезон.

През есента се птицата се трансферира на семената на пшеницата, овеса, ечемика, царевицата.

Фазаните ядат и мекотели, жаби, гущери, змии, както и с мишки, които убиват с един удар на човката си.

Размножаване при фазаните

През размножителния интервал на фазаните доста особено е, че тази птица трансформира изцяло държанието си. От изцяло безмълвна, тя става изключително разговорлива. Звуците, които издават фазаните, са прекомерно неприятни за слуха. Те са изключително остри. Писъците им са съпроводени с покачване на опашните пера и размахване на криле, както прави петелът.

Фазанът е полигамен тип. Всеки мъжки си има харем, в който се включват до 5 женски и всички като стадо пилета се скитат в гъсталака в търсене на храна. Чифтосването на фазаните е засилено през април, когато писъците на фазана се чуват на 300-400 метра.

По време на ухажването фазанът се държи тъкмо като домашния петел. След чифтосване мъжкият престава да обръща внимание на женската. Събира се с други петли и обикаля из териториите, които населяват.

Женските фазани си подреждат елементарни гнезда на земята незабавно след чифтосването. Това става през май-юни. В гнездото тя снася 8 до 12 кафеникаво-зелени яйца без петна. После ги мъти 25-26 дни. Пилетата се излюпват изцяло развити. Те са с пухкава перушина, жълта на цвят. Майката незабавно ги храни. След към 3 седмици те към този момент могат да нощуват по дърветата, паралелно с майка си.

Те остават до майка си до късно есента, когато ятото се разпада. Мъжките се отделят първи и се причисляват към ятата от други мъжкари, а женските го вършат, когато са способни да се развъждат.

Врагове на фазаните

Едва ли има друга дива птица, която да има толкоз доста врагове. Тъй като е доста пъстра, тя става лесна плячка на всевъзможни хищници.

Най-големият зложелател на фазана в дивата природа е лисицата. За нея фазанът е непрекъснат лов и тя постоянно хапва от вкусното му месо. Фазани ловят също невестулките, котките, кучетата, както и орлите, някои соколи, а язовецът, таралежът и други хищни животни похапват от яйцата му.

Все отново от всички максимален зложелател на фазана остава индивидът, който унищожава фазана във всички стадии от неговото развиване. Капаните, примките и ловът изтребват целогодишно огромна численост от красивите птици.

Болести по фазаните

Както в природата, по този начин и в полудиво положение не са следят заболявания по фазаните, които биха създали тази птица податлива на всеобщ мор, даже там, където се развъждат в обилни размери. Ето за какво тя е толкоз желан ловджийски обект.

Лов на фазани

Фазанът е желан ловджийски обект от най-дълбока античност. Това се дължи на вкусовите качества на месото от фазан и на лесната обработка.

Фазанът е доста апетитен и засищащ, месото е диетично, сочно и с прелестен мирис на дивеч. То е ярко, съвсем бяло, подготвя се бързо и по всевъзможни способи и постоянно резултатът е отличен. Ястията с фазан са апетитен деликатес.