Огнян Минчев: Няма по-независим акт от този на Стефан Стамболов да отхвърли руския имперски диктат върху България
Основателно е мнението, че един народен празник би трябвало да сплотява, а не да разделя жителите на една страна. От това обаче следват и някои спомагателни заключения. Ако един подобен народен празник бъде силово анулиран – да речем с нормално парламентарно болшинство – разделянето ще продължи и ще се радикализира. Резултатът ще бъде съдаването на два национални празника. Един – нов, формален, необорим, и един остарял, анулиран, само че мощно мотивиращ „ изгубилата “ страна не просто да продължи да го чества, само че и да го трансформира в знаме против другата част от обществото, избрала нов народен празничен ден.
Изходът е развой, който ние не умеем да водим и да осъществяваме в нашия обществен живот. За да сменим националния празник – дано стартираме с общо самопризнание, че 3 март – без значение от противопоставените отзиви – е значим ден за българската история и българското общество. Някои го честват и ценят тъй като на този ден обичаната им Русия е подписала контракт, който те си мислят, че е основал обединена и самостоятелна българска страна. Не можете да им обясните, че договорът е прелиминарен, а клаузите му – водещи към различен резултат, а не самостоятелност на България. Другите, които са срещу този народен празник, въпреки всичко схващат, че подписването на контракта в Сан Стефано е стъпка – значима стъпка по пътя на българската национална равноправност.
Ние можем да изберем друга дата за български народен ден. Моето мнение е, че този ден би трябвало да бъде 24 май. Просто тъй като наследството на Св. Св. Кирил и Методий, на Св. Климент Охридски и на Свети седмочисленици е трансформирало България в източник на могъща духовна светлина за огромна част от Европа и света. Това е нетленен, неунищожим принос на България към света и по тази причина би трябвало да бъде фокуса на нашата еднаквост, източника на нашата горделивост, че принадлежим към една могъща духовна традиция, трансформирала Словото, Благата новина на Христа налична за доста други нации, с изключение на българския.
Разбира се, можем да изберем за наш народен ден и 6 септември – един от дребното случаи, в които българите се сплотяват към значима цел и реализират значими резултати. Можем да се спрем и на 22 септември – денят на националната самостоятелност, въпреки и по-скоро във формално-юридически, в сравнение с в на практика проект. Няма по-независим акт от този на Стефан Стамболов да отхвърли съветския имперски диктат върху България.
Когато изберем някоя от тези дати за нов народен празник на България, ние би трябвало да оставим 3 март като значим – важен празник за българската история – дата, на която сме се придвижили към националната си равноправност, въпреки и без да участваме в основаването и подписването на този контрактуван акт. Именно тъй като не сме взели участие – не можем да го честваме като наш народен празник. Но можем и би трябвало да го честваме като ден, на който е финализирана Освободителната война – в която българите, опълченци и доста други – са дали всичко от себе си, с цел да подкрепят успеха на Русия във войната против Високата врата.
Ако подходим по този метод – прагматично и уравновесено, в случай че се съобразим с позициите на другата част от обществото, с която не сме съгласни да честваме 3 март като народен празник, ще успеем да създадем нужния преход към нов народен ден – празник на България по-спокоен, по-гладък и ще имаме някакъв късмет последователно да убедим и другите, че определеният от нас празник е демонстрация на същинската дълбока еднаквост на българския народен живот.
Текстът е оповестен във фейсбук профила на създателя. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Изходът е развой, който ние не умеем да водим и да осъществяваме в нашия обществен живот. За да сменим националния празник – дано стартираме с общо самопризнание, че 3 март – без значение от противопоставените отзиви – е значим ден за българската история и българското общество. Някои го честват и ценят тъй като на този ден обичаната им Русия е подписала контракт, който те си мислят, че е основал обединена и самостоятелна българска страна. Не можете да им обясните, че договорът е прелиминарен, а клаузите му – водещи към различен резултат, а не самостоятелност на България. Другите, които са срещу този народен празник, въпреки всичко схващат, че подписването на контракта в Сан Стефано е стъпка – значима стъпка по пътя на българската национална равноправност.
Ние можем да изберем друга дата за български народен ден. Моето мнение е, че този ден би трябвало да бъде 24 май. Просто тъй като наследството на Св. Св. Кирил и Методий, на Св. Климент Охридски и на Свети седмочисленици е трансформирало България в източник на могъща духовна светлина за огромна част от Европа и света. Това е нетленен, неунищожим принос на България към света и по тази причина би трябвало да бъде фокуса на нашата еднаквост, източника на нашата горделивост, че принадлежим към една могъща духовна традиция, трансформирала Словото, Благата новина на Христа налична за доста други нации, с изключение на българския.
Разбира се, можем да изберем за наш народен ден и 6 септември – един от дребното случаи, в които българите се сплотяват към значима цел и реализират значими резултати. Можем да се спрем и на 22 септември – денят на националната самостоятелност, въпреки и по-скоро във формално-юридически, в сравнение с в на практика проект. Няма по-независим акт от този на Стефан Стамболов да отхвърли съветския имперски диктат върху България.
Когато изберем някоя от тези дати за нов народен празник на България, ние би трябвало да оставим 3 март като значим – важен празник за българската история – дата, на която сме се придвижили към националната си равноправност, въпреки и без да участваме в основаването и подписването на този контрактуван акт. Именно тъй като не сме взели участие – не можем да го честваме като наш народен празник. Но можем и би трябвало да го честваме като ден, на който е финализирана Освободителната война – в която българите, опълченци и доста други – са дали всичко от себе си, с цел да подкрепят успеха на Русия във войната против Високата врата.
Ако подходим по този метод – прагматично и уравновесено, в случай че се съобразим с позициите на другата част от обществото, с която не сме съгласни да честваме 3 март като народен празник, ще успеем да създадем нужния преход към нов народен ден – празник на България по-спокоен, по-гладък и ще имаме някакъв късмет последователно да убедим и другите, че определеният от нас празник е демонстрация на същинската дълбока еднаквост на българския народен живот.
Текстът е оповестен във фейсбук профила на създателя. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ