Белият генерал срещу Осман паша при Плевен: Трагедия или победа с...
Осман паша приключва Военната академия в Цариград и постъпва незабавно в кавалерията.
Участва в Кримската война през 1853-1856 година, потушава размириците в Ливан през 1860 и Критското въстание.
В началото на Сръбско-турската война през 1876 година Осман паша управлява защитата на Видин и региона. Нанася проваляне на сърбите в при Велики извор. За храбростта си получава званието мушир.
При експлоадирането на Руско-турската война през лятото на 1877 година Осман паша е шеф на Западната османска войска, която е трансферирана от Видин към Никопол, с цел да спре прекосяването на Дунав от съветските войски. Изпреварен от руснаците, които завладяват Никополския гарнизон, той взема решение да се укрепи в Плевен. Там войските му отблъскват три съветски офанзиви и устоят 5-месечна блокада.
След войната става боен министър на Османската империя и е подобен 6 години.
Срещу него се изправя ген. Скобелев, прочут в историята като „ Белия военачалник “ поради бялата униформа и белия кон, който яздел. Той стартира съзнателния си живот като неособено сполучлив студент, който се трансферира в хусарски полк като кавалерист и доближава върха на военната кариера като млад военачалник, мечтал да стане съветския Наполеон. Това споделя за него водещият съветски историк Станислав Юдин. Според него Михаил в действителност имал неповторими качества и храброст, само че сред тях не било това да се схваща с подчинените и началниците. Вероятно за буйният му манталитет роля са изиграли кадетския корпус, където се образова и престоя му във Франция в първокласен интернат край Париж. Там е запленен от френската военна история и … красивите дами. Дотолкова, че когато взел участие в образователни маневри по-късно, вместо карти той рисувал женски портрети, нерядко и голи женски тела, споделя още проф. Юдин.
Участвал е във военни акции в Кавказ и Туркестан.
За първи път Скобелев работи като пълководец на отряд при втория взлом при Плевен. Постига малко триумфи, само че с цената на огромни жертви.
Умира при съмнителни условия. През лятото на 1882 година той е единствено на 38 години. На 6 юли той идва от Минск в Москва. Настанява се в хотел „ Дюсо “. Умира през нощта в хотел „ Англия “. Официалният документ от дошъл доктор е „ сърдечен паралич “. След това обаче се схваща, че въпросният хотел е прочут като място за платена обич, обитавано от проститутки. Какво е правил там „ Белият военачалник “ и до момента е предмет на разногласия измежду съветските историци. Някои считат, че е търсел женски милувки, само че има и такива, които свързват отиването му там с някакви мистериозни политико-шпионски неща, в които се бил забъркал Скобелев.
Осман паша и ген. Михаил Скобелев се изправят един против различен, а Плевен става бойното поле, където двамата показват своите качества.
Има обаче още един човек, който прави военни разбори и мнения на протичащото се по време на обсадата, който остава дълго време в сянка. И това е международно известният съветски публицист Фьодор Достоевски.
Именно Достоевски пръв написа, че успеха на съветската войска при Плевен е победа, само че и покруса.
Защо?
Публикация в известното съветско издание „ Аргументи и обстоятелства “ изяснява някои незнайни за нас неща.
„ Фактът, че това бе дълъг и кървясъл епос, където съветската войска завоюва, както се споделя в спорта, извънредно честен и волеви триумф. Три несполучливи набези, доста огромни, изцяло непотребни загуби, а най-после и дългата блокада на Плевен. Блокадата, построяването на укрепления, желанието да притисне турците, да ги откъсне от източници на доставяне, да ги принуди към самоубийствени дейности.
Фактът, че загубите и обстановката като цяло бяха необясними, би трябвало да се разбере безусловно. Загуби след първото нахлуване от 2800 души от руснаците против 2000 турци. След втория - 3000 в руснаците против 1000 в турците. След третото - 13 000 в руснаците против 3000 в турците.
Обяснението не е даже в салдото във връзка с съотношението на загубите изчисляван 3 към 1 във щета на настъпващите.
В пресата тогава се появяват разгромни публикации за " безславни и плахи генерали ", както и за " огромни обири на военно имущество ". Отчасти и двете са правилни.
Да се даде тъкмо този отговор, както и да се види и разкрие главната причина за " нещастието при Плевен " е било предопределено да научим от различен човек. Оказа се, колкото и да е необичайно, основният ценител на мистериозната съветска душа, класикът на съветската и международна литература Фьодор Достоевски.
Тук няма нищо необичайно. Все отново той е бил, освен това боен инженер. Достоевски написа в " Дневник на писателя " във връзка третото нападение против Плевен: " Нещо се случва при Плевен, нещо напълно ново. Редица елементарни полеви укрепления трансформират региона в непревземаемата цитадела, която не може да бъде завладяна просто със смели офанзиви “.
Това е горчив факт.
Но изводът, който Достоевски прави от това изказване, е същинска прогноза: " Да вземем Плевен. Т.е. те ще победят Осман паша, когато той се опита да излезе от личния си капан. Той ще се опита от защита да премине в нахлуване и това ще е краят му. Затова би трябвало да се обърне изключително внимание на тази обстановка.
Искам единствено да изразя формулата, че настоящето оръжие, съчетано с полеви укрепления, всеки бранител във всяка страна в Европа, внезапно получава огромно преимущество пред нападателя. Отбранителните сили в този момент надвиват над силата на офанзива и отбраната безспорно е по-изгодна за водене на сражения от нападателя. Това е реалност, който ние, руснаците, още не сме си дали сметка, а военните ни към момента не са осмислили, макар големите вреди, понесени поради наивни неточности. Наивни и неприемливи “.
Това написа гениалният Достоевски.
Статията напомня още, че дългата блокада на Плевен основава удобни условия турската войска да извърши прегрупиране и да спре бързото, на моменти като на церемониал, нахлуване на съветските елементи. Това избавя Константинопол и поставя завършек на „ лесните и приятни победи на съветското оръжие “. "
Има доста отзиви в последно време за това какво тъкмо се е случило по време на Руско-турската война, известна у нас като Освободителна. Все повече съветски историци и анализатори я дефинират като прибързана, неприятно проведена и недобре извършена. Причина за отрицателните оценки са на първо място непостигнатите огромни цели, които си е поставяла по това време Русия.
Факт е обаче, че ген. Скобелев претърпява тежко персонални неудачи в следствие сложни моменти и губи част от своята самонадеяност, с която се е славел измежду съветския хайлайф. Разбира се „ оказва помощ “ му и бохемския живот, който водел…
В Плевен и до през днешния ден една от забележителностите и обичано мяста за разходка е Скобелевия парк.
В Москва обаче се случва друго. През 1912 година на площада, където е Областната администрация, е повдигнат монумент на Скобелев. През 1918 година обаче той е свален и нарязан в осъществяване на указ, подписан от Ленин за очистване на „ буржоазните отживелици “.
Победеният е разгласен за воин в Турция, получава награди и високи постове.
Победителят умира млад, подложен на критика и най-после паметникът му е опустошен от вожда на Октомврийската гражданска война.
Май не всякога спечелилите пишат историята...
Фрог нюз
Участва в Кримската война през 1853-1856 година, потушава размириците в Ливан през 1860 и Критското въстание.
В началото на Сръбско-турската война през 1876 година Осман паша управлява защитата на Видин и региона. Нанася проваляне на сърбите в при Велики извор. За храбростта си получава званието мушир.
При експлоадирането на Руско-турската война през лятото на 1877 година Осман паша е шеф на Западната османска войска, която е трансферирана от Видин към Никопол, с цел да спре прекосяването на Дунав от съветските войски. Изпреварен от руснаците, които завладяват Никополския гарнизон, той взема решение да се укрепи в Плевен. Там войските му отблъскват три съветски офанзиви и устоят 5-месечна блокада.
След войната става боен министър на Османската империя и е подобен 6 години.
Срещу него се изправя ген. Скобелев, прочут в историята като „ Белия военачалник “ поради бялата униформа и белия кон, който яздел. Той стартира съзнателния си живот като неособено сполучлив студент, който се трансферира в хусарски полк като кавалерист и доближава върха на военната кариера като млад военачалник, мечтал да стане съветския Наполеон. Това споделя за него водещият съветски историк Станислав Юдин. Според него Михаил в действителност имал неповторими качества и храброст, само че сред тях не било това да се схваща с подчинените и началниците. Вероятно за буйният му манталитет роля са изиграли кадетския корпус, където се образова и престоя му във Франция в първокласен интернат край Париж. Там е запленен от френската военна история и … красивите дами. Дотолкова, че когато взел участие в образователни маневри по-късно, вместо карти той рисувал женски портрети, нерядко и голи женски тела, споделя още проф. Юдин.
Участвал е във военни акции в Кавказ и Туркестан.
За първи път Скобелев работи като пълководец на отряд при втория взлом при Плевен. Постига малко триумфи, само че с цената на огромни жертви.
Умира при съмнителни условия. През лятото на 1882 година той е единствено на 38 години. На 6 юли той идва от Минск в Москва. Настанява се в хотел „ Дюсо “. Умира през нощта в хотел „ Англия “. Официалният документ от дошъл доктор е „ сърдечен паралич “. След това обаче се схваща, че въпросният хотел е прочут като място за платена обич, обитавано от проститутки. Какво е правил там „ Белият военачалник “ и до момента е предмет на разногласия измежду съветските историци. Някои считат, че е търсел женски милувки, само че има и такива, които свързват отиването му там с някакви мистериозни политико-шпионски неща, в които се бил забъркал Скобелев.
Осман паша и ген. Михаил Скобелев се изправят един против различен, а Плевен става бойното поле, където двамата показват своите качества.
Има обаче още един човек, който прави военни разбори и мнения на протичащото се по време на обсадата, който остава дълго време в сянка. И това е международно известният съветски публицист Фьодор Достоевски.
Именно Достоевски пръв написа, че успеха на съветската войска при Плевен е победа, само че и покруса.
Защо?
Публикация в известното съветско издание „ Аргументи и обстоятелства “ изяснява някои незнайни за нас неща.
„ Фактът, че това бе дълъг и кървясъл епос, където съветската войска завоюва, както се споделя в спорта, извънредно честен и волеви триумф. Три несполучливи набези, доста огромни, изцяло непотребни загуби, а най-после и дългата блокада на Плевен. Блокадата, построяването на укрепления, желанието да притисне турците, да ги откъсне от източници на доставяне, да ги принуди към самоубийствени дейности.
Фактът, че загубите и обстановката като цяло бяха необясними, би трябвало да се разбере безусловно. Загуби след първото нахлуване от 2800 души от руснаците против 2000 турци. След втория - 3000 в руснаците против 1000 в турците. След третото - 13 000 в руснаците против 3000 в турците.
Обяснението не е даже в салдото във връзка с съотношението на загубите изчисляван 3 към 1 във щета на настъпващите.
В пресата тогава се появяват разгромни публикации за " безславни и плахи генерали ", както и за " огромни обири на военно имущество ". Отчасти и двете са правилни.
Да се даде тъкмо този отговор, както и да се види и разкрие главната причина за " нещастието при Плевен " е било предопределено да научим от различен човек. Оказа се, колкото и да е необичайно, основният ценител на мистериозната съветска душа, класикът на съветската и международна литература Фьодор Достоевски.
Тук няма нищо необичайно. Все отново той е бил, освен това боен инженер. Достоевски написа в " Дневник на писателя " във връзка третото нападение против Плевен: " Нещо се случва при Плевен, нещо напълно ново. Редица елементарни полеви укрепления трансформират региона в непревземаемата цитадела, която не може да бъде завладяна просто със смели офанзиви “.
Това е горчив факт.
Но изводът, който Достоевски прави от това изказване, е същинска прогноза: " Да вземем Плевен. Т.е. те ще победят Осман паша, когато той се опита да излезе от личния си капан. Той ще се опита от защита да премине в нахлуване и това ще е краят му. Затова би трябвало да се обърне изключително внимание на тази обстановка.
Искам единствено да изразя формулата, че настоящето оръжие, съчетано с полеви укрепления, всеки бранител във всяка страна в Европа, внезапно получава огромно преимущество пред нападателя. Отбранителните сили в този момент надвиват над силата на офанзива и отбраната безспорно е по-изгодна за водене на сражения от нападателя. Това е реалност, който ние, руснаците, още не сме си дали сметка, а военните ни към момента не са осмислили, макар големите вреди, понесени поради наивни неточности. Наивни и неприемливи “.
Това написа гениалният Достоевски.
Статията напомня още, че дългата блокада на Плевен основава удобни условия турската войска да извърши прегрупиране и да спре бързото, на моменти като на церемониал, нахлуване на съветските елементи. Това избавя Константинопол и поставя завършек на „ лесните и приятни победи на съветското оръжие “. "
Има доста отзиви в последно време за това какво тъкмо се е случило по време на Руско-турската война, известна у нас като Освободителна. Все повече съветски историци и анализатори я дефинират като прибързана, неприятно проведена и недобре извършена. Причина за отрицателните оценки са на първо място непостигнатите огромни цели, които си е поставяла по това време Русия.
Факт е обаче, че ген. Скобелев претърпява тежко персонални неудачи в следствие сложни моменти и губи част от своята самонадеяност, с която се е славел измежду съветския хайлайф. Разбира се „ оказва помощ “ му и бохемския живот, който водел…
В Плевен и до през днешния ден една от забележителностите и обичано мяста за разходка е Скобелевия парк.
В Москва обаче се случва друго. През 1912 година на площада, където е Областната администрация, е повдигнат монумент на Скобелев. През 1918 година обаче той е свален и нарязан в осъществяване на указ, подписан от Ленин за очистване на „ буржоазните отживелици “.
Победеният е разгласен за воин в Турция, получава награди и високи постове.
Победителят умира млад, подложен на критика и най-после паметникът му е опустошен от вожда на Октомврийската гражданска война.
Май не всякога спечелилите пишат историята...
Фрог нюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ