Още в първи курс асистентът по Обща теория на правото

Още в първи курс асистентът по Обща доктрина на правото ни посрещна с думите: „ Ако желаете правдивост, отидете в обществения дом. Ако желаете да ви го начукат – отидете в съда “. Това изявление автоматизирано раздели сътрудниците ни на две групи: едните имаха вяра в думите на древноримския правист Целз, че правото било изкуство на положителното и справедливото, а другите се застъпвахме за естествените и почтени пазарни правила на обществения дом, отричайки справедливостта като функционалност на обществената власт.

Прекарвахме дълги нощи, изпълнени с безплодни старания от наша страна да убеждаваме нашите другари, че ние не отхвърляме справедливостта изначално, а просто не можем да приемем, че тя се показва във нереалност, по силата на която едни хора живеят за сметка на други. Изпихме много бира, настоявайки, че заблудата в невъзможното (според нас) тъждество е единствено едно от проявленията на устойчива личностна дисторция, нарушаваща естествения закон, че не можеш да искаш от другите нищо повече, също така, което самичък си податлив да дадеш на себе си. Скарахме се хубавичко с един наш учител по конституционно право (години по-късно стана длъжностен премиер), който ни говореше някакви небивалици за „ общото богатство “, което по този начин и не разбрахме какво е, само че ни звучеше ни повече, ни по-малко като едно законно плячкосване, комфортно скрито под формата на „ обществена страна “.

До ден сегашен по този начин и не разбрах какво тъкмо е това общо богатство. Но съм уверен не по-малко в сравнение с в студентските години, че за тези, които желаят обществена правдивост светът не е обективен и те виждат проблем в това. Това се отнася до множеството хора. Другите, малцинството, също намират светът за неправдив и това за тях е единственото заслужено.

Същите тези мои другари от университета, вървели през утъпкания си професионален път в годините, през днешния ден към този момент улегнали адвокати, държавни чиновници, а някои и политици, още веднъж пледират за правдивост. Този път обществена. Искат да спрат машината на неравенството. Затова оферират да се вкарат по-високи налози за богатите, страната да увеличи минималната работна заплата, да субсидира губещи компании. Без да си дават сметка, че в случай че богатите станат по-малко богати, бедните надалеч няма да станат по-малко небогати.

Върнах се с известна носталгия към тези безкрайни алкохолни нощи с моите сътрудници. Сетих се и за професора ми по конституционно право. Стана ми малко тъжно за него. Но в последна сметка взех решение да напиша това не за тях, а за другите мои другари от университета - тези, които имаха вяра в естественото неравноправие, които възпитаваха справедливостта в себе си, а не чакаха да им бъде „ дадена “ от обществената страната, които всеки ден даваха образец за професионална добродетелност. Те станаха бизнесмени, иноватори, водачи. Тези хора вършиха най-хубавото за себе си и по този метод и за останалите. Те вложиха, създаваха работни места и плащаха налози. Търсиха провокации и поемаха опасности – не бяха междинни хора. Разликата идваше от техните решения; бяха черни лебеди. Пазарните правила (никой от тях не отвори обществен дом сред другото) им разрешиха да генерират финансов запас, който в следствие радетелите за обществена правдивост да преразпределят.

Така че, апелирам ви, не взимайте от тях, тъй като те към момента има какво да дадат. На тези, които чакат да вземат.

Николай Ценков е правист и някогашен ръководител на Съвета на шефовете на Национална компания „ Индустриални зони”. Има консултантски опит в областта на вложения, публични поръчки и планово финансиране. Член е на Института за дясна политика.