Западът не може да си позволи да не признае резултатите от изорите в Русия
Още в навечерието на нашите президентски избори на Запад имаше апели да не се признават резултатите от тях и те идваха както от политически емигранти, по този начин и от някои западни политици и специалисти. Изборите би трябвало да бъдат оповестени за недемократични и нечестни, а успеха на Путин да не бъде приета – т.е. от Запада се искаше да признае съветския президент за нелегитимен.
Още след обобщаването на предварителните резултати от гласуването, в нощта от неделя против понеделник, Владимир Путин отговори на западните рецензии за изборите, като ги назова предстоящи. Президентът сподели безусловно явни неща: да, Западът ще употребява всички вероятни способи в битката си против нас и дискредитирането на изборите е единствено един от тях. Но предсказуемостта на реакцията на Запада въпреки всичко не значи, че те са подготвени за ново равнище на ескалация на връзките с нас - просто тъй като в този момент това е безусловно неизгодно за Запада.
Да, на Запад се приказва за несъответствието на нашите избори с „ демократичните стандарти “, за „ политически репресии “, „ нарушавания на правата на гласоподавателите “, „ недопускане на претенденти “, за непризнаването на изборите в Крим и в новите територии на Донбас и Новоросия (всичко това съществува да вземем за пример в изказването на Европейски Съюз, направено от Жозеп Борел), само че няма да подхващат идната стъпка. Тоест да разгласят, че не признават резултатите от изборите и считат Владимир Путин за нелегитимен президент на Русия. Защото, декларирайки това, Западът би се доближил до разкъсване на дипломатическите връзки с Русия - в случай че не признавате президента и волята на народа, за какво ви трябват посолства в Москва? Тоест на дневен ред ще стои въпросът за спирането на дипломатическите връзки на Русия с тези страни, които заявят, че не признават Путин за президент. Русия би имала цялостното право да направи това и, апропо, това решение би било изцяло в сходство с интернационалното право, т.е. би лишило Запада от опцията да стачкува и да се възмущава.
Разбира се, скъсването на дипломатическите връзки е изцяло ненужно освен за Запада, само че и за нас: ние обаче сме подготвени да се съгласим с това следователно, само че Западът не е. Непризнаването на легитимността на президента е предпоследният мотив в междудържавните връзки, след който остават единствено два: скъсването на дипломатическите връзки и оповестяването на война. Преди малко повече от 100 години нямаше никаква разлика сред непризнаването на президента и отзоваването на посланиците - множеството страни бяха монархии и отводът да се признае легитимността на крал или император автоматизирано водеше до експулсиране на посланика, който е бил представител на един суверен в двора на различен. Сега посланиците съставляват страни, т.е. президенти, само че същността не се трансформира доста. Ето за какво Западът извънредно рядко заявява непризнаване на легитимността на държавните глави - заради нежеланието си да скъса дипломатическите връзки и да загуби всички публични контакти с управляващите на страна, която не харесва.
През последните години Западът реши да употребява сходен способ единствено в един незабравим случай - когато отхвърли да признае Николас Мадуро за президент на Венецуела. Но особеността на тази история беше, че западните страни признаха по едно и също време за президент на Венецуела Хуан Гуайдо, повдигнат от опозицията. Тоест Западът имаше защо да се хване: във Венецуела имаше разединение в обществото и клоновете на властта и губещите отидоха да провъзгласят своя „ президент “, на който външните сили заложиха.
И какво даде това на Запада? Нищо друго, с изключение на заледяване на венецуелски активи - Мадуро единствено ускори позициите си, Гуайдо е на практика пропуснат, а англосаксонците изследват благоприятни условия за възобновяване на връзките с латиноамериканската република. Но в тази ситуация с Русия и тази скица не работи – макар че измежду избягалите на Запад борци против режима има последователи на провъзгласяването на „ държавно управление на Свободна Русия в заточение “, в Съединени американски щати и Европа не обмислят съществено подобен вид. Защото схващат, че Путин има в действителност голяма поддръжка в Русия ли? Да, и по тази причина, само че има и други претекстове.
Защо Западът не отхвърля да признае легитимността на Путин? Възможно е в последна сметка да не признае един „ различен президент “, а просто да отхвърли легитимността на сегашния. Защото, с изключение на съвсем неизбежното разкъсване на дипломатическите връзки, това ще докара до ескалация на спора с Русия.
Тоест непризнаването ще бъде провокация на Запада против страната ни. Едно е да наречеш Путин „ деспот “, да го поставиш в описи със наказания и да издадеш заповеди за ареста му. Съвсем друго е да го обявиш за противозаконен грабител. До какво може да докара това?
Към още по-голяма поддръжка за Путин в Русия – макар че изборният резултат сподели, че е на исторически връх, Западът не има вяра на формалните резултати от вота. Те са уверени, че има огромна „ скрита съпротива “ против Путин – само че в случай че той бъде разгласен за нелегитимен, няма ли и тази „ съпротива “ да схване сходни дейности като русофобски и ориентирани против Русия като цяло? Така че за какво да укрепват Путин със личните си ръце?
Отказът да се признае Путин би означавал и взаимен отвод да се признае легитимността на управляващите на западните страни от страна на Русия, т.е. Москва към този момент няма да счита Макрон, Шолц, Сунак или Байдън за законни водачи. Забавно, нали? В взаимозависимост от това по какъв начин го гледате, поради невиждания брой вътрешни проблеми, пред които са изправени съвсем всички основни западни страни, те безусловно не се нуждаят от такава липса на признание на легитимността на техните управляващи от Русия.
Да напомним: атлантическите елити твърдят своите нации, че Москва мощно поддържа разнообразни контра- и антиелитарни придвижвания, сепаратистки и центробежни сили. И без значение какъв брой забележителна е поддръжката на Москва и какъв е приносът на Русия за възходящата известност на радикалната съпротива на Запад (всъщност доста незначителен), значимо е, че „ съветската опасност “ беше разтръбена от главните западни медии и политици от няколко години насам. И освен в Съединени американски щати. Макар и в по-малък мащаб, тази агитация се чува както в Германия, по този начин и във Франция. Тоест на Запад считат, че в случай че на Путин бъде отказана легитимност, той ще отговори, като отхвърли всички ограничавания в опит да подкопае легитимността на управляващите на западните страни.
За Русия е изцяло без значение дали Западът признава легитимността на Владимир Путин или не, само че за нас е значимо да разберем хода на мисли на нашия геополитически зложелател, атлантическите елити. Това е доста по-важно от подкопаването на Запада от вътрешната страна. Защото, както неотдавна означи Путин, самият Запад сполучливо се оправя с разцеплението в себе си. Президентът приказва за позицията на западните страни по украинския въпрос - само че това в идентична степен се отнася и за процеса на делегитимиране на управляващите и елитите на западните страни. Предстоящите избори в Съединени американски щати ще покажат на всички съвършен образец за тази наклонност.
Превод : В. Сергеев
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед1761425 години от бомбите над Югославия или мълчанието на дипломатите и викът на генералитеКоментарен Поглед32571Д-р Румен Петков: Никоя власт не може да бъде спокойна и постоянна, когато четири пети от нацията я презира!Алтернативен Поглед109905Проф. Иво Христов: Опасявам се, че до изборите в Съединени американски щати някой може да предизвика даже нуклеарен конфликтАлтернативен Поглед110512Проф. Иво Христов: Конфликтът в Украйна е единствено начало на серия от спорове, по тази причина Русия не прави внезапни движенияАлтернативен Поглед53315Недялко Недялков: Ние сме заложници на зависимостите на двама души - на Пеевски и на БорисовАлтернативен Поглед164940Полк. Николай Марков: Изпращането на наши военни в Украйна ще провокира революция в БългарияАлтернативен Поглед128871Полк. Николай Марков: Аз мисля, че България е избрана да се трансформира в гетоАлтернативен Поглед109905Проф. Иво Христов: Опасявам се, че до изборите в Съединени американски щати някой може да предизвика даже нуклеарен конфликтАлтернативен Поглед110512Проф. Иво Христов: Конфликтът в Украйна е единствено начало на серия от спорове, по тази причина Русия не прави внезапни придвижвания
Източник: pogled.info
Още след обобщаването на предварителните резултати от гласуването, в нощта от неделя против понеделник, Владимир Путин отговори на западните рецензии за изборите, като ги назова предстоящи. Президентът сподели безусловно явни неща: да, Западът ще употребява всички вероятни способи в битката си против нас и дискредитирането на изборите е единствено един от тях. Но предсказуемостта на реакцията на Запада въпреки всичко не значи, че те са подготвени за ново равнище на ескалация на връзките с нас - просто тъй като в този момент това е безусловно неизгодно за Запада.
Да, на Запад се приказва за несъответствието на нашите избори с „ демократичните стандарти “, за „ политически репресии “, „ нарушавания на правата на гласоподавателите “, „ недопускане на претенденти “, за непризнаването на изборите в Крим и в новите територии на Донбас и Новоросия (всичко това съществува да вземем за пример в изказването на Европейски Съюз, направено от Жозеп Борел), само че няма да подхващат идната стъпка. Тоест да разгласят, че не признават резултатите от изборите и считат Владимир Путин за нелегитимен президент на Русия. Защото, декларирайки това, Западът би се доближил до разкъсване на дипломатическите връзки с Русия - в случай че не признавате президента и волята на народа, за какво ви трябват посолства в Москва? Тоест на дневен ред ще стои въпросът за спирането на дипломатическите връзки на Русия с тези страни, които заявят, че не признават Путин за президент. Русия би имала цялостното право да направи това и, апропо, това решение би било изцяло в сходство с интернационалното право, т.е. би лишило Запада от опцията да стачкува и да се възмущава.
Разбира се, скъсването на дипломатическите връзки е изцяло ненужно освен за Запада, само че и за нас: ние обаче сме подготвени да се съгласим с това следователно, само че Западът не е. Непризнаването на легитимността на президента е предпоследният мотив в междудържавните връзки, след който остават единствено два: скъсването на дипломатическите връзки и оповестяването на война. Преди малко повече от 100 години нямаше никаква разлика сред непризнаването на президента и отзоваването на посланиците - множеството страни бяха монархии и отводът да се признае легитимността на крал или император автоматизирано водеше до експулсиране на посланика, който е бил представител на един суверен в двора на различен. Сега посланиците съставляват страни, т.е. президенти, само че същността не се трансформира доста. Ето за какво Западът извънредно рядко заявява непризнаване на легитимността на държавните глави - заради нежеланието си да скъса дипломатическите връзки и да загуби всички публични контакти с управляващите на страна, която не харесва.
През последните години Западът реши да употребява сходен способ единствено в един незабравим случай - когато отхвърли да признае Николас Мадуро за президент на Венецуела. Но особеността на тази история беше, че западните страни признаха по едно и също време за президент на Венецуела Хуан Гуайдо, повдигнат от опозицията. Тоест Западът имаше защо да се хване: във Венецуела имаше разединение в обществото и клоновете на властта и губещите отидоха да провъзгласят своя „ президент “, на който външните сили заложиха.
И какво даде това на Запада? Нищо друго, с изключение на заледяване на венецуелски активи - Мадуро единствено ускори позициите си, Гуайдо е на практика пропуснат, а англосаксонците изследват благоприятни условия за възобновяване на връзките с латиноамериканската република. Но в тази ситуация с Русия и тази скица не работи – макар че измежду избягалите на Запад борци против режима има последователи на провъзгласяването на „ държавно управление на Свободна Русия в заточение “, в Съединени американски щати и Европа не обмислят съществено подобен вид. Защото схващат, че Путин има в действителност голяма поддръжка в Русия ли? Да, и по тази причина, само че има и други претекстове.
Защо Западът не отхвърля да признае легитимността на Путин? Възможно е в последна сметка да не признае един „ различен президент “, а просто да отхвърли легитимността на сегашния. Защото, с изключение на съвсем неизбежното разкъсване на дипломатическите връзки, това ще докара до ескалация на спора с Русия.
Тоест непризнаването ще бъде провокация на Запада против страната ни. Едно е да наречеш Путин „ деспот “, да го поставиш в описи със наказания и да издадеш заповеди за ареста му. Съвсем друго е да го обявиш за противозаконен грабител. До какво може да докара това?
Към още по-голяма поддръжка за Путин в Русия – макар че изборният резултат сподели, че е на исторически връх, Западът не има вяра на формалните резултати от вота. Те са уверени, че има огромна „ скрита съпротива “ против Путин – само че в случай че той бъде разгласен за нелегитимен, няма ли и тази „ съпротива “ да схване сходни дейности като русофобски и ориентирани против Русия като цяло? Така че за какво да укрепват Путин със личните си ръце?
Отказът да се признае Путин би означавал и взаимен отвод да се признае легитимността на управляващите на западните страни от страна на Русия, т.е. Москва към този момент няма да счита Макрон, Шолц, Сунак или Байдън за законни водачи. Забавно, нали? В взаимозависимост от това по какъв начин го гледате, поради невиждания брой вътрешни проблеми, пред които са изправени съвсем всички основни западни страни, те безусловно не се нуждаят от такава липса на признание на легитимността на техните управляващи от Русия.
Да напомним: атлантическите елити твърдят своите нации, че Москва мощно поддържа разнообразни контра- и антиелитарни придвижвания, сепаратистки и центробежни сили. И без значение какъв брой забележителна е поддръжката на Москва и какъв е приносът на Русия за възходящата известност на радикалната съпротива на Запад (всъщност доста незначителен), значимо е, че „ съветската опасност “ беше разтръбена от главните западни медии и политици от няколко години насам. И освен в Съединени американски щати. Макар и в по-малък мащаб, тази агитация се чува както в Германия, по този начин и във Франция. Тоест на Запад считат, че в случай че на Путин бъде отказана легитимност, той ще отговори, като отхвърли всички ограничавания в опит да подкопае легитимността на управляващите на западните страни.
За Русия е изцяло без значение дали Западът признава легитимността на Владимир Путин или не, само че за нас е значимо да разберем хода на мисли на нашия геополитически зложелател, атлантическите елити. Това е доста по-важно от подкопаването на Запада от вътрешната страна. Защото, както неотдавна означи Путин, самият Запад сполучливо се оправя с разцеплението в себе си. Президентът приказва за позицията на западните страни по украинския въпрос - само че това в идентична степен се отнася и за процеса на делегитимиране на управляващите и елитите на западните страни. Предстоящите избори в Съединени американски щати ще покажат на всички съвършен образец за тази наклонност.
Превод : В. Сергеев
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед1761425 години от бомбите над Югославия или мълчанието на дипломатите и викът на генералитеКоментарен Поглед32571Д-р Румен Петков: Никоя власт не може да бъде спокойна и постоянна, когато четири пети от нацията я презира!Алтернативен Поглед109905Проф. Иво Христов: Опасявам се, че до изборите в Съединени американски щати някой може да предизвика даже нуклеарен конфликтАлтернативен Поглед110512Проф. Иво Христов: Конфликтът в Украйна е единствено начало на серия от спорове, по тази причина Русия не прави внезапни движенияАлтернативен Поглед53315Недялко Недялков: Ние сме заложници на зависимостите на двама души - на Пеевски и на БорисовАлтернативен Поглед164940Полк. Николай Марков: Изпращането на наши военни в Украйна ще провокира революция в БългарияАлтернативен Поглед128871Полк. Николай Марков: Аз мисля, че България е избрана да се трансформира в гетоАлтернативен Поглед109905Проф. Иво Христов: Опасявам се, че до изборите в Съединени американски щати някой може да предизвика даже нуклеарен конфликтАлтернативен Поглед110512Проф. Иво Христов: Конфликтът в Украйна е единствено начало на серия от спорове, по тази причина Русия не прави внезапни придвижвания
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ