Още в млада възраст обаче Анисия преживяла тежка загуба –

Още в млада възраст обаче Анисия претърпяла тежка загуба – останала сираче. Като единствена наследница получила голямо благосъстояние: парцели, пари, златни и сребърни съдове, скъпи одежди, украсени със злато и бисери. Това обилие не я зарадвало, а я уплашило. Тя добре разбирала, че благосъстоянието постоянно води до горделивост и отдалечава индивида от Бога.

 

В молитва Анисия молела Господ да я упъти по какъв начин да употребява имането си за положително. Накрая взела твърдо решение – да раздаде всичко на бедните. Продавайки парцелите си, тя не поставяла цена, а казвала на търговците:

„ Помни, че се продава парцел, който принадлежи на бедните и сиромасите. Дай обективна цена, тъй като Господ обича справедливостта. “

 

С получените средства Анисия подпомагала небогати, заболели и пандизчии. Тя не се ограничавала единствено с лепта – прислужвала на болните, превързвала раните им, носела медикаменти и ги утешавала с обич и грижа.

 

След като раздала всичко, Анисия заживяла в доброволна беднотия. Дните си прекарвала в труд, а нощите – в молитва. Именно тогава тя изпитала същинска духовна наслада и вътрешен мир, тъй като щастието не се крие в благосъстоянието, а в чистата съвест.

 

По това време християните били подложени на жестоки гонения. Веднъж, на път за църквата, Анисия срещнала боец по време на езически празник. Той се опитал да я принуди да принесе жертва на идолите.

„ Аз съм рабиня Христова и ходя на черква “ – добродушно отвърнала тя.

 

След като отказала да се отхвърли от вярата си, боецът я умъртвил с меч през 298 година. Дори езичниците укорили жестокостта му, виждайки убитата почтена госпожица. Християните погребали тялото ѝ с страхопочитание и я уважили като мъченица за Христовата религия.