Консултациите приключиха, кога ще има служебен премиер?
Още в края на януари Йотова организира срещи с всички евентуални служебни министър председатели, планувани в Конституцията. Петима от тях обявиха подготвеност да поемат поста: подуправителят на Българска национална банка Андрей Гюров, заместник-омбудсманът Мария Филипова, ръководителят на Сметната палата Димитър Главчев и неговите заместници Маргарита Николова и Силвия Къдрева.
По време на днешните съвещания три парламентарни групи – АПС, МЕЧ и „ Величие “ – обявиха, че съгласно тях Андрей Гюров е най-подходящият избор за длъжностен министър-председател. От АПС подчертаха, че обществото чака длъжностен кабинет, който да подсигурява почтени и транспарантни избори, с нулева приемливост към купения и корпоративния избор.
Президентът съобщи, че главната задача на бъдещото служебно държавно управление ще бъде организацията на изборите – по този начин, че те да бъдат почтени, транспарантни и добре готови, и че приоритет остава стабилността и сигурността на жителите.
Напрежение породи по време на срещата с МЕЧ, откакто водачът на групировката Радостин Василев разгласи, че консултациите са безсмислени и напусна президентската институция. В отговор Йотова съобщи, че няма да се отхвърля от своята биография и че част от участниците са употребявали срещата за предизборни послания.
От „ Величие “ ръководителят Ивелин Михайлов уточни, че не познава персонално претендентите, само че съгласно него Гюров е „ контрапункт “ на политическия модел, олицетворяван от Бойко Борисов и Делян Пеевски.
Какво следва оттук насетне
След приключването на консултациите с парламентарно показаните партии президентът няма закрепен период в дни, в който да назначи длъжностен министър-председател. По Конституция обаче президентът е задължен да работи без безпричинно закъснение.
На процедура това значи, че след края на консултациите следва допустимо най-бързо да бъде посочен претендент за длъжностен министър председател, а по-късно с декрет да бъдат назначени служебното държавно управление и датата за предварителните парламентарни избори.
Утвърдената процедура демонстрира, че този развой нормално лишава няколко дни, най-често до седмица, в случай че няма изключителни условия.
Ключовият парламентарен период е обвързван с изборите. След назначението на служебното държавно управление президентът е задължен да насрочи избори в период до два месеца.
С оглед на декларираното желание изборите да се проведат на първата допустима дата след Великден, назначението на служебния министър-председател и кабинета се чака в границите на идващите дни, с цел да бъде спазен изборният календар.
По време на днешните съвещания три парламентарни групи – АПС, МЕЧ и „ Величие “ – обявиха, че съгласно тях Андрей Гюров е най-подходящият избор за длъжностен министър-председател. От АПС подчертаха, че обществото чака длъжностен кабинет, който да подсигурява почтени и транспарантни избори, с нулева приемливост към купения и корпоративния избор.
Президентът съобщи, че главната задача на бъдещото служебно държавно управление ще бъде организацията на изборите – по този начин, че те да бъдат почтени, транспарантни и добре готови, и че приоритет остава стабилността и сигурността на жителите.
Напрежение породи по време на срещата с МЕЧ, откакто водачът на групировката Радостин Василев разгласи, че консултациите са безсмислени и напусна президентската институция. В отговор Йотова съобщи, че няма да се отхвърля от своята биография и че част от участниците са употребявали срещата за предизборни послания.
От „ Величие “ ръководителят Ивелин Михайлов уточни, че не познава персонално претендентите, само че съгласно него Гюров е „ контрапункт “ на политическия модел, олицетворяван от Бойко Борисов и Делян Пеевски.
Какво следва оттук насетне
След приключването на консултациите с парламентарно показаните партии президентът няма закрепен период в дни, в който да назначи длъжностен министър-председател. По Конституция обаче президентът е задължен да работи без безпричинно закъснение.
На процедура това значи, че след края на консултациите следва допустимо най-бързо да бъде посочен претендент за длъжностен министър председател, а по-късно с декрет да бъдат назначени служебното държавно управление и датата за предварителните парламентарни избори.
Утвърдената процедура демонстрира, че този развой нормално лишава няколко дни, най-често до седмица, в случай че няма изключителни условия.
Ключовият парламентарен период е обвързван с изборите. След назначението на служебното държавно управление президентът е задължен да насрочи избори в период до два месеца.
С оглед на декларираното желание изборите да се проведат на първата допустима дата след Великден, назначението на служебния министър-председател и кабинета се чака в границите на идващите дни, с цел да бъде спазен изборният календар.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ