18 Януари – Атанасовден
Още остарели времена съществува поверието, че този празничен ден бележи средата на зимата, а незабавно след него зимните студове последователно стартират да отстъпват пред идващата пролет.
Пролетта казвала: “Иди си зимо, идвай лято! ”
В този ден дамите би трябвало да омесят медени пити, под формата на куче, тъй като съгласно преданията на Атанасовден се е раждала чумата.
Според националните поверия от този ден нататък денят стартира да нараства „ колкото зърно житце “.
Основните ястия, които по традиция би трябвало да участват на празничната софра за празника са: омесена питка с мед, пълнена кокошка, пиле с ориз, само че най-много би трябвало да има свинско с бамя.
Бъдещият свети Атанасий е роден в края на 3 век, ок. 295, в град Александрия, Египет. Като юноша, откакто изучавал модерни науки в Александрийския катехумен, той е доведен от майка си, благочестива християнка, в Божия храм, при Св. Александър, александрийски патриарх и станал лоялен в работа на Господа.
Живеейки в Божият храм, бъдещият светец отдава живота си в ревниво осъществяване на Божиите заповеди.
През 319 година той е ръкоположен за дякон на Александрийската черква от патриарх Александър. Приблизително по същото време бъдещият свети Атанасий почнал да основава своите богословски, духовни и нравствени литературни творби.
През 326 година, след гибелта на патриарх Александър Александрийски, Св. Атанасий е бил повдигнат в ранг свещеник и получава ръководството на Александрийската катедра. По време на своята архипастирска работа светецът пътувал до доста църкви, с цел да проповядва (по-специално с изобличителни проповеди против по този начин наречения ерес).
Той пишел доста против ересите в отбрана на същинското апостолско обучение, което предизвиквало невероятна гняв измежду последователите на тази разкол и по тази причина е бил подложен на разнообразни типове клюки и обиди.
Свети Атанасий е архиепископ на град Александрия в продължение на 46 години, неведнъж е изгонван от амвона и по-късно се прибирал назад. Божият съд обаче не подминал и еретиците: създателят на ереста поставил завършек на земния си път и ереста, ревниво популяризирана, последователно почнала да отслабва.
Според житието на Св. Атанасий Велики, последните години от живота си светецът живял спокойно и умерено, посвещавайки това плодородно време на просвещението на стадото и одобряването на същинското Христово обучение.
Предполага се, че в нощта на 2 май против 3 май 373 година на 76-годишна възраст св. Атанасий Велики напуснал тленното си тяло, а чистата му душа спокойно се отдръпнала при Господа.
Основното наличие на църковно-книжовните творби на Св. Атанасий Велики е най-вече с христологично разбиране, в своите трудове, спорейки с последователите на ереса, той защитавал единосъщинските две Ипостаси на Светата Троица – Бог Отец и Бог Син. Написва и 2 текста, където светецът разисква шествието на Светия Дух – 3-та Ипостас на Света Троица.
