Васил Велев: Късаме предложението от социалното министерство за минимална работна заплата
Още през февруари 2023 година в последните дни на 48-ото Народно заседание депутатите одобриха минималната работна заплата за страната да бъде в размер на 50% от междинната брутна работна заплата за интервал от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на миналата година и първите две тримесечия на настоящата година.
Предложенията на Министерството на труда и обществената политика срещна съпротива и от страна на синдикатите, и от страна на работодателите.
Станете майстори в балансирането на бюджета„ 20% от наетите хора в България получават минимална работна заплата. На 1 февруари предходната година в предпоследния ден на 48-ото Народно заседание бяха вкарани промени в Кодекса на труда. Това беше порочно направено. Казаха, че било да се хармонизира правото с това на Европейски Съюз. Директивата на Европейски Съюз не е правилник. Държавата би трябвало да реши дали го приема, или не. Взе се единствено една референтна стойност от доста изброени. Така беше отстранено най-важното нещо в европейския обществен модел – договарянето сред синдикати и работодатели “, изясни в „ Тази заран “ Христина Христова, някогашен обществен министър.
„ Беше признато несъгласие. Европейското право не е свещена крава . В директивата беше казано минималната работна заплата, която е съществена, да бъде равна на 50% от междинната работна заплата. Статистиките постоянно дават брутната заплата. Няма по какъв начин да дадат главната “, добави тя.
„ Мотивът беше да се одобри директивата, само че това е порочно. Сега самодейността на държавното управление да се направи нова работна група, да се види какво може да се транспонира от тази инструкция е добра, само че да забележим какво може да се реализира. Идеята им е да се сътвори еластичен механизъм “, посочи Христова.
При предложенията за работа от у дома и отдалечена работа се следи лек растеж от 2%„ Моделът е изначално сгрешен . Ние направихме противоположното на това, което директивата повелява – да се насърчи общественият разговор и груповото трудово договаряне. Нашият модел отстрани това. Формулата регистрира един параметър и то неверно. В България минималната работна заплата, отнесена към брутния вътрешен артикул дава най-високата стойност. За това, което ние произвеждаме на глава от популацията, ние имаме най-високата работна заплата “, разяснява Васил Велев, ръководител на УС на Асоциация на индустриалния капитал в България.
„ Преди брутната междинна заплата европейският законодател е показал друго – брутната медианна заплата. Това е друго. Имаме продуктивност на труда, инфлация, растеж на стопанската система. Има доста критерии “, добави той.
„ Предложеното от Министерството на труда и обществената политика не може да се разисква. Късаме го . Започваме на бял лист. То отстрани обществените сътрудници и разговор и вкарва неверни формули. Каква е логиката, когато стопанската система върви надолу и би трябвало да се пазят работните места на хората и заетостта, вие да създавате условия да се уволняват хората. Нека и друго да кажа. Минималната работна заплата е заплата, а не обществено подкрепяне “, сподели още Велев.




