Медийната грамотност: пълноценен живот, безопасни избори и ефективно гражданско участие |
Още през февруари 2020 година Световната здравна организация употребява думата „ инфодемия “, с която отбелязя разпространяването на подправени вести за коронавирусната пандемия. Кризата освен форсира прекосяването към 100% цифрово бъдеще, само че и още веднъж подсети за големия проблем с дезинформацията и нуждата от отговорност за протичащото се в цифровия свят.
В своя резолюция Европейският парламент също декларира, че опитите за дезинформация по отношение на COVID-19 съставляват сериозен риск за системата на опазването на здравето. Според евродепутатите медиите играят решаваща роля в даването на точна информация и изчерпателен разбор и са сериозен антидот против подправените вести и дезинформацията.
Индексът за медийна просветеност за 2019 година в България сподели извънредно тревожни за страната ни данни: с повишаването на дезинформацията се вижда и повишаване на недоверието в медиите, респективно до повишаване на подправените вести и дезинформацията. Според резултатите, високите равнища на съмнение в учени и публицисти кореспондира с ниските оценки по медийна просветеност.
На този декор е изцяло естествено да назовем жизненоважна активността на основаната у нас Коалиция за медийна просветеност.
Неин ръководител е Кристина Христова, която до септември 2018 година е шеф на Център за просвета и спор „ Червената къща “. Кристина е един от учредителите и ръководител на Асоциация на европейските журналисти-България в интервала ноември 2010-септември 2016.г. Дълги години е началник на уеб страницата на в. Дневник, отдаден на европейските въпроси – Европа.Дневник. За работата си като публицист по европейски въпроси е награждавана три пъти от Представителството на Европейската комисия в България с премията Робер Шуман, в категория интернет медии. Завършила е Международни връзки в София, Политически науки и Политическа социология в Париж.
Разбирането за медийна просветеност
Коалицията за медийна просветеност включва организации, откриватели, публицисти и обучители, работещи в региона на образованието, медиите и гражданското общество.
Основното, което ни сплотява е идеята, разбирането, че в случай че не действаме дружно, не можем да се оправим с голямото предизвикателство, пред което е изправено обществото ни. Разбирането, че идеята ни визира безусловно всеки един човек, че визира директно всеки от нас, нашите деца, нашите родители. Осъзнаването, че това е предпочитан проблем от дневния ни ред като общество, споделя Кристина Христова.
Главната цел на обединението е развиването на сериозното мислене и креативните заложби, преди всичко, на децата и младежите в дигитално-медийния свят, само че и на всички останали възрастови групи в България. Благодарение на разширението и разнообразието на членовете, обединението към този момент има потенциала да работи и със чиновници на държавна администрация, компании, локална администрация и възрастни хора на 65+. Фокусът върху последната целева група, Кристина изяснява по този начин:
Рисковете при възрастните хора са доста. Те са същите каквито и отвън интернет, да вземем за пример като телефонните измами, само че заради спецификата на средата, стават изключително рискови. Възрастните хора са и доста податливи на явления като тролове, агитация и конспирации, защото те са политически дейни и се интересуват от новините, свързани с обществото ни.
Най-често хората си мислят, че медийната просветеност е или единствено познаването на медиите или визира единствено тематиката за подправените вести, а някои даже го свързват с грамотността да пишеш граматически вярно. В Коалиция за медийна просветеност сме приели рамката на Европейската комисия, съгласно която медийната просветеност е необятен набор от умения за пълноценно присъединяване в цифровия свят – уменията за търсене, оценяване и разбор на информация, за връзка и съдействие, за решение на проблеми, за основаване на наличие, добавя Кристина.
Дезинформацията в подтекста на политиката
В момента всички сме изправени пред войната на анонимните уеб сайтове, на подправените профили, на платените тролове. Този феномен се ускорява изключително и заради прекосяването на политическите акции онлайн поради пандемията. За жал, границата от дълго време беше премината и политическите участници възприеха за възможно да легитимират псевдожурналистиката, калните оръдия, оклеветяващите „ публикации “.
Легитимирането на сходни „ медии “ както от ръководещите, по този начин и от опозицията, докара освен до всеобщото им потребление, само че и до размножаването им. Никога до момента не е имало подобен взрив на псевдомедии, свързани с десетки подправени профили в обществените мрежи, които бълват нападки и клюки против политическите съперници. В този безпорядък от нечестни способи, загубата на доверието в медиите като цяло е към този момент на разположение. Това пък отваря все по-широко пътя за т.нар различни източници на информация, гурута в обществените мрежи и самозвани специалисти, споделя Кристина.
Според нея, пропагандата е една от неприятните сестри на публицистиката, тя съществува откогато съществуват медиите като метод за връзка сред хората, а и от преди този момент.
Ако в този момент става все по-лесно да се популяризират подправени вести и дезинформация заради удобството на обществените мрежи, то също по този начин елементарно става и те да бъдат разобличавани. Засега обаче резултатите от тази активност са прекомерно лимитирани, тъй като тя се прави от шепа качествени публицисти и проверяващи организации. Според мен както производството на информация в обществените мрежи е станало налично до всеки, по този начин и инспекцията на обстоятелствата би трябвало да бъде умеене, което да се основава във всеки. То би трябвало да бъде част от просветителната система, тъй като в днешно време, не е значимо да назубриш обстоятелствата от учебниците, а да се научиш по какъв начин да ги проверяваш в океана от информация, безапелационна е Кристина.
Медийна просветеност и гражданско присъединяване
Дигиталният пейзаж през днешния ден трансформира разбирането за гражданско присъединяване. Традиционните индикатори за ангажираност се размиват в подтекста на онлайн покровителство, обществен митинг, „ харесване “, шерване и пр. Социалните мрежи към този момент са много надалеч от първичната концепция за свързване и достъп до вести. Днес те са главно средство, посредством което се активизират запаси, упражнява се напън върху организации и държавни институции, споделят и се разискват планове и благоприятни условия.
Социалните мрежи са средства за директна връзка по аналог на директната народна власт. Цялата ни човешка еволюция е обвързвана с развиване на връзката, на бързината на другарство и напредване. Въпросът е да се научим да ги управляваме добре, с цел да са ни потребни, а в основата на това седи медийната просветеност. Медийната грамотност е жизненоважна, тъй като тя ни дава опция да изживяваме по-пълноценно и по-безопасно живота си, както в цифровата среда, по този начин и отвън нея. Реално тя е набор от умения и за основаване на интензивно гражданско общество, убедена е Кристина.
Затова за четвърта поредна година Коалицията за медийна просветеност провежда акцията, които обгръщат онлайн образования и курсове за ментори, учители и възпитаници, както и за възрастни хора в дребните обитаеми места
Според Кристина можем да помогнем на децата и по-възрастните си близки да изградят здравословен песимизъм, като им покажем, че има разнообразни източници на информация и гледни точки. Като им разбираем какви са задачите на дезинформацията, по какъв начин да разграничават главните й характерности. Като ги насочим да възприемат информацията, както одобряват хранатa – че е значимо да знаят от къде идва и кой седи зад нея, преди да я „ обхванат “. Защото както храната може да навреди на тялото ни, по този начин и дезинформацията може да навреди на живота ни посредством решенията, които взимаме.
Този материал е част от план „ Граждански Хъбове в университети: активизиране на гражданската сила в поддръжка на гражданските организации “ (ACF/61), изпълняван от Български център за нестопанско право с партньорството на фондация „ ОФФ Медия “ и финансиран от Фонд Активни жители България (https://www.activecitizensfund.bg/) по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021.
В своя резолюция Европейският парламент също декларира, че опитите за дезинформация по отношение на COVID-19 съставляват сериозен риск за системата на опазването на здравето. Според евродепутатите медиите играят решаваща роля в даването на точна информация и изчерпателен разбор и са сериозен антидот против подправените вести и дезинформацията.
Индексът за медийна просветеност за 2019 година в България сподели извънредно тревожни за страната ни данни: с повишаването на дезинформацията се вижда и повишаване на недоверието в медиите, респективно до повишаване на подправените вести и дезинформацията. Според резултатите, високите равнища на съмнение в учени и публицисти кореспондира с ниските оценки по медийна просветеност.
На този декор е изцяло естествено да назовем жизненоважна активността на основаната у нас Коалиция за медийна просветеност.
Неин ръководител е Кристина Христова, която до септември 2018 година е шеф на Център за просвета и спор „ Червената къща “. Кристина е един от учредителите и ръководител на Асоциация на европейските журналисти-България в интервала ноември 2010-септември 2016.г. Дълги години е началник на уеб страницата на в. Дневник, отдаден на европейските въпроси – Европа.Дневник. За работата си като публицист по европейски въпроси е награждавана три пъти от Представителството на Европейската комисия в България с премията Робер Шуман, в категория интернет медии. Завършила е Международни връзки в София, Политически науки и Политическа социология в Париж. Разбирането за медийна просветеност
Коалицията за медийна просветеност включва организации, откриватели, публицисти и обучители, работещи в региона на образованието, медиите и гражданското общество.
Основното, което ни сплотява е идеята, разбирането, че в случай че не действаме дружно, не можем да се оправим с голямото предизвикателство, пред което е изправено обществото ни. Разбирането, че идеята ни визира безусловно всеки един човек, че визира директно всеки от нас, нашите деца, нашите родители. Осъзнаването, че това е предпочитан проблем от дневния ни ред като общество, споделя Кристина Христова.
Главната цел на обединението е развиването на сериозното мислене и креативните заложби, преди всичко, на децата и младежите в дигитално-медийния свят, само че и на всички останали възрастови групи в България. Благодарение на разширението и разнообразието на членовете, обединението към този момент има потенциала да работи и със чиновници на държавна администрация, компании, локална администрация и възрастни хора на 65+. Фокусът върху последната целева група, Кристина изяснява по този начин:
Рисковете при възрастните хора са доста. Те са същите каквито и отвън интернет, да вземем за пример като телефонните измами, само че заради спецификата на средата, стават изключително рискови. Възрастните хора са и доста податливи на явления като тролове, агитация и конспирации, защото те са политически дейни и се интересуват от новините, свързани с обществото ни.
Най-често хората си мислят, че медийната просветеност е или единствено познаването на медиите или визира единствено тематиката за подправените вести, а някои даже го свързват с грамотността да пишеш граматически вярно. В Коалиция за медийна просветеност сме приели рамката на Европейската комисия, съгласно която медийната просветеност е необятен набор от умения за пълноценно присъединяване в цифровия свят – уменията за търсене, оценяване и разбор на информация, за връзка и съдействие, за решение на проблеми, за основаване на наличие, добавя Кристина.
Дезинформацията в подтекста на политиката
В момента всички сме изправени пред войната на анонимните уеб сайтове, на подправените профили, на платените тролове. Този феномен се ускорява изключително и заради прекосяването на политическите акции онлайн поради пандемията. За жал, границата от дълго време беше премината и политическите участници възприеха за възможно да легитимират псевдожурналистиката, калните оръдия, оклеветяващите „ публикации “.
Легитимирането на сходни „ медии “ както от ръководещите, по този начин и от опозицията, докара освен до всеобщото им потребление, само че и до размножаването им. Никога до момента не е имало подобен взрив на псевдомедии, свързани с десетки подправени профили в обществените мрежи, които бълват нападки и клюки против политическите съперници. В този безпорядък от нечестни способи, загубата на доверието в медиите като цяло е към този момент на разположение. Това пък отваря все по-широко пътя за т.нар различни източници на информация, гурута в обществените мрежи и самозвани специалисти, споделя Кристина.
Според нея, пропагандата е една от неприятните сестри на публицистиката, тя съществува откогато съществуват медиите като метод за връзка сред хората, а и от преди този момент.
Ако в този момент става все по-лесно да се популяризират подправени вести и дезинформация заради удобството на обществените мрежи, то също по този начин елементарно става и те да бъдат разобличавани. Засега обаче резултатите от тази активност са прекомерно лимитирани, тъй като тя се прави от шепа качествени публицисти и проверяващи организации. Според мен както производството на информация в обществените мрежи е станало налично до всеки, по този начин и инспекцията на обстоятелствата би трябвало да бъде умеене, което да се основава във всеки. То би трябвало да бъде част от просветителната система, тъй като в днешно време, не е значимо да назубриш обстоятелствата от учебниците, а да се научиш по какъв начин да ги проверяваш в океана от информация, безапелационна е Кристина.
Медийна просветеност и гражданско присъединяване
Дигиталният пейзаж през днешния ден трансформира разбирането за гражданско присъединяване. Традиционните индикатори за ангажираност се размиват в подтекста на онлайн покровителство, обществен митинг, „ харесване “, шерване и пр. Социалните мрежи към този момент са много надалеч от първичната концепция за свързване и достъп до вести. Днес те са главно средство, посредством което се активизират запаси, упражнява се напън върху организации и държавни институции, споделят и се разискват планове и благоприятни условия.
Социалните мрежи са средства за директна връзка по аналог на директната народна власт. Цялата ни човешка еволюция е обвързвана с развиване на връзката, на бързината на другарство и напредване. Въпросът е да се научим да ги управляваме добре, с цел да са ни потребни, а в основата на това седи медийната просветеност. Медийната грамотност е жизненоважна, тъй като тя ни дава опция да изживяваме по-пълноценно и по-безопасно живота си, както в цифровата среда, по този начин и отвън нея. Реално тя е набор от умения и за основаване на интензивно гражданско общество, убедена е Кристина.
Затова за четвърта поредна година Коалицията за медийна просветеност провежда акцията, които обгръщат онлайн образования и курсове за ментори, учители и възпитаници, както и за възрастни хора в дребните обитаеми места
Според Кристина можем да помогнем на децата и по-възрастните си близки да изградят здравословен песимизъм, като им покажем, че има разнообразни източници на информация и гледни точки. Като им разбираем какви са задачите на дезинформацията, по какъв начин да разграничават главните й характерности. Като ги насочим да възприемат информацията, както одобряват хранатa – че е значимо да знаят от къде идва и кой седи зад нея, преди да я „ обхванат “. Защото както храната може да навреди на тялото ни, по този начин и дезинформацията може да навреди на живота ни посредством решенията, които взимаме.
Този материал е част от план „ Граждански Хъбове в университети: активизиране на гражданската сила в поддръжка на гражданските организации “ (ACF/61), изпълняван от Български център за нестопанско право с партньорството на фондация „ ОФФ Медия “ и финансиран от Фонд Активни жители България (https://www.activecitizensfund.bg/) по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ