Шамарът като възпитание: 2/3 от родителите в България са посягали...
Още по-тревожни са данните, че всяко второ дете в България е претърпяло някаква форма на принуждение. По думите на специалисти, това не е нова наклонност, а резистентен модел през годините.
„ Това не е нито обикновено, нито положително за който и да било “, разяснява психотерапевтът Детелина Стаменова.
Според експертите, така наречен „ образователен пестник “ остава надълбоко затвърден в публичните настройки, постоянно оправдаван с известни изрази и персонален опит.
„ Можем да кажем, че всички тези изречения – „ Бият го, с цел да стане човек “ или „ И мен ме биха и станах човек “ – са метод, по който всеки един от нас се пробва да оправдае момента, в който си изпусне нервите “, изяснява Мария Брестничка от Национална мрежа за децата.
Експертите са безапелационни, че сходни практики не възпитават, а оставят дълготрайни последствия. „ Възпитание и пестник не стоят в едно изречение “, акцентира Стаменова.
Според данните към две трети от родителите признават, че са употребявали телесно наказване, само че в това време изпитват виновност, позор и яд по-късно.
„ Шамарът не учи на нищо – той ни учи да толерираме експанзията “, безапелационна е Стаменова.
Специалистите предизвестяват, че аргументите постоянно са композиция от изтощение, липса на други възможности и модел на държание, излъчен през поколенията – проблем, който продължава да слага България измежду най-тревожните образци в Европа.
„ Това не е нито обикновено, нито положително за който и да било “, разяснява психотерапевтът Детелина Стаменова.
Според експертите, така наречен „ образователен пестник “ остава надълбоко затвърден в публичните настройки, постоянно оправдаван с известни изрази и персонален опит.
„ Можем да кажем, че всички тези изречения – „ Бият го, с цел да стане човек “ или „ И мен ме биха и станах човек “ – са метод, по който всеки един от нас се пробва да оправдае момента, в който си изпусне нервите “, изяснява Мария Брестничка от Национална мрежа за децата.
Експертите са безапелационни, че сходни практики не възпитават, а оставят дълготрайни последствия. „ Възпитание и пестник не стоят в едно изречение “, акцентира Стаменова.
Според данните към две трети от родителите признават, че са употребявали телесно наказване, само че в това време изпитват виновност, позор и яд по-късно.
„ Шамарът не учи на нищо – той ни учи да толерираме експанзията “, безапелационна е Стаменова.
Специалистите предизвестяват, че аргументите постоянно са композиция от изтощение, липса на други възможности и модел на държание, излъчен през поколенията – проблем, който продължава да слага България измежду най-тревожните образци в Европа.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ




