Дънов за храненето и за здравословното готвене: Трябва да добавяме домати към готвените зеленчуци
Още по темата08.05.2018 / 23:17Послушай учителя! Казал го е преди доста години: Куп заболявания се лекуват единствено като направиш това...18.11.2017 / 23:10Учителят Петър Дънов е споделил: Не се събирайте с хора, които имат...18.08.2017 / 23:26Безценни препоръки от Петър Дънов, които всички би трябвало да препрочитаме
lekuvai.bg
След като преди време ви представихме концепциите на Петър Дънов, основателя на Бялото приятелство, за храненето и по какъв начин ни трансформира то, в този момент пристигна ред и на неговите беседи, отдадени на готвенето. Уникалният му взор е за това какво ни лекува, какво не трябва да пропущаме в менюто си и доста други препоръки за нашето здраве.
Дънов бил безапелационен, че когато варим каквото и да било, би трябвало да слагаме продуктите във към този момент кипяща вода.
След това да ги оставяме на сдържан огън.
А откакто станат подготвени – незабавно да се махат от печката. „ Ако не вършиме фасул “, казвал Дънов, „ не оставяйте зеленчуците за повече от 20 минути на котлона. Само фасулът има потребност от повече “.
Учителя съветвал в никакъв случай да не държим, даже и за малко, обелени и нарязани към този момент зеленчуци. Колкото и малко да останат там, те с всяка минута губят стотици скъпи субстанции, ставало ясно от беседите на основателя на Бялото приятелство. Бил изключително сериозен във връзка с спанака и постоянно повтарял, че той не трябва да се кисне във вода.
Често попадал на домакини, които прибавят сода в ястия и сладкиши. Бил хладнокръвен – тя не трябва да участва при готвенето, тъй като убива доста от потребните субстанции.
Не надничайте непрекъснато в тенджерата, обяснявал той на домакините, които познавал. Карал ги да засичат нужното време за подготвяне, а не непрестанно да подвигат капака, с цел да видят дали ястието е готово. Бил безапелационен, че би трябвало да се пее, до момента в който се готви. Само по този начин специалитетът ставал по-вкусен.
Много от българите не желаят да се хранят с вчерашно ястие. Според Учителя и това има своето пояснение. При повторното загряване на ястието, се губят и последните витамини, останали след целия развой на термична обработка. По-лошо от това обаче било единствено студеното ядене, тъй като то затормозява процесите в стомашно-чревния тракт. Горещите манджи пък съсипвали и разболявали зъбите и стомаха.
За да не се лишим от значимите субстанции за нашето тяло, би трябвало постоянно да хапваме свежа салата. Ако тя е от моркови обаче, внимавайте. Защото на седмата минута след приготвянето й, тя стартира доста бързо да губи скъпите витамини. Не можете да спрете процеса, тъй като причина за него е светлината. Тя разлага потребните субстанции и в доста от другите зеленчуци. Затова Дънов съветвал растителните артикули да се държат в затворена тенджера. По този метод процесът се забавял най-малко малко.
Особено внимавал за прясното мляко. Казвал, че би трябвало да се пие единствено сварено преди не повече от половин час.
По 500 г масло на месец
Учителя имал своя доктрина във връзка с мазнините. Въпреки че в днешно време всеки се пробва да ги ограничи и да се храни с умерени количества олио или зехтин, Дънов считал, че няма нищо по-добро от маслото. Всеки възрастен човек трябвало да яде по най-малко 500 г на месец. За подрастващите тази цифра трябвало да се завиши. Настоявал и приятелите му вегетарианци да не пропущат животинската лой от менюто си. Бил уверен, че в нея се съдържа доста вит. А. Лишенията от масло довеждали до проблеми с очите.
Ябълките лекуват нервите
Дънов бил уверен, че елементарният роден самун дава всичко належащо на тялото ни. Докато хрянът имал неповторими субстанции, които организмът ни нямало от кое място да си набави по различен метод. И е бил прав. В днешно време знаем, че този корен оказва помощ за няколко доста разнообразни по тип заболявания. Може да ви избави от диабет и да възстановява равнищата на кръвна захар. Също по този начин успокоява признаците на артрит. Докторите допълват, че усъвършенства храносмилането и чисти жлъчката. И най-после – коренът ни отървава от микробите, които се крият в тялото ни.
Дънов е бил уверен, че в по-голямата си част, менюто ни би трябвало да е заето от варива. Казвал на учениците си, че е добре постоянно да хапват леща за очите и фасул за бъбреците. Грахът пък избистрял тена. Учителя не пропущал да изясни на своите почитатели, че е добре да ядат повече зеленчуци и по опция сурови. Всеки от даровете на природата давал разнообразни неща на тялото ни. Бил уверен, че би трябвало да прибавяме домати към готвените зеленчуци, тъй като те помагали на останалите растения в храната ни да не изгубят витамините си при термична обработка и най-много – при варене. За Дънов имало два най-важни плода – крушите, които засилвали мозъка и ябълките, които успокоявали нервите. Картофена чорба с моркови и гулия пък можела да ни вдигне на крайници след простуда.
Чесънът бори склерозата
Основателят на Бялото приятелство непрестанно разказвал, че би трябвало да се яде лук. Смятал, че познатите способи за приготвянето му обаче са общо взето неверни. Най-вредното нещо било да се реже с железен нож и да се пържи. Според Дънов единственото, което можем да вършим е да го обелим единствено с ръка и да го счукаме. Друг потребен вид е да го сварим цялостен, само че без обелките. Наблягайте на него в недопечен тип. Учителя казвал, че единствено по този начин той оказва помощ при ракови болести. В беседите си включвал и няколко думи за друго знамение на природата – чесъна. Според него той сполучливо се бори със склерозата.
lekuvai.bg
След като преди време ви представихме концепциите на Петър Дънов, основателя на Бялото приятелство, за храненето и по какъв начин ни трансформира то, в този момент пристигна ред и на неговите беседи, отдадени на готвенето. Уникалният му взор е за това какво ни лекува, какво не трябва да пропущаме в менюто си и доста други препоръки за нашето здраве.
Дънов бил безапелационен, че когато варим каквото и да било, би трябвало да слагаме продуктите във към този момент кипяща вода.
След това да ги оставяме на сдържан огън.
А откакто станат подготвени – незабавно да се махат от печката. „ Ако не вършиме фасул “, казвал Дънов, „ не оставяйте зеленчуците за повече от 20 минути на котлона. Само фасулът има потребност от повече “.
Учителя съветвал в никакъв случай да не държим, даже и за малко, обелени и нарязани към този момент зеленчуци. Колкото и малко да останат там, те с всяка минута губят стотици скъпи субстанции, ставало ясно от беседите на основателя на Бялото приятелство. Бил изключително сериозен във връзка с спанака и постоянно повтарял, че той не трябва да се кисне във вода.
Често попадал на домакини, които прибавят сода в ястия и сладкиши. Бил хладнокръвен – тя не трябва да участва при готвенето, тъй като убива доста от потребните субстанции.
Не надничайте непрекъснато в тенджерата, обяснявал той на домакините, които познавал. Карал ги да засичат нужното време за подготвяне, а не непрестанно да подвигат капака, с цел да видят дали ястието е готово. Бил безапелационен, че би трябвало да се пее, до момента в който се готви. Само по този начин специалитетът ставал по-вкусен.
Много от българите не желаят да се хранят с вчерашно ястие. Според Учителя и това има своето пояснение. При повторното загряване на ястието, се губят и последните витамини, останали след целия развой на термична обработка. По-лошо от това обаче било единствено студеното ядене, тъй като то затормозява процесите в стомашно-чревния тракт. Горещите манджи пък съсипвали и разболявали зъбите и стомаха.
За да не се лишим от значимите субстанции за нашето тяло, би трябвало постоянно да хапваме свежа салата. Ако тя е от моркови обаче, внимавайте. Защото на седмата минута след приготвянето й, тя стартира доста бързо да губи скъпите витамини. Не можете да спрете процеса, тъй като причина за него е светлината. Тя разлага потребните субстанции и в доста от другите зеленчуци. Затова Дънов съветвал растителните артикули да се държат в затворена тенджера. По този метод процесът се забавял най-малко малко.
Особено внимавал за прясното мляко. Казвал, че би трябвало да се пие единствено сварено преди не повече от половин час.
По 500 г масло на месец
Учителя имал своя доктрина във връзка с мазнините. Въпреки че в днешно време всеки се пробва да ги ограничи и да се храни с умерени количества олио или зехтин, Дънов считал, че няма нищо по-добро от маслото. Всеки възрастен човек трябвало да яде по най-малко 500 г на месец. За подрастващите тази цифра трябвало да се завиши. Настоявал и приятелите му вегетарианци да не пропущат животинската лой от менюто си. Бил уверен, че в нея се съдържа доста вит. А. Лишенията от масло довеждали до проблеми с очите.
Ябълките лекуват нервите
Дънов бил уверен, че елементарният роден самун дава всичко належащо на тялото ни. Докато хрянът имал неповторими субстанции, които организмът ни нямало от кое място да си набави по различен метод. И е бил прав. В днешно време знаем, че този корен оказва помощ за няколко доста разнообразни по тип заболявания. Може да ви избави от диабет и да възстановява равнищата на кръвна захар. Също по този начин успокоява признаците на артрит. Докторите допълват, че усъвършенства храносмилането и чисти жлъчката. И най-после – коренът ни отървава от микробите, които се крият в тялото ни.
Дънов е бил уверен, че в по-голямата си част, менюто ни би трябвало да е заето от варива. Казвал на учениците си, че е добре постоянно да хапват леща за очите и фасул за бъбреците. Грахът пък избистрял тена. Учителя не пропущал да изясни на своите почитатели, че е добре да ядат повече зеленчуци и по опция сурови. Всеки от даровете на природата давал разнообразни неща на тялото ни. Бил уверен, че би трябвало да прибавяме домати към готвените зеленчуци, тъй като те помагали на останалите растения в храната ни да не изгубят витамините си при термична обработка и най-много – при варене. За Дънов имало два най-важни плода – крушите, които засилвали мозъка и ябълките, които успокоявали нервите. Картофена чорба с моркови и гулия пък можела да ни вдигне на крайници след простуда.
Чесънът бори склерозата
Основателят на Бялото приятелство непрестанно разказвал, че би трябвало да се яде лук. Смятал, че познатите способи за приготвянето му обаче са общо взето неверни. Най-вредното нещо било да се реже с железен нож и да се пържи. Според Дънов единственото, което можем да вършим е да го обелим единствено с ръка и да го счукаме. Друг потребен вид е да го сварим цялостен, само че без обелките. Наблягайте на него в недопечен тип. Учителя казвал, че единствено по този начин той оказва помощ при ракови болести. В беседите си включвал и няколко думи за друго знамение на природата – чесъна. Според него той сполучливо се бори със склерозата.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ