Нека социолозите да изберат новия изтребител
Още по тематиката
Премиерът приоритизира и модернизацията на железниците пред пазаруването на натовски вид изтребители
Какво пропусна свадата сред Румен Радев и Цветан Цветанов за изтребителите
Може ли социологията да бъде симптом за качеството на държавното ръководство? На пръв взор не, само че в случай че се загледаме в изследванията, които претендират да дават картина на моментното въодушевление на публиката, става известно, че да.
В оповестено в петък на " Галъп интернeшънъл " се търси отговор какво мислят българите за абсурда към избора на нов изтребител на българските Военновъздушни сили, отношението към приемането на страните от Западните Балкани в Европейски Съюз, етническите конфликти в Асеновград и така нататък - главната палитра от събития през последните десетина дни.
Един от въпросите в изследването е: " Наскоро Цветан Цветанов укори президента Румен Радев в корупционни планове във връзка покупката на изтребители. Вие на кого вярвате повече – на Цветан Цветанов или Румен Радев? ". Срещу тази дефиниция обаче могат да се слагат няколоко възражения.
Първо, Цветанов не е упреквал Радев в корупция, а в интервенция при избора (за корупция говореше различен народен представител – Данаил Кирирлов). Т.е. въпросът е напълно манипулативно подложен и следва защитната линия, поддържана от президента Радев. Вместо да отхвърли намесата си при избора на " Грипен " и дисквалификацията на конкурентния Ф-16 от експертната комисия в Министерството на защитата, президентът сподели, че Цветанов надали не е упреквал Швеция в корупция (не че в някой медии, които явно пазят договорката с Ф-16, не излязоха такива намеци).
На процедура този въпрос на организацията, в синхрон с другояче умелата пиар-защита на президента, измества дебата от действителния проблем - по какъв начин по този начин експертната комисия в МО съумя да излезе с решение за избор на изтребители няколко дни преди идването на постоянно държавно управление.
Действително, общоприета процедура, неизбежна при социологическите изследвания, е свеждането на един сложен проблем до елементарен въпрос, на който интервюираните да могат да отговорят еднопосочно. Но казусът не е подобен, тъй като въпросът е станал манипулативен.
Подобен е и въпросът, още веднъж обвързван " изтребителния скандал ". Социолозите питат дали България би трябвало да придобие нов аероплан или втора употреба. Така подложен, обаче, въпросът е неправилен. Повечето хора ще отговорят с " да ", тъй като новото си е, ами ново, изключително когато цената е незнайна. Съвсем друго би било, в случай че въпросът да вземем за пример се отнася за леки коли, защото купувачите знаят какъв брой коства ново BMW 3 (примерно) и остаряла Toyota Avensis и елементарно се ориентират дали да кажат " желая нова кола или кола втора употреба ".
В случая, в случай че въпросът е дали да се закупят самолети за 1.5 милиарда лв. или за 800 млн. лева, отговорът на интервюираните естествено ще бъде различен. Но и по този начин сложено питането, отново няма да е правилно. Защото в единия случай най-вероятно се получават самолети на финансов лизинг (т.е. под наем), а в другият случай се закупуват. Ако към това се прибавят и, в единия случай - към 160 млн. лв. за 10 години, а в другия - 250 млн. лева, то уравнението става напълно друго, като към него естествено би трябвало да се регистрират и интеграцията на оръжейните системи, наличната инфраструктура, нуждата от рационализация на други оръжейни системи, обезпечено закупените часове за поддръжка, къде ще се ремонтират самолетите... и така нататък
На процедура, без интервюираните да имат нужната налична информация и без организацията да им е предложила опция да модифицират отговора си по отношение на разнообразни предпоставки, " Галъп интернешънъл " е получила отговори, които са тъкмо толкоз информативни, в случай че въпросът беше " желаете ли да бъдете богати или небогати ".
Не бива обаче социологията слиза на махленското равнище на българската политика. Това ненапълно е неизбежно, несъмнено, тъй като става въпрос за една обща среда. Но демонстрира и по какъв начин се взимат решенията в България (защото въпросите са на равнището на дебата) – договорката за изтребителите ще се реши не въз основата на действителните потребности и разноски, а в това число и заради съображения за персонално превъзходство, пиар, или че в този момент на премиера Борисов му е по-изгодно да не се конфронтира с президента Радев.
В случая, вместо да разчита на подправена социология, може би президентът Радев не е неприятно да изиска да се разсекрети информацията за това по какъв начин е изработен изборът от експертната комисия в МО. И без това с намесата си при избора, той към този момент (най-вероятно напълно неволно) компрометира " Грипен ", който в действителност може и да е нужният аероплан за Военновъздушни сили.
Премиерът приоритизира и модернизацията на железниците пред пазаруването на натовски вид изтребители
Какво пропусна свадата сред Румен Радев и Цветан Цветанов за изтребителите
Може ли социологията да бъде симптом за качеството на държавното ръководство? На пръв взор не, само че в случай че се загледаме в изследванията, които претендират да дават картина на моментното въодушевление на публиката, става известно, че да.
В оповестено в петък на " Галъп интернeшънъл " се търси отговор какво мислят българите за абсурда към избора на нов изтребител на българските Военновъздушни сили, отношението към приемането на страните от Западните Балкани в Европейски Съюз, етническите конфликти в Асеновград и така нататък - главната палитра от събития през последните десетина дни.
Един от въпросите в изследването е: " Наскоро Цветан Цветанов укори президента Румен Радев в корупционни планове във връзка покупката на изтребители. Вие на кого вярвате повече – на Цветан Цветанов или Румен Радев? ". Срещу тази дефиниция обаче могат да се слагат няколоко възражения.
Първо, Цветанов не е упреквал Радев в корупция, а в интервенция при избора (за корупция говореше различен народен представител – Данаил Кирирлов). Т.е. въпросът е напълно манипулативно подложен и следва защитната линия, поддържана от президента Радев. Вместо да отхвърли намесата си при избора на " Грипен " и дисквалификацията на конкурентния Ф-16 от експертната комисия в Министерството на защитата, президентът сподели, че Цветанов надали не е упреквал Швеция в корупция (не че в някой медии, които явно пазят договорката с Ф-16, не излязоха такива намеци).
На процедура този въпрос на организацията, в синхрон с другояче умелата пиар-защита на президента, измества дебата от действителния проблем - по какъв начин по този начин експертната комисия в МО съумя да излезе с решение за избор на изтребители няколко дни преди идването на постоянно държавно управление.
Действително, общоприета процедура, неизбежна при социологическите изследвания, е свеждането на един сложен проблем до елементарен въпрос, на който интервюираните да могат да отговорят еднопосочно. Но казусът не е подобен, тъй като въпросът е станал манипулативен.
Подобен е и въпросът, още веднъж обвързван " изтребителния скандал ". Социолозите питат дали България би трябвало да придобие нов аероплан или втора употреба. Така подложен, обаче, въпросът е неправилен. Повечето хора ще отговорят с " да ", тъй като новото си е, ами ново, изключително когато цената е незнайна. Съвсем друго би било, в случай че въпросът да вземем за пример се отнася за леки коли, защото купувачите знаят какъв брой коства ново BMW 3 (примерно) и остаряла Toyota Avensis и елементарно се ориентират дали да кажат " желая нова кола или кола втора употреба ".
В случая, в случай че въпросът е дали да се закупят самолети за 1.5 милиарда лв. или за 800 млн. лева, отговорът на интервюираните естествено ще бъде различен. Но и по този начин сложено питането, отново няма да е правилно. Защото в единия случай най-вероятно се получават самолети на финансов лизинг (т.е. под наем), а в другият случай се закупуват. Ако към това се прибавят и, в единия случай - към 160 млн. лв. за 10 години, а в другия - 250 млн. лева, то уравнението става напълно друго, като към него естествено би трябвало да се регистрират и интеграцията на оръжейните системи, наличната инфраструктура, нуждата от рационализация на други оръжейни системи, обезпечено закупените часове за поддръжка, къде ще се ремонтират самолетите... и така нататък
На процедура, без интервюираните да имат нужната налична информация и без организацията да им е предложила опция да модифицират отговора си по отношение на разнообразни предпоставки, " Галъп интернешънъл " е получила отговори, които са тъкмо толкоз информативни, в случай че въпросът беше " желаете ли да бъдете богати или небогати ".
Не бива обаче социологията слиза на махленското равнище на българската политика. Това ненапълно е неизбежно, несъмнено, тъй като става въпрос за една обща среда. Но демонстрира и по какъв начин се взимат решенията в България (защото въпросите са на равнището на дебата) – договорката за изтребителите ще се реши не въз основата на действителните потребности и разноски, а в това число и заради съображения за персонално превъзходство, пиар, или че в този момент на премиера Борисов му е по-изгодно да не се конфронтира с президента Радев.
В случая, вместо да разчита на подправена социология, може би президентът Радев не е неприятно да изиска да се разсекрети информацията за това по какъв начин е изработен изборът от експертната комисия в МО. И без това с намесата си при избора, той към този момент (най-вероятно напълно неволно) компрометира " Грипен ", който в действителност може и да е нужният аероплан за Военновъздушни сили.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ