Проф. Румен Арсов: Никой не измерва капацитета на мрежата
Още по тематиката: Пловдивски инженери: Канализацията ни задръстена с пясък и цимент
Проф. д.н. инж. Румен Арсов е работил като учител в Университета по архитектура, строителство и геодезия, катедра " Водоснабдяване, канализация и филтриране на води ". Понастоящем е пенсионер и съветник във вуза. Член е на управителния съвет на Българската асоциация по водите.
Проф. Арсов, за какво Пловдив бедства при всеки дъжд?
Причините за наводненията не засягат единствено Пловдив. Те се демонстрират всеобщо, важат за всички градове, и то освен у нас. Става дума за комплицирано комбиниране на въздействието на естествени феномени - дъждове, в композиция с особеностите на една много комплицирана система - човешко създание, каквато е канализацията, както и с избрани управнически и обществени фактори. Когато се стигне до наводняване, оценките варират от „ общината е отговорна ” до „ против природата нищо не може да се направи ”.
Както постоянно, истината е по средата. Нито една човешка конструкция обаче не може да предотврати следствията от това, което природата може да сътвори.
Наводненията се провокират от дъждове, които имат пространствено систематизиране, както и изменение във времето. От позиция на канализацията е значим параметърът, който се показва във валежна височина - в милиметри воден дирек, формиран за несъмнено време върху 1 кв. м повърхност, или в литри за секунда водно количество, което се оттича от един хектар повърхност. Има връзка сред двете измерения на този параметър, наименуван „ активност на дъжда “.
В положение ли е канализацията в Пловдив да поеме дъжд с висока активност?
На този въпрос не може да се отговори малко и еднопосочно. За другите региони и обитаеми места е друго. Дъжд с най-голяма (но въпреки всичко ограничена) активност би трябвало да може да бъде стихотворец от канализацията, която отводнява търговски площи, защото се допуска, чентам вредите ще са по-големи. Същото се отнася за жилищни площи, където има възможност мазетата да бъдат наводнени.
Движението на водата в канализационната система е едно от най-сложните, които хидравликата разказва. Но по традиция канализацията се оразмерява по една много опростена методика, известна като „ Рационален способ “. Този способ приема една мощно опростена картина на валежното поле и на хидравличните процеси в канализационната мрежа.
Съвременните европейски правила, както и съответният Български държавен стандарт, изискват да се ревизира действителната хидравлична проводимост на мрежата с високотехнологични програмни артикули. Според европейските правила това би трябвало да се прави с дъждове с интервал на еднократно проявяване един път на 10 до 50 години за другите региони в дадена урбанизирана територия. А у нас такава инспекция на действителния хидравличен потенциал на по този начин оразмерената канализационна мрежа на процедура не се прави.
Защо?
Изискванията за инспекция на действителния хидравличен потенциал на канализационните мрежи още в стадия на тяхното планиране попадат в Европейските правила EN 752, които са транспонирани и в Българския държавен стандарт БДС EN 752. Европейските правила, както и националните държавни стандарти обаче не са наложителни в страните от Европейски Съюз. Задължителни са единствено съответните национални правила - у нас Наредба № РД 02-20-8 за планиране, създаване и употреба на канализационни системи, издадена от Министерството на районното развиване и благоустройството (МРРБ). В нашите национални правила, които са наложителни, това условие не попада по безапелационен метод.
От недовиждане ли?
Не е от недовиждане. В интервала 2005-2006 година аз водих колектива, който по контракт, предоставен от Министерство на регионалното развитие на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), създаде първия вид на националните правила според европейските условия. Само че, когато Министерство на регионалното развитие стартира да ги съгласува, някои проектанти с избрани благоприятни условия за въздействие се оповестиха срещу императивното условие за инспекция на хидравличната проводимост на канализационните мрежи, макар че проектонормите бяха съгласувани и признати на два експертни съвета с присъединяване на способените представители на Министерство на регионалното развитие, Камарата на инженерите в капиталовото планиране и катедра „ Водоснабдяване, канализация и филтриране на водите “ към Хидротехническия факултет при УАСГ. Стана по този начин, тъй като частните им компании едвам оцеляват и в случай че би трябвало да си купят програмни артикули, по-късно не могат да си възстановят средствата, тъй като не са сигурни, че ще им възложат поръчки. Възраженията срещу проектонормите накараха Министерство на регионалното развитие да се въздържи от тяхното публично издаване и използване в продължение на няколко години.
През 2012 година един способен по материята заместник-министър, който към този момент не е на поста, извади тези проектонорми и разпореди на два колектива тяхното осъвременяване. Аз не участвах в тях, тъй като към този момент си бях споделил думата. В последна сметка в обновените национални правила отпадна условието да се ревизира хидравличната проводимост на мрежата. Всъщност в един от текстовете това условие е налице, само че единствено в случай че вложителят пожелае такова да бъде осъществено. А с цел да пожелае вложителят, би трябвало да разпореди нова задача - да се изследват дъждовете, да се мерят в продължение на няколко години или най-малко в границите на три сезона, включващи и дъждовни интервали, по-късно да се извърши хидравлично моделиране на мрежата със актуален симулационен програмен продукт, което също е скъпа процедура. И в последна сметка да се ревизира дали тази мрежа, по този начин проектирана, извършва нормативните условия, или не. Но защото няма безапелационни нормативни условия, които да задължават вложителите да разпореждат осъществяването на такива хидравлични проучвания, никой не ги прави.
Не е ли това рисково и безконтролно?
Да, само че по този начин стоят нещата у нас. В Европа е друго. Европейските наставления също са пожелателни, те не са наложителни под предлог да не се лимитира конкуренцията, само че пък са едно напътствие по какъв начин да се създават националните правила, които са наложителни за всяка страна. Като част от колектива на огромна строителна компания, която бе спечелила търга за създаване на Регионалните прединвестиционни изследвания (РПИП) на ВиК системите в един от регионите в страната, изследвах офертата на една задгранична компания, която оперира във ВиК бранша в България над 20 години, познава ситуацията, преценява се с локалните равнища на възнаграждение и така нататък В случая ставаше дума за инвестиция за хидравличното моделиране от порядъка на 1 милион лв.. От огромната компания, като чуха това, споделиха: " Забравете ".
Максималната цена на поръчката за един регион (лот) на РПИП, оповестена в тръжната процедура от Министерство на регионалното развитие, беше за 10 млн. лв.. А имайте поради, че конкурентни компании, с цел да се състезават, слязоха много под тази сума. Ако питате Министерство на регионалното развитие, там ще ви кажат, че в границите на настоящите РПИП се прави хидравлично моделиране на канализационните мрежи. Но го правят с данни, мерени когато няма дъжд. При това хидравличните моделирания се правят не с дъждове с огромна активност, както изискват Европейските правила и БДС, а с дъждове с доста по-малка активност, близка до тази на оразмерителните дъждове, които и без друго са занижени. По този метод замазаха очите освен на обществото, само че и на контролиращите органи, които би трябвало да са добре насочени в тази материя.
Какво да се направи освен това състояние?
Канализацията може да бъде облекчена хидравлично посредством специфични уреди, които обаче нашите инженери до момента се въздържаха да ползват по голословни аргументи. Това са така наречен задържателни резервоари, които се ползват от 19. век насам в доста европейски градове и по целия свят точно когато канализационните мрежи в старите градски центрове се окажат претрупани. Съществуват и други инженерни подходи за понижаване на дъждовния отток, постъпващ в канализационните мрежи, известни като „ зелена инфраструктура “.
В България към този момент се строят задържателни резервоари, само че към този момент основно на частни промишлени имоти. У нас, при създаването на Регионалните прединвестиционни изследвания, в обитаемоте места също се плануват такива резервоари, само че когато проектантите оглеждат къде да ги ситуират, постоянно се оказва, че няма уместно място в мощно урбанизираната територия.
Проф. д.н. инж. Румен Арсов е работил като учител в Университета по архитектура, строителство и геодезия, катедра " Водоснабдяване, канализация и филтриране на води ". Понастоящем е пенсионер и съветник във вуза. Член е на управителния съвет на Българската асоциация по водите.
Проф. Арсов, за какво Пловдив бедства при всеки дъжд?
Причините за наводненията не засягат единствено Пловдив. Те се демонстрират всеобщо, важат за всички градове, и то освен у нас. Става дума за комплицирано комбиниране на въздействието на естествени феномени - дъждове, в композиция с особеностите на една много комплицирана система - човешко създание, каквато е канализацията, както и с избрани управнически и обществени фактори. Когато се стигне до наводняване, оценките варират от „ общината е отговорна ” до „ против природата нищо не може да се направи ”.
Както постоянно, истината е по средата. Нито една човешка конструкция обаче не може да предотврати следствията от това, което природата може да сътвори.
Наводненията се провокират от дъждове, които имат пространствено систематизиране, както и изменение във времето. От позиция на канализацията е значим параметърът, който се показва във валежна височина - в милиметри воден дирек, формиран за несъмнено време върху 1 кв. м повърхност, или в литри за секунда водно количество, което се оттича от един хектар повърхност. Има връзка сред двете измерения на този параметър, наименуван „ активност на дъжда “.
В положение ли е канализацията в Пловдив да поеме дъжд с висока активност?
На този въпрос не може да се отговори малко и еднопосочно. За другите региони и обитаеми места е друго. Дъжд с най-голяма (но въпреки всичко ограничена) активност би трябвало да може да бъде стихотворец от канализацията, която отводнява търговски площи, защото се допуска, чентам вредите ще са по-големи. Същото се отнася за жилищни площи, където има възможност мазетата да бъдат наводнени.
Движението на водата в канализационната система е едно от най-сложните, които хидравликата разказва. Но по традиция канализацията се оразмерява по една много опростена методика, известна като „ Рационален способ “. Този способ приема една мощно опростена картина на валежното поле и на хидравличните процеси в канализационната мрежа.
Съвременните европейски правила, както и съответният Български държавен стандарт, изискват да се ревизира действителната хидравлична проводимост на мрежата с високотехнологични програмни артикули. Според европейските правила това би трябвало да се прави с дъждове с интервал на еднократно проявяване един път на 10 до 50 години за другите региони в дадена урбанизирана територия. А у нас такава инспекция на действителния хидравличен потенциал на по този начин оразмерената канализационна мрежа на процедура не се прави.
Защо?
Изискванията за инспекция на действителния хидравличен потенциал на канализационните мрежи още в стадия на тяхното планиране попадат в Европейските правила EN 752, които са транспонирани и в Българския държавен стандарт БДС EN 752. Европейските правила, както и националните държавни стандарти обаче не са наложителни в страните от Европейски Съюз. Задължителни са единствено съответните национални правила - у нас Наредба № РД 02-20-8 за планиране, създаване и употреба на канализационни системи, издадена от Министерството на районното развиване и благоустройството (МРРБ). В нашите национални правила, които са наложителни, това условие не попада по безапелационен метод.
От недовиждане ли?
Не е от недовиждане. В интервала 2005-2006 година аз водих колектива, който по контракт, предоставен от Министерство на регионалното развитие на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), създаде първия вид на националните правила според европейските условия. Само че, когато Министерство на регионалното развитие стартира да ги съгласува, някои проектанти с избрани благоприятни условия за въздействие се оповестиха срещу императивното условие за инспекция на хидравличната проводимост на канализационните мрежи, макар че проектонормите бяха съгласувани и признати на два експертни съвета с присъединяване на способените представители на Министерство на регионалното развитие, Камарата на инженерите в капиталовото планиране и катедра „ Водоснабдяване, канализация и филтриране на водите “ към Хидротехническия факултет при УАСГ. Стана по този начин, тъй като частните им компании едвам оцеляват и в случай че би трябвало да си купят програмни артикули, по-късно не могат да си възстановят средствата, тъй като не са сигурни, че ще им възложат поръчки. Възраженията срещу проектонормите накараха Министерство на регионалното развитие да се въздържи от тяхното публично издаване и използване в продължение на няколко години.
През 2012 година един способен по материята заместник-министър, който към този момент не е на поста, извади тези проектонорми и разпореди на два колектива тяхното осъвременяване. Аз не участвах в тях, тъй като към този момент си бях споделил думата. В последна сметка в обновените национални правила отпадна условието да се ревизира хидравличната проводимост на мрежата. Всъщност в един от текстовете това условие е налице, само че единствено в случай че вложителят пожелае такова да бъде осъществено. А с цел да пожелае вложителят, би трябвало да разпореди нова задача - да се изследват дъждовете, да се мерят в продължение на няколко години или най-малко в границите на три сезона, включващи и дъждовни интервали, по-късно да се извърши хидравлично моделиране на мрежата със актуален симулационен програмен продукт, което също е скъпа процедура. И в последна сметка да се ревизира дали тази мрежа, по този начин проектирана, извършва нормативните условия, или не. Но защото няма безапелационни нормативни условия, които да задължават вложителите да разпореждат осъществяването на такива хидравлични проучвания, никой не ги прави.
Не е ли това рисково и безконтролно?
Да, само че по този начин стоят нещата у нас. В Европа е друго. Европейските наставления също са пожелателни, те не са наложителни под предлог да не се лимитира конкуренцията, само че пък са едно напътствие по какъв начин да се създават националните правила, които са наложителни за всяка страна. Като част от колектива на огромна строителна компания, която бе спечелила търга за създаване на Регионалните прединвестиционни изследвания (РПИП) на ВиК системите в един от регионите в страната, изследвах офертата на една задгранична компания, която оперира във ВиК бранша в България над 20 години, познава ситуацията, преценява се с локалните равнища на възнаграждение и така нататък В случая ставаше дума за инвестиция за хидравличното моделиране от порядъка на 1 милион лв.. От огромната компания, като чуха това, споделиха: " Забравете ".
Максималната цена на поръчката за един регион (лот) на РПИП, оповестена в тръжната процедура от Министерство на регионалното развитие, беше за 10 млн. лв.. А имайте поради, че конкурентни компании, с цел да се състезават, слязоха много под тази сума. Ако питате Министерство на регионалното развитие, там ще ви кажат, че в границите на настоящите РПИП се прави хидравлично моделиране на канализационните мрежи. Но го правят с данни, мерени когато няма дъжд. При това хидравличните моделирания се правят не с дъждове с огромна активност, както изискват Европейските правила и БДС, а с дъждове с доста по-малка активност, близка до тази на оразмерителните дъждове, които и без друго са занижени. По този метод замазаха очите освен на обществото, само че и на контролиращите органи, които би трябвало да са добре насочени в тази материя.
Какво да се направи освен това състояние?
Канализацията може да бъде облекчена хидравлично посредством специфични уреди, които обаче нашите инженери до момента се въздържаха да ползват по голословни аргументи. Това са така наречен задържателни резервоари, които се ползват от 19. век насам в доста европейски градове и по целия свят точно когато канализационните мрежи в старите градски центрове се окажат претрупани. Съществуват и други инженерни подходи за понижаване на дъждовния отток, постъпващ в канализационните мрежи, известни като „ зелена инфраструктура “.
В България към този момент се строят задържателни резервоари, само че към този момент основно на частни промишлени имоти. У нас, при създаването на Регионалните прединвестиционни изследвания, в обитаемоте места също се плануват такива резервоари, само че когато проектантите оглеждат къде да ги ситуират, постоянно се оказва, че няма уместно място в мощно урбанизираната територия.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ