Дилемата: Дървета по улиците в Пловдив или троатоари
Още по тематиката: Общината работи на правилото "няма дърво - няма проблем "
Голяма част от дърветата в центъра и в други квартали на града доближиха пределната си възраст. На доста места те са повдигнали плочките и асфалта, доста места в града са непроходими за майки с колички и инвалиди. Колизията сред зеленината по улиците и булевардите и тротоарите е от години. До момента обаче градската власт загърбва казуса и не прави нищо, с цел да търси неговото решение. То обаче би трябвало да се откри в най-близко бъдеще, а за реализацията му, с изключение на експертна оценка, ще е нужно и финансиране. Голяма част от дърветата в Пловдив са за замяна, тъй като от дълго време са надхвърлили своята зрялост.
При стихии някои се чупят като клечки и заплашват живота на хората.
Кои са най-опасните типове?
Това са тополи, акации, софори и американски явен. В същото време няма никаква нормативна уредба, която да указва, че една топола след 50-годишна възраст би трябвало да бъде отсечена. От 2013 година Пловдив разполага с стратегия за развиването на зелената система, която съгласно ландшафтните архитекти не се извършва. В нея е указано по какъв начин поетапно, улица по улица да се отстраняват старите дървета.
Проблемът с повдигнатите тротоари е в целия свят. Има технология, която да го реши, само че към този момент е скъпа и по тази причина в малко градове я употребяват. Става въпрос за бетонни рамки, в които се поставят специфични мембрани. Те стопират клоните на дърветата да порастват встрани под плочките. Когато корените издигнат тротоара, тук те се режат с моторни резачки. И след това падат елементарно при стихия.
По европейски стандарти, с цел да се засади нова фиданка, би трябвало да се обезпечат 3 кубически метра хумус. Толкова огромна би трябвало да е и дупката, в която се прави засаждането. В България това, естествено, не се съблюдава? Не се извършва и друго наставление, което гласи, че 2 години след засаждане на фиданка на улицата мястото към нея би трябвало да се разшири.
В момента берем плодовете от „ бурното " озеленяване от 70-те и 80-те години на предишния век, пресмятат ландшафтните архитекти. Почти всичко, което е за изсичане, е от това време. За необятната аудитория саденето по времето на соца е „ супер ". Оказва се, че това напълно не е по този начин. В тези години по бързата процедура са засаждани десетки хиляди дървета. Хората са изкарвани на съботници - изкопавали са 30-сантиметрови дупка и са считали, че това е задоволително. Изобщо не е преценявано дали фиданките са подобаващи типове за съответното място.
Другият огромен проблем е, че младите дръвчета са доставяни от горски, а не от градски разсадници. Разликата сред едните и другите е стандартът, който се гони. За градски условия дървото би трябвало да е безусловно симетрично и клоните му да са под доста изострен ъгъл по отношение на стъблото. Причина за калпаво озеленяване от времето на соца са и самодейните начинания пред блоковете. През разстояние 3-4 метра са засаждани антагонистични типове. След време те се мъчат да оцелеят. Трябва едното да бъде отсечено, с цел да живее другото.
В последна сметка е ясно, че пред новите градостроители в идващите 10-15 години следва сложна задача - да извършат наложителната санитарна сеч, без да разгневят природозащитниците, и да обезпечат новата зеленина, която да не е в спор с пътната инфраструктура и тротоарите. В множеството съвременни градове от дълго време са се отказали от дърветата край булевардите, като обезпечават нужните зелени площи с построяването на нови паркове, разпределени вярно и дейно в другите градски зони. Според експертите това е бъдещето и за Пловдив.
Голяма част от дърветата в центъра и в други квартали на града доближиха пределната си възраст. На доста места те са повдигнали плочките и асфалта, доста места в града са непроходими за майки с колички и инвалиди. Колизията сред зеленината по улиците и булевардите и тротоарите е от години. До момента обаче градската власт загърбва казуса и не прави нищо, с цел да търси неговото решение. То обаче би трябвало да се откри в най-близко бъдеще, а за реализацията му, с изключение на експертна оценка, ще е нужно и финансиране. Голяма част от дърветата в Пловдив са за замяна, тъй като от дълго време са надхвърлили своята зрялост.
При стихии някои се чупят като клечки и заплашват живота на хората.
Кои са най-опасните типове?
Това са тополи, акации, софори и американски явен. В същото време няма никаква нормативна уредба, която да указва, че една топола след 50-годишна възраст би трябвало да бъде отсечена. От 2013 година Пловдив разполага с стратегия за развиването на зелената система, която съгласно ландшафтните архитекти не се извършва. В нея е указано по какъв начин поетапно, улица по улица да се отстраняват старите дървета.
Проблемът с повдигнатите тротоари е в целия свят. Има технология, която да го реши, само че към този момент е скъпа и по тази причина в малко градове я употребяват. Става въпрос за бетонни рамки, в които се поставят специфични мембрани. Те стопират клоните на дърветата да порастват встрани под плочките. Когато корените издигнат тротоара, тук те се режат с моторни резачки. И след това падат елементарно при стихия.
По европейски стандарти, с цел да се засади нова фиданка, би трябвало да се обезпечат 3 кубически метра хумус. Толкова огромна би трябвало да е и дупката, в която се прави засаждането. В България това, естествено, не се съблюдава? Не се извършва и друго наставление, което гласи, че 2 години след засаждане на фиданка на улицата мястото към нея би трябвало да се разшири.
В момента берем плодовете от „ бурното " озеленяване от 70-те и 80-те години на предишния век, пресмятат ландшафтните архитекти. Почти всичко, което е за изсичане, е от това време. За необятната аудитория саденето по времето на соца е „ супер ". Оказва се, че това напълно не е по този начин. В тези години по бързата процедура са засаждани десетки хиляди дървета. Хората са изкарвани на съботници - изкопавали са 30-сантиметрови дупка и са считали, че това е задоволително. Изобщо не е преценявано дали фиданките са подобаващи типове за съответното място.
Другият огромен проблем е, че младите дръвчета са доставяни от горски, а не от градски разсадници. Разликата сред едните и другите е стандартът, който се гони. За градски условия дървото би трябвало да е безусловно симетрично и клоните му да са под доста изострен ъгъл по отношение на стъблото. Причина за калпаво озеленяване от времето на соца са и самодейните начинания пред блоковете. През разстояние 3-4 метра са засаждани антагонистични типове. След време те се мъчат да оцелеят. Трябва едното да бъде отсечено, с цел да живее другото.
В последна сметка е ясно, че пред новите градостроители в идващите 10-15 години следва сложна задача - да извършат наложителната санитарна сеч, без да разгневят природозащитниците, и да обезпечат новата зеленина, която да не е в спор с пътната инфраструктура и тротоарите. В множеството съвременни градове от дълго време са се отказали от дърветата край булевардите, като обезпечават нужните зелени площи с построяването на нови паркове, разпределени вярно и дейно в другите градски зони. Според експертите това е бъдещето и за Пловдив.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ