Затворът грабна буйната ни младост
Още по тематиката: Муравей Радев написа книга за татко си СНИМКИ
Държавна сигурност вербуваше своите шпиони освен на открито, само че и в пандизите и лагерите. Така в Белене за жалост и сред нас, политическите пандизчии, имаше и значително немалко доносници. Веднъж на зъболекаря от Търговище Васил Пеев му хрумнала концепцията да направи цялостен лист на предателите и да го изпрати на брачната половинка си на предпазване в поръчано ковчеже за храна с двойно дъно. За страдание обаче някой от доносниците издал на началството какво е направил Пеев и вместо към Търговище сандъчето потеглило към Държавна сигурност. Васил Пеев беше отведен в бараката за разпити, където го чакали началникът на лагера майор Китов и зам.-шефът на Държавна сигурност Борис Тричков.
В един миг Пеев сграбчил листа с имената, налапал го, сдъвкал го и го глътнал. Разпитващите извикали нашия другар доктор Грозев и му заповядали да среже стомаха на Пеев и да извади писмото. Грозев им обяснил, че интервенцията ще трае часове, а през това време хартията ще е станала на каша.
Пеев беше изпратен в София. След половин година го върнаха в " Белене " полумъртъв. Беше ял доста, доста пердах и дълго време не можеше да се оправи.
Може би най-тежкият ми интервал в " Белене " беше от март до ноември 1953 година, когато бях в по този начин наречената наказателна бригада. Легионерите в лагера водехме деен политически живот. Имаше доста младежи, които имаха вяра в нас и се вливаха в нашите редици. Организацията ни се намираше във напредък, тъй като имахме смелостта освен да се противопоставяме, само че и да нападаме комунистическата идеология. Това ставаше изключително по времето на Никита Хрушчов. Държавна сигурност постави огромни старания да ни конфронтира със земеделците. След като това мероприятие се провали, взеха решение да изолират по-активните легионери и земеделци от останалите пандизчии.
Така беше основана наказателна бригада от 70 души, която работеше на независим обект при двойно по-високи правила. Мой сътрудник на таргата беше доктор Никола Грозев. В наказателната бригада беше неразрешено да употребяваме " хамутите ", с цел да разпределяме тежестта на товара. Докторът се притесняваше, че пръстите му ще станат нечувствителни от непрекъснатия напън и това ще постави завършек на кариерата му като хирург. Затова той връзваше две носни кърпи за китките си и от краищата им правеше клупове, в които вкарваше дръжките на таргата. Така най-малко тежестта се разпределяше сред китките и пръстите.
Въпреки тежките условия на обекта поставената цел за " политическа капитулация " не се реализира и ни вкараха в новия преди малко приключен карцер. Той представляваше под земята тунел с килии от двете му страни. След към 2 месеца четирима легионери, в това число доктор Грозев, аз и трима земеделци, бяхме сложени в единочки. Тук цареше съвсем цялостна мрачевина. Образуваше се огромно течение, а ние бяхме облечени единствено с протритите бракувани войнишки облекла. Имахме по една чугунена кофа, която от време на време изнасяха. Надзирателят идваше с преносима електрическа крушка, с цел да ни раздаде чорбата, която имаше хранителна стойност на елементарна вода. Началникът на лагера беше наредил храната за нас да се сипва преди запръжката, като се прецежда през надупчена с гвоздеи ламарина. В случай, че попадне късче от храната, по което да се познае какво е готвено, готвачът незабавно да се карцира.
Хляб получавахме по 300 грама дневно. Трябваше да го изяждаме едновременно, тъй като не можехме да го опазим от десетките плъхове в килиите.
На митингите ни, че по затворническия устав нямат право да ни карцират повече от две седмици без спиране най-малко от един ден, отговаряха: " Вие не сте карцирани, вие сте уединени в карцера! ".
Един ден докараха в килия племенника на поета Пейо Яворов, ветеринарния доктор Найден Найденов. Той престоя в карцера единствено две седмици, само че и двата му крайници премръзнаха и се наложи доктор Грозев да ги ампутира. Едва след този случай, тъкмо след 9 месеца престой в подземния карцер, бяхме освободени и ние. Приятелите ни ни посрещнаха с екстаз, че сме оживели, само че бяха шокирани от страховития ни външен тип на живи мъртъвци. Спомням си, че устроиха в наша чест " галавечеря " с най-ценните ни хранителни ресурси.
Натискът и заканите на Държавна сигурност не престанаха по време на целия ми престой в " Белене ".
Държавна сигурност вербуваше своите шпиони освен на открито, само че и в пандизите и лагерите. Така в Белене за жалост и сред нас, политическите пандизчии, имаше и значително немалко доносници. Веднъж на зъболекаря от Търговище Васил Пеев му хрумнала концепцията да направи цялостен лист на предателите и да го изпрати на брачната половинка си на предпазване в поръчано ковчеже за храна с двойно дъно. За страдание обаче някой от доносниците издал на началството какво е направил Пеев и вместо към Търговище сандъчето потеглило към Държавна сигурност. Васил Пеев беше отведен в бараката за разпити, където го чакали началникът на лагера майор Китов и зам.-шефът на Държавна сигурност Борис Тричков.
В един миг Пеев сграбчил листа с имената, налапал го, сдъвкал го и го глътнал. Разпитващите извикали нашия другар доктор Грозев и му заповядали да среже стомаха на Пеев и да извади писмото. Грозев им обяснил, че интервенцията ще трае часове, а през това време хартията ще е станала на каша.
Пеев беше изпратен в София. След половин година го върнаха в " Белене " полумъртъв. Беше ял доста, доста пердах и дълго време не можеше да се оправи.
Може би най-тежкият ми интервал в " Белене " беше от март до ноември 1953 година, когато бях в по този начин наречената наказателна бригада. Легионерите в лагера водехме деен политически живот. Имаше доста младежи, които имаха вяра в нас и се вливаха в нашите редици. Организацията ни се намираше във напредък, тъй като имахме смелостта освен да се противопоставяме, само че и да нападаме комунистическата идеология. Това ставаше изключително по времето на Никита Хрушчов. Държавна сигурност постави огромни старания да ни конфронтира със земеделците. След като това мероприятие се провали, взеха решение да изолират по-активните легионери и земеделци от останалите пандизчии.
Така беше основана наказателна бригада от 70 души, която работеше на независим обект при двойно по-високи правила. Мой сътрудник на таргата беше доктор Никола Грозев. В наказателната бригада беше неразрешено да употребяваме " хамутите ", с цел да разпределяме тежестта на товара. Докторът се притесняваше, че пръстите му ще станат нечувствителни от непрекъснатия напън и това ще постави завършек на кариерата му като хирург. Затова той връзваше две носни кърпи за китките си и от краищата им правеше клупове, в които вкарваше дръжките на таргата. Така най-малко тежестта се разпределяше сред китките и пръстите.
Въпреки тежките условия на обекта поставената цел за " политическа капитулация " не се реализира и ни вкараха в новия преди малко приключен карцер. Той представляваше под земята тунел с килии от двете му страни. След към 2 месеца четирима легионери, в това число доктор Грозев, аз и трима земеделци, бяхме сложени в единочки. Тук цареше съвсем цялостна мрачевина. Образуваше се огромно течение, а ние бяхме облечени единствено с протритите бракувани войнишки облекла. Имахме по една чугунена кофа, която от време на време изнасяха. Надзирателят идваше с преносима електрическа крушка, с цел да ни раздаде чорбата, която имаше хранителна стойност на елементарна вода. Началникът на лагера беше наредил храната за нас да се сипва преди запръжката, като се прецежда през надупчена с гвоздеи ламарина. В случай, че попадне късче от храната, по което да се познае какво е готвено, готвачът незабавно да се карцира.
Хляб получавахме по 300 грама дневно. Трябваше да го изяждаме едновременно, тъй като не можехме да го опазим от десетките плъхове в килиите.
На митингите ни, че по затворническия устав нямат право да ни карцират повече от две седмици без спиране най-малко от един ден, отговаряха: " Вие не сте карцирани, вие сте уединени в карцера! ".
Един ден докараха в килия племенника на поета Пейо Яворов, ветеринарния доктор Найден Найденов. Той престоя в карцера единствено две седмици, само че и двата му крайници премръзнаха и се наложи доктор Грозев да ги ампутира. Едва след този случай, тъкмо след 9 месеца престой в подземния карцер, бяхме освободени и ние. Приятелите ни ни посрещнаха с екстаз, че сме оживели, само че бяха шокирани от страховития ни външен тип на живи мъртъвци. Спомням си, че устроиха в наша чест " галавечеря " с най-ценните ни хранителни ресурси.
Натискът и заканите на Държавна сигурност не престанаха по време на целия ми престой в " Белене ".
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ