Концепцията за "идеалната жертва" и превръщането ѝ в маркетингов продукт
Още по тематиката
Какво е това корупция в частния бранш...
... и има ли почва у нас
23 мар 2018
За смисъла от това да разбираш другия
Системата на надзор, която предизвиква болежка, е неефективна, споделя известният норвежки криминолог Нилс Кристи, който умря на 27 май на 87-годишна възраст
29 май 2015
Епидемията беднотия
Уилкинсън и Пикет демонстрират връзката сред неравенствата в приходите и най-разпространените здравно-социални проблеми
13 фев 2015
Нилс Кристи: Наказанието съставлява причиняване на болежка
Някои причини на възстановителното правораздаване
21 юни 2014
Искате ли страна от пандизчии, озлобени и маргинализирани хора?
Нилс Кристи, професор по криминология от Университета в Осло, пред " Капитал "
1 окт 2010 Според криминологичното проучване на Нилс Кристи за " идеална жертва " през 80-те в Норвегия се възприема " дребна бабичка ". Според кино лентата " Квадратът ", притежател на премията " Златна палма " за 2017 година и други, за шведите в този момент " идеалната жертва " е русо просещо момиченце. Инструментализирането на облик на жертвата, за който се смята, че в най-голяма степен заслужава състрадание и ограничения за протекция, основава съществени рискове за преобразяване на страданието в стока и за девалвиране на концепцията за справедливата отбрана на накърнените човешки права и равното човешко достолепие. Публикуваме публикацията на Кристин Швобел-Пател , която преглежда някои от особеностите и заплахите на този развой в интернационалното право.
Статията е оповестена в Съдийски вестник. Преводът е на Мария Христова. Употребата на възгледите на проф. Нилс Кристи за " идеалната жертва ": по какъв начин " лъвовете " се трансформират в " стадо " Придобиването на статуса на жертва според интернационалното право е несигурна привилегия - дава се толкоз елементарно, колкото елементарно се и лишава. Бежанците и мигрантите от Либия, които са избягали от икономическата рецесия и насилието в страната, са удостоверение за използването и злоупотребата с етикета " жертва " в границите на интернационалното право. В течение на няколко години дефинирането на понятието жертви се промени: жертвите на бруталния режим на Муамар Кадафи се трансформираха в противозаконни имигранти – част от " навалица ".
След гибелта на норвежкия социолог и криминолог Нилс Кристи на 27 май тази година неведнъж беше почитана паметта му и подчертавано голямото му въздействие върху науките криминология и наказателно право. Неговата работа обаче, с дребни изключения, имаше надалеч по-малко влияние върху интернационалното право. Въпреки това доста адвокати имат какво да научат от новаторските му хрумвания и разработки, изключително от тези, които развиват концепцията за " идеалната жертва ".
В труда си от 1986 година, Нилс Кристи вкарва дефиницията за " идеалната жертва ". Това е " човек или група от хора, на които, като наранени от осъществено закононарушение, се признава цялостен и легален статус на жертва " [2]. С други думи, има някои хора, за които се смята, че в по-голяма степен заслужават статуса на жертва. Във връзка с това схващане проф. Базия Спалек акцентира, че " идеалната жертва " оправдава съществуването на услугите за жертвите [3].Това е доста значимо във връзка с интернационалното право, тъй като честото позоваване на жертвите на спорове и на интернационалните закононарушения се употребява като опрощение за другите форми на военна намеса.
В интернационален проект риториката на виктимизацията е необятно публикувана: военната интервенция се смята за законна, в случай че тежкото състояние на жертвите е документирано; интернационалната заповед за арест на боен деспот е оправдана, в случай че има огромен брой жертви, които са потърпевши. От теорията на Нилс Кристи научаваме, че този порив към виктимизация се съпътства от обществено конструирани хрумвания за това кой може да заслужи да бъде дипломиран като жертва. За Нилс Кристи идеалната жертва в родината му е " дребна бабичка ". Той рисува облика на дребна остаряла дама, която се грижи за болната си сестра и на път за у дома е ударена по главата от наедрял мъж, който я ограбва, с цел да си купи алкохол или опиати.
Кристи извежда пет характерности на идеалната жертва: (1) жертвата да е уязвима (жени, възрастни), (2) жертвата да прави честна, почтена активност (грижа за болната сестра), (3) жертвата не може да бъде злепоставена с това, че е се е намирала на съответното място (била е на улицата през деня), (4) причинителят е наедрял и неприятен мъж, (5) причинителят няма никакви персонални връзки с жертвата. Освен това Кристи прибавя, че жертвата би трябвало да има силата да управлява обстановката дотолкоз, че да бъде наложена самоличността й на идеалната жертва, само че в това време " да бъде задоволително слаба, с цел да не се трансформира в заплаха за нечии други значими ползи ".
Изброените характерности на идеалната жертва могат да бъдат проектирани в интернационален проект. Вероятно идеалната жертва в интернационалното право има три характерности: (1) Жертвата е уязвима и слаба, (2) тя е подвластна, (3) има странен облик. Уязвимостта и слабостта постоянно се показват като присъщи на дамите и децата. Предоставянето на протекция навръх такива лица, когато е налице интервенция на по-могъща страна върху по-слаба страна, изключително – на някогашна колония, исторически постоянно се оправдава. Зависимостта е основна характерност на жертвата в тезата на Кристи, която се отнася до съпоставянето й с други значими ползи. Докато жертвата се смята за подвластна, тя не съставлява опасност. Ако обаче излезе отвън самоличността си на идеалната жертва, да вземем за пример като извади оръжие против нападателя и мине на страната на " мощните ", тя незабавно изгубва характерността си на идеалната жертва, даже – на жертва изобщо.
В умозаключение идеалната жертва в интернационален проект – жертвата на интернационален спор или на интернационално закононарушение – постоянно има външни характерности, които я отличават като характерна. Това може да са цветът на кожата, само че постоянно е подут стомах, осакатяване, ампутиран крак. Тези характерности на тялото може да се възприемат като гротескни. Те са тези, които провокират емпатията на " цивилизования " свят, само че също и отчуждават – отличителна линия са, специфичност, която разделя " тях " от " нас ". Така идеалната жертва в интернационален проект дава отговор на типизиран облик на категоризирани хора, за които неправителствените организации събират средства - чернокожо (или най-малко не бяло) дете, което въплъщава бедността и страданието от военните спорове.
Изложените нагоре три особености на идеалната жертва могат да търпят варииации в интернационален проект. Тези жертви, които дават отговор и на трите посочени характерности, не са единствено " идеални жертви " за риторически, само че и за стопански цели. Тези жертви ще провокират съпричастност измежду бъдещите донори, ще омиротворят съперниците, ще притеглят вниманието на интернационалните медии и ще лигитимират финансирането на военната намеса. Позоваването на сходен вид жертви и вниманието, което се концентрира върху тях, е призвано да подсигурява легитимност в името на хуманизма и световната правдивост. Страданието се трансформира в стока.
Нилс Кристи ни учи какво е същинското значение на идентифицирането на жертвата и на общественото конструиране на облика й за да бъде инструментализиран за потребностите на виктимизацията. Защо някогашният основен прокурор на Международния углавен съд Луис Морено-Окампо и държавният секретар на Съединени американски щати Хилари Клинтън се причислиха към пресилените разкази за всеобщи изнасилвания посредством Виагра-опиати от страна на силите на Кадафи върху личното му население, малко след военните интетервенции през 2011 година? Защо представители на същото това население, които се опитваха да избягат от режима на Моамар Кадафи, в този момент се смятат за незаконни емигранти? Когато организираше своето " освободително турне " в Либия с френския министър-председател Никола Саркози през септември 2011 година, Дейвид Камерън се базира на либийските жертви на режима на Кадафи, като посочи, че те са показали " лъвска храброст ". През 2015 година обаче, когато Либия е страната с доста проблеми – положение, породено от по този начин нареченото " избавление ", Дейвид Камерън към този момент дефинира същите хора не като " лъвове ", а като " навалица ", която се пробва да мигрира към Англия. Продуцирането на облиците на едни и същи хора от " идеални жертви " в " агресори " рамките на няколко години слага извънредно значими въпроси.
Следващия път, когато забележим лицата на анонимни жертви да заемат билборд, артикул на маркетинговата тактика на хуманитаризма, би трябвало да си зададем въпроса в духа на Нилс Кристи – каква е действителната цел на тези фотоси?
Какво е това корупция в частния бранш...
... и има ли почва у нас
23 мар 2018
За смисъла от това да разбираш другия
Системата на надзор, която предизвиква болежка, е неефективна, споделя известният норвежки криминолог Нилс Кристи, който умря на 27 май на 87-годишна възраст
29 май 2015
Епидемията беднотия
Уилкинсън и Пикет демонстрират връзката сред неравенствата в приходите и най-разпространените здравно-социални проблеми
13 фев 2015
Нилс Кристи: Наказанието съставлява причиняване на болежка
Някои причини на възстановителното правораздаване
21 юни 2014
Искате ли страна от пандизчии, озлобени и маргинализирани хора?
Нилс Кристи, професор по криминология от Университета в Осло, пред " Капитал "
1 окт 2010 Според криминологичното проучване на Нилс Кристи за " идеална жертва " през 80-те в Норвегия се възприема " дребна бабичка ". Според кино лентата " Квадратът ", притежател на премията " Златна палма " за 2017 година и други, за шведите в този момент " идеалната жертва " е русо просещо момиченце. Инструментализирането на облик на жертвата, за който се смята, че в най-голяма степен заслужава състрадание и ограничения за протекция, основава съществени рискове за преобразяване на страданието в стока и за девалвиране на концепцията за справедливата отбрана на накърнените човешки права и равното човешко достолепие. Публикуваме публикацията на Кристин Швобел-Пател , която преглежда някои от особеностите и заплахите на този развой в интернационалното право.
Статията е оповестена в Съдийски вестник. Преводът е на Мария Христова. Употребата на възгледите на проф. Нилс Кристи за " идеалната жертва ": по какъв начин " лъвовете " се трансформират в " стадо " Придобиването на статуса на жертва според интернационалното право е несигурна привилегия - дава се толкоз елементарно, колкото елементарно се и лишава. Бежанците и мигрантите от Либия, които са избягали от икономическата рецесия и насилието в страната, са удостоверение за използването и злоупотребата с етикета " жертва " в границите на интернационалното право. В течение на няколко години дефинирането на понятието жертви се промени: жертвите на бруталния режим на Муамар Кадафи се трансформираха в противозаконни имигранти – част от " навалица ".
След гибелта на норвежкия социолог и криминолог Нилс Кристи на 27 май тази година неведнъж беше почитана паметта му и подчертавано голямото му въздействие върху науките криминология и наказателно право. Неговата работа обаче, с дребни изключения, имаше надалеч по-малко влияние върху интернационалното право. Въпреки това доста адвокати имат какво да научат от новаторските му хрумвания и разработки, изключително от тези, които развиват концепцията за " идеалната жертва ".
В труда си от 1986 година, Нилс Кристи вкарва дефиницията за " идеалната жертва ". Това е " човек или група от хора, на които, като наранени от осъществено закононарушение, се признава цялостен и легален статус на жертва " [2]. С други думи, има някои хора, за които се смята, че в по-голяма степен заслужават статуса на жертва. Във връзка с това схващане проф. Базия Спалек акцентира, че " идеалната жертва " оправдава съществуването на услугите за жертвите [3].Това е доста значимо във връзка с интернационалното право, тъй като честото позоваване на жертвите на спорове и на интернационалните закононарушения се употребява като опрощение за другите форми на военна намеса.
В интернационален проект риториката на виктимизацията е необятно публикувана: военната интервенция се смята за законна, в случай че тежкото състояние на жертвите е документирано; интернационалната заповед за арест на боен деспот е оправдана, в случай че има огромен брой жертви, които са потърпевши. От теорията на Нилс Кристи научаваме, че този порив към виктимизация се съпътства от обществено конструирани хрумвания за това кой може да заслужи да бъде дипломиран като жертва. За Нилс Кристи идеалната жертва в родината му е " дребна бабичка ". Той рисува облика на дребна остаряла дама, която се грижи за болната си сестра и на път за у дома е ударена по главата от наедрял мъж, който я ограбва, с цел да си купи алкохол или опиати.
Кристи извежда пет характерности на идеалната жертва: (1) жертвата да е уязвима (жени, възрастни), (2) жертвата да прави честна, почтена активност (грижа за болната сестра), (3) жертвата не може да бъде злепоставена с това, че е се е намирала на съответното място (била е на улицата през деня), (4) причинителят е наедрял и неприятен мъж, (5) причинителят няма никакви персонални връзки с жертвата. Освен това Кристи прибавя, че жертвата би трябвало да има силата да управлява обстановката дотолкоз, че да бъде наложена самоличността й на идеалната жертва, само че в това време " да бъде задоволително слаба, с цел да не се трансформира в заплаха за нечии други значими ползи ".
Изброените характерности на идеалната жертва могат да бъдат проектирани в интернационален проект. Вероятно идеалната жертва в интернационалното право има три характерности: (1) Жертвата е уязвима и слаба, (2) тя е подвластна, (3) има странен облик. Уязвимостта и слабостта постоянно се показват като присъщи на дамите и децата. Предоставянето на протекция навръх такива лица, когато е налице интервенция на по-могъща страна върху по-слаба страна, изключително – на някогашна колония, исторически постоянно се оправдава. Зависимостта е основна характерност на жертвата в тезата на Кристи, която се отнася до съпоставянето й с други значими ползи. Докато жертвата се смята за подвластна, тя не съставлява опасност. Ако обаче излезе отвън самоличността си на идеалната жертва, да вземем за пример като извади оръжие против нападателя и мине на страната на " мощните ", тя незабавно изгубва характерността си на идеалната жертва, даже – на жертва изобщо.
В умозаключение идеалната жертва в интернационален проект – жертвата на интернационален спор или на интернационално закононарушение – постоянно има външни характерности, които я отличават като характерна. Това може да са цветът на кожата, само че постоянно е подут стомах, осакатяване, ампутиран крак. Тези характерности на тялото може да се възприемат като гротескни. Те са тези, които провокират емпатията на " цивилизования " свят, само че също и отчуждават – отличителна линия са, специфичност, която разделя " тях " от " нас ". Така идеалната жертва в интернационален проект дава отговор на типизиран облик на категоризирани хора, за които неправителствените организации събират средства - чернокожо (или най-малко не бяло) дете, което въплъщава бедността и страданието от военните спорове.
Изложените нагоре три особености на идеалната жертва могат да търпят варииации в интернационален проект. Тези жертви, които дават отговор и на трите посочени характерности, не са единствено " идеални жертви " за риторически, само че и за стопански цели. Тези жертви ще провокират съпричастност измежду бъдещите донори, ще омиротворят съперниците, ще притеглят вниманието на интернационалните медии и ще лигитимират финансирането на военната намеса. Позоваването на сходен вид жертви и вниманието, което се концентрира върху тях, е призвано да подсигурява легитимност в името на хуманизма и световната правдивост. Страданието се трансформира в стока.
Нилс Кристи ни учи какво е същинското значение на идентифицирането на жертвата и на общественото конструиране на облика й за да бъде инструментализиран за потребностите на виктимизацията. Защо някогашният основен прокурор на Международния углавен съд Луис Морено-Окампо и държавният секретар на Съединени американски щати Хилари Клинтън се причислиха към пресилените разкази за всеобщи изнасилвания посредством Виагра-опиати от страна на силите на Кадафи върху личното му население, малко след военните интетервенции през 2011 година? Защо представители на същото това население, които се опитваха да избягат от режима на Моамар Кадафи, в този момент се смятат за незаконни емигранти? Когато организираше своето " освободително турне " в Либия с френския министър-председател Никола Саркози през септември 2011 година, Дейвид Камерън се базира на либийските жертви на режима на Кадафи, като посочи, че те са показали " лъвска храброст ". През 2015 година обаче, когато Либия е страната с доста проблеми – положение, породено от по този начин нареченото " избавление ", Дейвид Камерън към този момент дефинира същите хора не като " лъвове ", а като " навалица ", която се пробва да мигрира към Англия. Продуцирането на облиците на едни и същи хора от " идеални жертви " в " агресори " рамките на няколко години слага извънредно значими въпроси.
Следващия път, когато забележим лицата на анонимни жертви да заемат билборд, артикул на маркетинговата тактика на хуманитаризма, би трябвало да си зададем въпроса в духа на Нилс Кристи – каква е действителната цел на тези фотоси?
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ