Мнения Daily: Още по-високи местни данъци през 2017 г.
Още по тематиката
И още: Руските туристи не са зло, а клиенти; Защо не махнат Паметника на руската войска
И още: ГДБОП няма да може да ни шпионира чатовете; Турция все по-дръзко се меси у нас
Текст на Явор Алексиев за седмичния бюлетин на ИПИ
Състоянието на общинските бюджети и отводът на централната власт от фискална децентрализация слагат от ден на ден локални управляващи в обстановка, в която повишението на налози наподобява къде изкушаващо, къде неотложно. Изчисленията на ИПИ, основани на информация, получена от самите общини в последните шест години, демонстрират, че от ден на ден от тях прибягват към повишение на основни налози.
От данните за интервала 2012-2017 година недвусмислено се вижда: локалните налози не престават да нарастват, като случаите на записано от нас нарастване през 2017 година са 62, а пониженията - едвам 8. Общо за интервала 2013-2016 година сме записали 210 случаи на нараствания и 50 случая на понижения на четири налога: налог върху недвижимите парцели - нежилищни парцели на юридически лица; налог върху транспортните средства и леките автомобили; годишен патентен налог за търговия на дребно до 100 кв.м комерсиална площ; налог за прекачване на благосъстоятелност.
Събраните данни покриват над 80% от общините и дават задоволително добра визия за измененията в съществени налози и такси на локално равнище. Вижда се, че:
- тъкмо половината случаи на разпознати от нас случаи на понижаване на някои от обсъжданите налози са в интервала 2013-2014 година
- близо 60% от разпознати от нас случаи на повишение на обсъжданите налози са в интервала 2016-2017 година
- за всеки случай на понижение на един от четирите локални налога в интервала 2013-2016 година сме станали очевидци на 4 нараствания.
Основната част от нарастванията се постановат заради финансовата отпадналост на българските общини в резултат на отхвърли на централната власт да предприеме действителни стъпки в посока финансова децентрализация. През 2016 година приходите на локалните управляващи като съответствие към Брутният вътрешен продукт доближават едвам 7% при приблизително 15.6% за Европейски Съюз.
Необходимостта от обезпечаване на съфинансиране на европроекти и значимостта на последните като източник на финансови разноски доведоха до изтегляне на заеми и трупане на задължения. Префинансирането и съфинансирането по европейски стратегии се яви като в допълнение задължение за общините наред с следващи години на дефицити и пословично ниска събираемост на налози от по принцип елементарно прогнозируеми и проследими източници на лични средства. Общините имат лимитирана опция за привличането на спомагателни средства, а последното е належащо, даже да е само поради наложения от МФ механизъм за излекуване на закъсали общини.
Самият факт, че болшинството от измененията са в посока нагоре, демонстрира ясно, че цялото упражнение е разследване от инертни опити за пълнене на бюджетни дупки и няма нищо общо с концепции като " данъчна конкуренция " или " данъчна политика ".
Преотстъпването на част или всички приходи от налог общ приход назад към общините на правилото " парите следват персоналната карта " е най-простият и елементарно използван модел за същинска смяна във финансовата автономия на локалните управляващи. Последният сериозен спор бе есента на 2015 година, когато беше стартирано предложение общините да могат да начисляват до 2 процентни пункта върху откритите към този момент 10% налог общ приход. Резултатът, предстоящо и за наслада на данъкоплатците, бяха поредност обети от сегашни и евентуални кметове, че няма да се възползват от сходна опция. Така тематиката за прекачване на подоходния налог към общините беше затворена. И с съображение - ръководещите на процедура предложиха финансовата децентрализация да се реализира посредством повишение на данъчното задължение вместо посредством систематизиране на към този момент наложените налози.
Пътят, по който сме поели сега, води до увеличение на данъчната тежест върху локалния бизнес и жителите и отсам върху стопанската система като цяло. Това е муден и неефикасен способ за повишение на финансовата автономия на общините, който мъчно ще докара даже до чисто счетоводна " децентрализация ", защото растежът на приходите в централния бюджет съвсем сигурно ще изпревари този на личните доходи на общините, в случай че последните изобщо набъбнат като резултат от повишението на локалните налози.
Дебатът за действителна децентрализация може да не е изключително настояща тематика, само че дейностите на локалните управляващи демонстрират, че е действителен проблем. При съществуване на политическа воля тази смяна може да стане още от 2018 година, въпреки аргументът за нейното въвеждане след окрупняването на общините и ново териториално-административно разделяне да е годен.
Позиция
КТБ ли? Какво беше това?
От коментар на Иван Бедров за Deutsche Welle
" Няма да ни оставят на мира, извън също няма да ни оставят на мира. И аз не чакам тук някой да се усеща задоволително спокоен за личната си отговорност. " Прогнозата е изказана от Лютви Местан на съвещанието за КТБ при президента на 14 юни 2014-а, стенограмата от което бе оповестена преди седмица. Толкова доста се е объркал господин Местан... Три години по-късно освен всички настоящи лица са оставени на мира, само че и въобще не проличава някой от тях да се усеща разтревожен за личната си отговорност или съучастничество в генезиса, отхранването, експлоатирането и разграбването на КТБ.
Дори в противен случай - историята навлезе във фаза " цинизъм ", в която дейните участници в политическия модел, направил допустима кражбата " КТБ ", към този момент напълно намерено се присмиват на българите. Йордан Цонев от Движение за права и свободи, на чието съавторство разчита законотворецът Делян Пеевски, съобщи в прав текст, че държавният бюджет е спечелил от банкрута на КТБ.
И оттук насетне аферата " КТБ " освен бе позволена, освен не бе разследвана, само че и към този момент ще ни се постанова да спорим, че въобще е имало такава спекулация. Тотална замяна.
Сметката на Цонев: държавният бюджет отпусна заем на Фонда за гарантиране на влоговете - 1.675 милиарда лв., от които две трети са изплатени, а лихвите възлизат дотук на близо 105 млн. лева Това била облагата. Но пропуща, че с цел да върне парите на страната, фондът би трябвало да ги събере посредством вноски от другите банки, а те от техните клиенти - компании и жители.
Йордан Цонев от Движение за права и свободи, на чието съавторство разчита законотворецът Делян Пеевски, съобщи в прав текст, че държавният бюджет бил спечелил от банкрута на КТБ
Фотограф:
И още линии - единствено предприятията от държавната енергетика оставиха 160 млн. лева във банкрутиралата банка; редица общински администрации и общински компании и лечебни заведения претърпяха същото. " Закопаните " в КТБ пари се отразиха и на бизнеси, които не можеха да продължат да заплащат заплати и налози. Да проспиш сриването на банка за няколко милиарда и след това да се хвалиш със 105 млн. лева доходи от лихви несъмнено е демонстрация на доста неприятен усет.
Главният прокурор даде обещание казусът " КТБ " да е в съда до седмица, а обвиняването против някогашния притежател Цветан Василев и още 18 души да е изложено върху 15 хиляди страници. Става дума единствено за тези 205 млн. лева, които първо бяха изнесени в чували, а след това не бяха изнесени в чували. Дори и доказателствата да устоят, отговорност ще бъде търсена единствено за дребна част от аферата. Активите за милиарди смениха собствеността си, следите се замитат, а синдиците съумяха да наберат едвам малко над половин милион лв..
А институциите, с чието интензивно подпомагане и безучастие бе разграбена КТБ, си остават непроменени. Така хубаво го е споделил Местан съгласно стенограмата: " Това е артикул на нерегламентирана връзка не просто на политика и бизнес, а на нерегламентирана връзка на институции и незаконен бизнес ".
Проблемът е, че това беше видно още преди банкрута на КТБ, видно е и след банкрута. Но нищо не последва и никой не упорства нещо да последва. А Йордан Цонев просто ни даде знак, че напълно скоро на всеки въпрос за КТБ ще получаваме отговор: Какво КТБ бе?!
И още: Руските туристи не са зло, а клиенти; Защо не махнат Паметника на руската войска
И още: ГДБОП няма да може да ни шпионира чатовете; Турция все по-дръзко се меси у нас
Текст на Явор Алексиев за седмичния бюлетин на ИПИ
Състоянието на общинските бюджети и отводът на централната власт от фискална децентрализация слагат от ден на ден локални управляващи в обстановка, в която повишението на налози наподобява къде изкушаващо, къде неотложно. Изчисленията на ИПИ, основани на информация, получена от самите общини в последните шест години, демонстрират, че от ден на ден от тях прибягват към повишение на основни налози.
От данните за интервала 2012-2017 година недвусмислено се вижда: локалните налози не престават да нарастват, като случаите на записано от нас нарастване през 2017 година са 62, а пониженията - едвам 8. Общо за интервала 2013-2016 година сме записали 210 случаи на нараствания и 50 случая на понижения на четири налога: налог върху недвижимите парцели - нежилищни парцели на юридически лица; налог върху транспортните средства и леките автомобили; годишен патентен налог за търговия на дребно до 100 кв.м комерсиална площ; налог за прекачване на благосъстоятелност.
Събраните данни покриват над 80% от общините и дават задоволително добра визия за измененията в съществени налози и такси на локално равнище. Вижда се, че:
- тъкмо половината случаи на разпознати от нас случаи на понижаване на някои от обсъжданите налози са в интервала 2013-2014 година
- близо 60% от разпознати от нас случаи на повишение на обсъжданите налози са в интервала 2016-2017 година
- за всеки случай на понижение на един от четирите локални налога в интервала 2013-2016 година сме станали очевидци на 4 нараствания.
Основната част от нарастванията се постановат заради финансовата отпадналост на българските общини в резултат на отхвърли на централната власт да предприеме действителни стъпки в посока финансова децентрализация. През 2016 година приходите на локалните управляващи като съответствие към Брутният вътрешен продукт доближават едвам 7% при приблизително 15.6% за Европейски Съюз.
Необходимостта от обезпечаване на съфинансиране на европроекти и значимостта на последните като източник на финансови разноски доведоха до изтегляне на заеми и трупане на задължения. Префинансирането и съфинансирането по европейски стратегии се яви като в допълнение задължение за общините наред с следващи години на дефицити и пословично ниска събираемост на налози от по принцип елементарно прогнозируеми и проследими източници на лични средства. Общините имат лимитирана опция за привличането на спомагателни средства, а последното е належащо, даже да е само поради наложения от МФ механизъм за излекуване на закъсали общини.
Самият факт, че болшинството от измененията са в посока нагоре, демонстрира ясно, че цялото упражнение е разследване от инертни опити за пълнене на бюджетни дупки и няма нищо общо с концепции като " данъчна конкуренция " или " данъчна политика ".
Преотстъпването на част или всички приходи от налог общ приход назад към общините на правилото " парите следват персоналната карта " е най-простият и елементарно използван модел за същинска смяна във финансовата автономия на локалните управляващи. Последният сериозен спор бе есента на 2015 година, когато беше стартирано предложение общините да могат да начисляват до 2 процентни пункта върху откритите към този момент 10% налог общ приход. Резултатът, предстоящо и за наслада на данъкоплатците, бяха поредност обети от сегашни и евентуални кметове, че няма да се възползват от сходна опция. Така тематиката за прекачване на подоходния налог към общините беше затворена. И с съображение - ръководещите на процедура предложиха финансовата децентрализация да се реализира посредством повишение на данъчното задължение вместо посредством систематизиране на към този момент наложените налози.
Пътят, по който сме поели сега, води до увеличение на данъчната тежест върху локалния бизнес и жителите и отсам върху стопанската система като цяло. Това е муден и неефикасен способ за повишение на финансовата автономия на общините, който мъчно ще докара даже до чисто счетоводна " децентрализация ", защото растежът на приходите в централния бюджет съвсем сигурно ще изпревари този на личните доходи на общините, в случай че последните изобщо набъбнат като резултат от повишението на локалните налози.
Дебатът за действителна децентрализация може да не е изключително настояща тематика, само че дейностите на локалните управляващи демонстрират, че е действителен проблем. При съществуване на политическа воля тази смяна може да стане още от 2018 година, въпреки аргументът за нейното въвеждане след окрупняването на общините и ново териториално-административно разделяне да е годен.
Позиция
КТБ ли? Какво беше това?
От коментар на Иван Бедров за Deutsche Welle
" Няма да ни оставят на мира, извън също няма да ни оставят на мира. И аз не чакам тук някой да се усеща задоволително спокоен за личната си отговорност. " Прогнозата е изказана от Лютви Местан на съвещанието за КТБ при президента на 14 юни 2014-а, стенограмата от което бе оповестена преди седмица. Толкова доста се е объркал господин Местан... Три години по-късно освен всички настоящи лица са оставени на мира, само че и въобще не проличава някой от тях да се усеща разтревожен за личната си отговорност или съучастничество в генезиса, отхранването, експлоатирането и разграбването на КТБ.
Дори в противен случай - историята навлезе във фаза " цинизъм ", в която дейните участници в политическия модел, направил допустима кражбата " КТБ ", към този момент напълно намерено се присмиват на българите. Йордан Цонев от Движение за права и свободи, на чието съавторство разчита законотворецът Делян Пеевски, съобщи в прав текст, че държавният бюджет е спечелил от банкрута на КТБ.
И оттук насетне аферата " КТБ " освен бе позволена, освен не бе разследвана, само че и към този момент ще ни се постанова да спорим, че въобще е имало такава спекулация. Тотална замяна.
Сметката на Цонев: държавният бюджет отпусна заем на Фонда за гарантиране на влоговете - 1.675 милиарда лв., от които две трети са изплатени, а лихвите възлизат дотук на близо 105 млн. лева Това била облагата. Но пропуща, че с цел да върне парите на страната, фондът би трябвало да ги събере посредством вноски от другите банки, а те от техните клиенти - компании и жители.
Йордан Цонев от Движение за права и свободи, на чието съавторство разчита законотворецът Делян Пеевски, съобщи в прав текст, че държавният бюджет бил спечелил от банкрута на КТБ
Фотограф:
И още линии - единствено предприятията от държавната енергетика оставиха 160 млн. лева във банкрутиралата банка; редица общински администрации и общински компании и лечебни заведения претърпяха същото. " Закопаните " в КТБ пари се отразиха и на бизнеси, които не можеха да продължат да заплащат заплати и налози. Да проспиш сриването на банка за няколко милиарда и след това да се хвалиш със 105 млн. лева доходи от лихви несъмнено е демонстрация на доста неприятен усет.
Главният прокурор даде обещание казусът " КТБ " да е в съда до седмица, а обвиняването против някогашния притежател Цветан Василев и още 18 души да е изложено върху 15 хиляди страници. Става дума единствено за тези 205 млн. лева, които първо бяха изнесени в чували, а след това не бяха изнесени в чували. Дори и доказателствата да устоят, отговорност ще бъде търсена единствено за дребна част от аферата. Активите за милиарди смениха собствеността си, следите се замитат, а синдиците съумяха да наберат едвам малко над половин милион лв..
А институциите, с чието интензивно подпомагане и безучастие бе разграбена КТБ, си остават непроменени. Така хубаво го е споделил Местан съгласно стенограмата: " Това е артикул на нерегламентирана връзка не просто на политика и бизнес, а на нерегламентирана връзка на институции и незаконен бизнес ".
Проблемът е, че това беше видно още преди банкрута на КТБ, видно е и след банкрута. Но нищо не последва и никой не упорства нещо да последва. А Йордан Цонев просто ни даде знак, че напълно скоро на всеки въпрос за КТБ ще получаваме отговор: Какво КТБ бе?!
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ