Човешката природа е такава, че съдим твърде прибързано за околните

Човешката природа е такава, че съдим прекомерно преждевременно за близките и първото усещане постоянно се оказва и последно, с цел да си сфомираме мнение, което оттова насетне доста мъчно би могло да бъде променено. Подобно отношение обаче надалеч не е вярно, изключително когато го проявяваш по отношение на подрастващите и в това се е убедил от първо лице олимпийският първенец от Игрите в Барселона - Марк Росе.

Швейцарецът дълги години е най-успешният тенисист на своята страна, до момента в който не се появява раздразним юноша на име Роджър Федерер, чийто гений е неоспорим, само че държанието му е тревожно. Сега тези времена са окончателно отминали и Маестрото има репутацията на един от най-големите джентълмени в международния спорт, а Росе може с усмивка да си спомни за първата си среща с бъдещата легенда и да съобщи изрично, че всеки има потребност от късмет:

" Спомням си първия път, когато тренирахме дружно. Той беше новата 17-годишна швейцарска звезда, за която всички говореха, само че моето усещане беше доста надалеч от позитивно. Момчето безспорно притежаваше голям гений, само че ми направи усещане, че е извънредно ленив. Обикновено юношите са малко уплашени, когато имат шанса да играят с тенисисти от ATP Тура, само че на него въобще не му пукаше. Аз се оказах този, който чакаше неговото идване, а по-късно правихме нещата по негов усет и въобще не се опитваше, когато се измори.

Мислех си " О, уау "! Младежът правеше нещата със страхотна лекост, единствено че не имах вяра да реализира, каквото и да било с сходно отношение. Две години по-късно се срещнахме на финала в Марсилия, който беше първи за него в кариерата му на равнище ATP и видях изцяло друг човек. Победих със 7:6 в третия сет и той се разплака, тъй като не беше сигурен дали още веднъж ще стигне до мач за купата.

Окуражих го и му споделих, че занапред ще играе още доста сходни мачове. От този миг насетне постоянно съм бил до него и изградихме ужасно другарство, играейки дружно в тима на Швейцария за Купа " Дейвис ". Видях по какъв начин едно момче се трансформира в мъж пред очите ми и постоянно виждам да депозирам ръка на младите гении, когато имат потребност, а не да ги зачертавам, както бях напът да направя с един от най-великите спортисти на нашето време " - признава своята неточност някогашният номер 9.