Още асфалт и ще вадим удавници от подлезите
Още по тематиката: Главният инженер на ВиК-Пловдив: Канализацията не може да поеме подобен проливен дъжд
Намаляващите зелени площи в града и всеобщата подмяна на паважа с асфалт са главните аргументи за бедствието в Пловдив от последните дни. Проблем има и поради остарялата канализация, само че даже да бъде реконструирана, тя не може да поеме водата при интензивни дъждове като тези в петък и неделя, твърди инж. доктор Петко Иванов, един от водещите експерти в канализационното планиране у нас. Той дефинира обстановката в Пловдив след потопа като цялостно безхаберие.
„ Сега всеки се изрича. Стига приказки, обърнете се към специалистите! Те ще ви кажат по какъв начин да не се стига до огромни бели. Когато се удавят хора в някой от подлезите, към този момент ще е късно “, безапелационен е господин Иванов. Според него казусът не е в количеството на падналия дъжд, а в интензивността му. „ И да беше реконструирана, мрежата мъчно щеше да издържи на пороя в неделя, само че провалите щяха да са надалеч по-малки “, уверен е специалистът.
Според него повишеното количество на дъждовния отток към шахтите се дължи преди всичко на така наречен „ отточен коефициент ”. Той се показва в това, че когато вали дъжд, част от водата попива, а другата се оттича в канализацията. Около 80% от падналия дъжд върху асфалта влиза в канализацията. При паважа този % пада до 60, защото той има по-голяма попиваемост. Напоследък обаче зелените територии и паважи отстъпват пред асфалта, който става все по-популярен. Дворовете, които се вършат към новите обекти, не са със зелени площи, а с бетон. И всичко това, дружно с увеличената повърхност на града, води до нови, доста по-големи дъждовни водни количества, постъпващи в канализацията, изяснява инж. Иванов.
По думите му, още през 80-те години на предишния век са получени първите сигнали за претоварване на градската канализационна мрежа.
През 1985 година той, като експерт в тогавашната Териториална проектантска организация, изготвя авансово технико-икономическо задание за реорганизация на канализационната система на Пловдив. В него е посочена нуждата от създаване на южен обходен колектор и удвояване на основния колектор към Пречиствателната станция. Върху основата на създаденото и одобрено задание стъпва всичко, което е правено във връзка с канализацията по-нататък във времето. А то не е доста, безапелационен е специалистът.
Той изяснява, че съществуващите сега колектори и второстепенна канализационна мрежа са издигнати главно в интервала сред 60-а и 70-а година. До ден сегашен - повече от половин век, те са съвсем в същия тип, в който са построени. В същото време в града са построени цели нови квартали, като Тракия, Смирненски, Остромила и Беломорски, а старите непрестанно се презастрояват.
Съществува и проблем с проводимостта на колекторите. В някои случаи една трета от напречното им сечение е затлачена, защото наклоните са доста дребни и се получава непрекъснато отсрочване. Има и подозрения за положението им - напуквания, пропадания, инфилтрация (влизане на външни води в канализацията) и ексфилтрация (изтичане на води от канализацията в почвата), която е изключително рискова от екологична позиция.
Друг проблем е, че диаметрите на второстепенните улични канали са доста дребни. Навремето минималният нормативен диаметър е бил 200 мм, а в този момент е 300. Има улични канали, които елементарно се запушват. Затова, в идеалния случай, когато се ремонтира една улица, по едно и също време с това би трябвало да се подменят всички тръби, счита инженерът.
Според него, в случай че в идващите 20-30 години продължаваме по този път, системата ще се амортизира напълно.
Намаляващите зелени площи в града и всеобщата подмяна на паважа с асфалт са главните аргументи за бедствието в Пловдив от последните дни. Проблем има и поради остарялата канализация, само че даже да бъде реконструирана, тя не може да поеме водата при интензивни дъждове като тези в петък и неделя, твърди инж. доктор Петко Иванов, един от водещите експерти в канализационното планиране у нас. Той дефинира обстановката в Пловдив след потопа като цялостно безхаберие.
„ Сега всеки се изрича. Стига приказки, обърнете се към специалистите! Те ще ви кажат по какъв начин да не се стига до огромни бели. Когато се удавят хора в някой от подлезите, към този момент ще е късно “, безапелационен е господин Иванов. Според него казусът не е в количеството на падналия дъжд, а в интензивността му. „ И да беше реконструирана, мрежата мъчно щеше да издържи на пороя в неделя, само че провалите щяха да са надалеч по-малки “, уверен е специалистът.
Според него повишеното количество на дъждовния отток към шахтите се дължи преди всичко на така наречен „ отточен коефициент ”. Той се показва в това, че когато вали дъжд, част от водата попива, а другата се оттича в канализацията. Около 80% от падналия дъжд върху асфалта влиза в канализацията. При паважа този % пада до 60, защото той има по-голяма попиваемост. Напоследък обаче зелените територии и паважи отстъпват пред асфалта, който става все по-популярен. Дворовете, които се вършат към новите обекти, не са със зелени площи, а с бетон. И всичко това, дружно с увеличената повърхност на града, води до нови, доста по-големи дъждовни водни количества, постъпващи в канализацията, изяснява инж. Иванов.
По думите му, още през 80-те години на предишния век са получени първите сигнали за претоварване на градската канализационна мрежа.
През 1985 година той, като експерт в тогавашната Териториална проектантска организация, изготвя авансово технико-икономическо задание за реорганизация на канализационната система на Пловдив. В него е посочена нуждата от създаване на южен обходен колектор и удвояване на основния колектор към Пречиствателната станция. Върху основата на създаденото и одобрено задание стъпва всичко, което е правено във връзка с канализацията по-нататък във времето. А то не е доста, безапелационен е специалистът.
Той изяснява, че съществуващите сега колектори и второстепенна канализационна мрежа са издигнати главно в интервала сред 60-а и 70-а година. До ден сегашен - повече от половин век, те са съвсем в същия тип, в който са построени. В същото време в града са построени цели нови квартали, като Тракия, Смирненски, Остромила и Беломорски, а старите непрестанно се презастрояват.
Съществува и проблем с проводимостта на колекторите. В някои случаи една трета от напречното им сечение е затлачена, защото наклоните са доста дребни и се получава непрекъснато отсрочване. Има и подозрения за положението им - напуквания, пропадания, инфилтрация (влизане на външни води в канализацията) и ексфилтрация (изтичане на води от канализацията в почвата), която е изключително рискова от екологична позиция.
Друг проблем е, че диаметрите на второстепенните улични канали са доста дребни. Навремето минималният нормативен диаметър е бил 200 мм, а в този момент е 300. Има улични канали, които елементарно се запушват. Затова, в идеалния случай, когато се ремонтира една улица, по едно и също време с това би трябвало да се подменят всички тръби, счита инженерът.
Според него, в случай че в идващите 20-30 години продължаваме по този път, системата ще се амортизира напълно.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ