Шперцът за еврозоната
Още по тематиката
Брюксел: Растежът на стопанската система продължава, само че заплатите се подвигат постепенно
от Дневник,9 ное 2017
Не всички обичат Волфганг Шойбле
Мнозина се радват на напускането на немския финансов министър. Но то отваря вакуум
19 окт 2017
Еврозоната е подготвена да приема нови членове съгласно банката за развиване
от Дневник,7 окт 2017
Юнкер: Шенген и еврозоната да се отворят за България
Председателят на Европейска комисия непосредствено изиска бързо присъединение към граничното съглашение, до момента в който за еврото предложи предприсъединителен инструмент
13 сеп 2017
В преддверието на чакалнята
Служебното държавно управление даде поръчка за влизане в чакалнята на еврозоната, само че това към този момент наподобява единствено като политическо говорене
2 мар 2017 Да поканиш тъкмо през днешния ден за член на еврозоната България евентуално наподобява много екзотично. Не единствено че контузиите от рецесията на европейската валута, разразила се след 2009 година, към момента не са преодолени, само че и Франция и Германия – двата съществени мотора зад еврото, не престават да имат много разнообразни възгледи за промяната му. " В момента няма никакъв вкус в еврозоната да се поканят " слаби " нови членки ", счита Даниел Грос, шеф на авторитетния брюкселски тинк-танк Centre for European Policy Studies. " Швеция, Чехия и Дания биха били признати когато и да е, само че не и България и Румъния. "
Въпреки това в сряда, след срещата си с българския министър председател Бойко Борисов и неговия кабинет във връзка идното в първата половина на 2018 година българско председателство на Съвета на Европейски Съюз, ръководителят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер сподели: " България е подготвена за еврото и в случай че кандидатства, аз изцяло ще я поддържа ". Това е следващият сигнал в последните няколко месеца, през които Европейска комисия не стопира да дава сигнали, че и " слабите " страни имат късмет.
Въпреки че Европейска комисия няма директно отношение към това кой да бъде поканен в еврозоната - това е в прерогативите на Европейската централна банка (ЕЦБ), тя може да окаже основна помощ. В средата на септември Юнкер малко изненадващо разгласи, че водената от него институция ще предложи основаването на специфичен инструмент за подкрепяне на страните в Европейски Съюз, които желаят да одобряват еврото. Новият инструмент ще предложи " техническа и даже финансова помощ ", сподели тогава ръководителят на Европейска комисия, т.е. той няма да бъде ориентиран към примерно Швеция или Дания, които надали се нуждаят от в допълнение финансиране. Споменаването на опцията за " финансова " помощ естествено провокира нервно очакване във постоянно гладната за европари българска столица.
Какво ще съставлява новият инструмент?
Официалното предложение ще бъде оповестено на 6 декември, само че към този момент са ясни някои елементи. " Техническата " помощ най-вероятно ще се реализира от Службата за поддръжка на структурни промени (СПСР) на Европейската комисия, настояват два източника на " Капитал " от Европейска комисия. Екипите на СПСР имат към този момент доста опит от Ирландия, Португалия или Гърция, откакто трябваше да оказва помощ на тези страни за превъзмогване на следствията от рецесията в еврозоната.
Преди предстоящето през 2018 година българско председателство на Съвета на Европейски Съюз, ръководителят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер беше великодушен на обещания и похвали
[Reuters]
Опитът, изключително от Гърция, би бил много потребен в страни като България и Румъния, които в действителност имат главно институционални спънки пред присъединението към еврото. Например шефът на Bruegel – различен авторитетен тинк-танк в Брюксел, Гунтрам Волф счита, че поради неготовността на институциите си България би рискувала с преждевременно приемане в еврозоната. " Например в случай че не можете да контролирате спекулативното нахлуване на капитали, или пък се допусне елементарно заемане на пари, както се случи в Гърция, ясно е, че България биха я очаквали рецесии ", изяснява Волф.
Самата СПРС е известна в Българя най-много с одита, който извърши на българската прокуратура в края на 2016 година и който не докара до необикновен подтик за промени в държавното обвиняване. Преди това тя е оказвала и техническа помощ в региона на образованието. Изводите от отчета на СПРС са били употребявани при правенето на тактиката за научни проучвания у нас. По неофициална информация проф. Люк Соте - началник на експертната група по изследването и консултант на еврокомисаря за проучвания, просвета и нововъведения, е толкоз отчаян от това какво прави България по тематиката и желае да завърши по-бързо плана.
По-интересен е въпросът с " финансовата помощ ", която надали би се изразила единствено във финансиране на техническите задачи. Източници на " Капитал " настояват, че министерството на финансите има известни подозрения.
От една страна, при предстоящото понижаване на еврофондовете за България след 2020 година (заради напускането на Англия и пренасочването на средства към нови политик), всяка сходна вест се посреща добре в София. От друга, точно поради предстоящото стесняване на бъдещия дълголетен бюджет на Европейски Съюз, остава въпросът от кое място биха пристигнали тези средства. Ако те бъдат изтеглени от други стратегии – като кохезионната политика и бъдат пренасочен към новия инструмент, това не би имало необикновен резултат. Дори може да се окаже, че достъпът до еврофондовете бил усложнен, защото държавното управление ще би трябвало да извършва много характерен набор от ограничения. Например Даниел Грос счита, че е допустимо Европейска комисия да сътвори нов финансов тласък за еврото, " само че по всяка възможност неговото потребление би било обвързвано с доста условия ".
Единственият смисъл от новия инструмент, най-малко от позиция на българската администрация, би бил да се реализира по-малко орязване на европейските фондове след 2020 година България може да твърди, че й следва да извърши много по-сериозна работа, в сравнение с другите страни членки, които се употребяват от кохезионната политика, само че са към този момент в еврозоната.
В очакване на поканата
Една от вероятните аргументи Европейската комисия да предложи подобен инструмент е той да служи като гаранция пред ЕЦБ. В момента европейската централна банка не е доста въодушевена да позволява нови страни в ERM 2 (Механизъм за обменни курсове), станал по-популярен като " чакалнята на еврото ". Причината е, че след влизането им в нея няма гаранция, че страните организират предстоящите от банката промени, като вместо това биха се стремили да покрият номиналните критерии.
" България беше доста сполучлива в поддържането на макроикономическата непоклатимост, за което допринасяше и валутният ръб, счита Гунтрам Волф, казусът е дали България ще продължи да има дисциплината и благоразумността, когато влезе в еврозоната, защото изкушенията биха били огромни ". С новия евро инструмент Европейска комисия в действителност би дала повече боеприпаси на ЕЦБ да натиска за промени възможните кандидатки. Последното сигурно би улеснило приемането на страни като България в ERM 2, каквато в действителност е актуалната цел на кабинета. Самото влизане в еврозоната е далечна вероятност и сега българското държавно управление даже не се пробва да приказва за него.
Според някогашния министър на външните работи Ивайло Калфин, понастоящем консултант на комисаря по бюджета Гюнтер Йотингер, България може да бъде и про-активна и да не чака единствено какво би предложила Европейска комисия. " Може и сами да предложим някакъв механизъм, който да следи действителната конвергенция на България - в него могат да влязат средносрочни проекти, годишен мониторинг и така нататък, споделя Калфин. Според него " сходно изпитание може да показва действителен наш принос, вместо да разчитаме на елементарното увещание ".
Подобна самодейност може да даде спомагателни причини на Европейската комисия, в случай че тя се опита да убеди останалите страни членки на еврозоната да изразят поддръжка за влизането на България в чакалнята. Ключова дата ще е 6 декември, когато България е поканена да вземе присъединяване на специфичната среща на високо равнище за бъдещето на еврото. В сряда Бойко Борисов сподели, без да дава детайлности, че се надява въпросът с влизането на България в ERM 2 да се прегледа до края на годината. Въпреки че страните членки не могат да " заповядат " на ЕЦБ по какъв начин да действа с България, централната банка естествено би се заслушала в тяхното мнение.
Брюксел: Растежът на стопанската система продължава, само че заплатите се подвигат постепенно
от Дневник,9 ное 2017
Не всички обичат Волфганг Шойбле
Мнозина се радват на напускането на немския финансов министър. Но то отваря вакуум
19 окт 2017
Еврозоната е подготвена да приема нови членове съгласно банката за развиване
от Дневник,7 окт 2017
Юнкер: Шенген и еврозоната да се отворят за България
Председателят на Европейска комисия непосредствено изиска бързо присъединение към граничното съглашение, до момента в който за еврото предложи предприсъединителен инструмент
13 сеп 2017
В преддверието на чакалнята
Служебното държавно управление даде поръчка за влизане в чакалнята на еврозоната, само че това към този момент наподобява единствено като политическо говорене
2 мар 2017 Да поканиш тъкмо през днешния ден за член на еврозоната България евентуално наподобява много екзотично. Не единствено че контузиите от рецесията на европейската валута, разразила се след 2009 година, към момента не са преодолени, само че и Франция и Германия – двата съществени мотора зад еврото, не престават да имат много разнообразни възгледи за промяната му. " В момента няма никакъв вкус в еврозоната да се поканят " слаби " нови членки ", счита Даниел Грос, шеф на авторитетния брюкселски тинк-танк Centre for European Policy Studies. " Швеция, Чехия и Дания биха били признати когато и да е, само че не и България и Румъния. "
Въпреки това в сряда, след срещата си с българския министър председател Бойко Борисов и неговия кабинет във връзка идното в първата половина на 2018 година българско председателство на Съвета на Европейски Съюз, ръководителят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер сподели: " България е подготвена за еврото и в случай че кандидатства, аз изцяло ще я поддържа ". Това е следващият сигнал в последните няколко месеца, през които Европейска комисия не стопира да дава сигнали, че и " слабите " страни имат късмет.
Въпреки че Европейска комисия няма директно отношение към това кой да бъде поканен в еврозоната - това е в прерогативите на Европейската централна банка (ЕЦБ), тя може да окаже основна помощ. В средата на септември Юнкер малко изненадващо разгласи, че водената от него институция ще предложи основаването на специфичен инструмент за подкрепяне на страните в Европейски Съюз, които желаят да одобряват еврото. Новият инструмент ще предложи " техническа и даже финансова помощ ", сподели тогава ръководителят на Европейска комисия, т.е. той няма да бъде ориентиран към примерно Швеция или Дания, които надали се нуждаят от в допълнение финансиране. Споменаването на опцията за " финансова " помощ естествено провокира нервно очакване във постоянно гладната за европари българска столица.
Какво ще съставлява новият инструмент?
Официалното предложение ще бъде оповестено на 6 декември, само че към този момент са ясни някои елементи. " Техническата " помощ най-вероятно ще се реализира от Службата за поддръжка на структурни промени (СПСР) на Европейската комисия, настояват два източника на " Капитал " от Европейска комисия. Екипите на СПСР имат към този момент доста опит от Ирландия, Португалия или Гърция, откакто трябваше да оказва помощ на тези страни за превъзмогване на следствията от рецесията в еврозоната.
Преди предстоящето през 2018 година българско председателство на Съвета на Европейски Съюз, ръководителят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер беше великодушен на обещания и похвали
[Reuters]
Опитът, изключително от Гърция, би бил много потребен в страни като България и Румъния, които в действителност имат главно институционални спънки пред присъединението към еврото. Например шефът на Bruegel – различен авторитетен тинк-танк в Брюксел, Гунтрам Волф счита, че поради неготовността на институциите си България би рискувала с преждевременно приемане в еврозоната. " Например в случай че не можете да контролирате спекулативното нахлуване на капитали, или пък се допусне елементарно заемане на пари, както се случи в Гърция, ясно е, че България биха я очаквали рецесии ", изяснява Волф.
Самата СПРС е известна в Българя най-много с одита, който извърши на българската прокуратура в края на 2016 година и който не докара до необикновен подтик за промени в държавното обвиняване. Преди това тя е оказвала и техническа помощ в региона на образованието. Изводите от отчета на СПРС са били употребявани при правенето на тактиката за научни проучвания у нас. По неофициална информация проф. Люк Соте - началник на експертната група по изследването и консултант на еврокомисаря за проучвания, просвета и нововъведения, е толкоз отчаян от това какво прави България по тематиката и желае да завърши по-бързо плана.
По-интересен е въпросът с " финансовата помощ ", която надали би се изразила единствено във финансиране на техническите задачи. Източници на " Капитал " настояват, че министерството на финансите има известни подозрения.
От една страна, при предстоящото понижаване на еврофондовете за България след 2020 година (заради напускането на Англия и пренасочването на средства към нови политик), всяка сходна вест се посреща добре в София. От друга, точно поради предстоящото стесняване на бъдещия дълголетен бюджет на Европейски Съюз, остава въпросът от кое място биха пристигнали тези средства. Ако те бъдат изтеглени от други стратегии – като кохезионната политика и бъдат пренасочен към новия инструмент, това не би имало необикновен резултат. Дори може да се окаже, че достъпът до еврофондовете бил усложнен, защото държавното управление ще би трябвало да извършва много характерен набор от ограничения. Например Даниел Грос счита, че е допустимо Европейска комисия да сътвори нов финансов тласък за еврото, " само че по всяка възможност неговото потребление би било обвързвано с доста условия ".
Единственият смисъл от новия инструмент, най-малко от позиция на българската администрация, би бил да се реализира по-малко орязване на европейските фондове след 2020 година България може да твърди, че й следва да извърши много по-сериозна работа, в сравнение с другите страни членки, които се употребяват от кохезионната политика, само че са към този момент в еврозоната.
В очакване на поканата
Една от вероятните аргументи Европейската комисия да предложи подобен инструмент е той да служи като гаранция пред ЕЦБ. В момента европейската централна банка не е доста въодушевена да позволява нови страни в ERM 2 (Механизъм за обменни курсове), станал по-популярен като " чакалнята на еврото ". Причината е, че след влизането им в нея няма гаранция, че страните организират предстоящите от банката промени, като вместо това биха се стремили да покрият номиналните критерии.
" България беше доста сполучлива в поддържането на макроикономическата непоклатимост, за което допринасяше и валутният ръб, счита Гунтрам Волф, казусът е дали България ще продължи да има дисциплината и благоразумността, когато влезе в еврозоната, защото изкушенията биха били огромни ". С новия евро инструмент Европейска комисия в действителност би дала повече боеприпаси на ЕЦБ да натиска за промени възможните кандидатки. Последното сигурно би улеснило приемането на страни като България в ERM 2, каквато в действителност е актуалната цел на кабинета. Самото влизане в еврозоната е далечна вероятност и сега българското държавно управление даже не се пробва да приказва за него.
Според някогашния министър на външните работи Ивайло Калфин, понастоящем консултант на комисаря по бюджета Гюнтер Йотингер, България може да бъде и про-активна и да не чака единствено какво би предложила Европейска комисия. " Може и сами да предложим някакъв механизъм, който да следи действителната конвергенция на България - в него могат да влязат средносрочни проекти, годишен мониторинг и така нататък, споделя Калфин. Според него " сходно изпитание може да показва действителен наш принос, вместо да разчитаме на елементарното увещание ".
Подобна самодейност може да даде спомагателни причини на Европейската комисия, в случай че тя се опита да убеди останалите страни членки на еврозоната да изразят поддръжка за влизането на България в чакалнята. Ключова дата ще е 6 декември, когато България е поканена да вземе присъединяване на специфичната среща на високо равнище за бъдещето на еврото. В сряда Бойко Борисов сподели, без да дава детайлности, че се надява въпросът с влизането на България в ERM 2 да се прегледа до края на годината. Въпреки че страните членки не могат да " заповядат " на ЕЦБ по какъв начин да действа с България, централната банка естествено би се заслушала в тяхното мнение.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ