Кевин Конъли, BBC: Във вашия регион могат да се случат интересни неща
Още по тематиката
Борисов даде обещание " до две-три години " да постави завършек на корупцията
В Европейския парламент министър председателят се изнерви от въпрос за върховенството на закона в България
17 яну 2018
Лио Варадкар: Слушам с интерес Бойко за тази част на Европа, а той мен - за Брекзит
Премиерът на Ирландия пред " Капитал " за българското председателство, борбата за налозите и бъдещето на Европейски Съюз
12 яну 2018
Мнения Daily: Как европейският поданик дава власт на Пеевски
И още: Непрозрачното декемврийско размразяване на излишъка; Саудитска Арабия: курс към рискована смяна
7 яну 2018 Кевин Конъли приключва история в Оксфорд и е външнополитически сътрудник на BBC повече от 30 години. Бил е в Дъблин, Варшава, Москва, Париж, Вашингтон, Йерусалим, от близо година е в Брюксел. Отразявал е войнатав някогашна Югославия, спора в Чечня, преврата против Горбачов, рухването на Съветския съюз, гибелта на принцеса Даяна, както и една от най-горещите тематики сега - Брекзит. Беше измежду поканените за откриването на българското председателство на Съвета на Европейски Съюз предходната седмица в София.
За първи път ли си в България?
- За първи път пристигнах през лятото на 1989, тогава живеех във Варшава и покривах страните от Източния блок. Имаше извънреден интерес, в смисъл, че зад завесата на 1989-та Тодор Живков се клатеше. Той имаше изключителна хватка върху целия живот на България и е един от най-продължително управлявалите политически водачи в света в съвремието. Задачата ми беше да направя репортаж за това какво се случва зад кулисите на българската политика. Разбира се, беше извънредно мъчно, хората не бяха свободни да приказват.
Хората от Източна Европа обичаха да идват в България - поради климата, археологията, храната и виното и чувството за някакъв по-благодатен живот. Това го нямаше в други руски страни, животът в Полша беше тъмен, хората мразеха руснаците, окупацията и всекидневието беше мъчно. България под комунизма бе затормозено общество, само че тук имаше въпреки всичко някакъв живот, който другите комунистически страни не можеха да си разрешат. И в случай че би трябвало да съм прям, за разлика от моите сътрудници аз не съумях да схвана, че с Живков е било свършено още към юни 1989. Нямаше никакъв знак за това.
Като западни публицисти радвахте ли се на изключително внимание от управляващите?
- Да, приемаш за естествено, че страната, която е вложила в голям уред за сигурност, ще те следи. Имал съм на няколко пъти проблеми с полицията в Източна Европа. Бил съм задържан най-малко няколко пъти в Русия. Но всеки, който е с моята специалност, е привикнал. Ние знаехме също, че те ще бъдат извънредно деликатни с това по какъв начин се отнасят с нас - сигурно не както с локалните хора. Самата система за наблюдаване беше насочета към тези, които желаеха да приказват с нас - писатели, публицисти, студенти, учени...
Затова и ние внимавахме да не сложим хора от България в риск, казвахме им, че не е в интерес да приказват с нас в случай че нямат нещо в действителност значимо, което да ни кажат, както и да не се срещаме на обществени места. Доста неуместна журналистическа роля, тъй като нормално работата ни е да убеждаваме на хората да приказват с нас, не противоположното.
Не съм посещавал България след рухването на комунизма, в този момент е вторият път.
Сега на власт е някогашният телохранител на Тодор Живков, а Блгария ръководи Съвета на Европейски Съюз.
- Със сигурност това е неповторима кариерна треактория. Преди няколко дни, когато подготвях материали си, се чудих дълго дали мога да се сетя за различен образец телохранител да заеме мястото на индивида, който е охранявал. Срещнахме с господин Борисов и съм повече от наясно със спектъра от отзиви в личното му общество за него.
Вътрешната политика не е моя работа, само че при пътуването ни публицистите го намерихме много по-интересен политик, в сравнение с наподобява и бива описван. Той бе представен във Financial Times и в BBC, говорейки за банани и кока-кола - забавен метод да направиш предишното разбираемо за хора, които идват от Австрия, Германия или Испания, които са млади и не схващат какво е представлявал комунизмът в Източна Европа. Думите му по какъв начин бананите са били разпределяни - по три на семейство по празниците, бяха представени на всички места. Той знае по какъв начин да приказва с задграничните медии. Когато идва в Брюксел, не споделя доста.
Тук обаче хората мъчно си изясняват поддръжката на европейски водачи, на фона на обстоятелството, че в северната ни съседка министри и висши държавни чиновници биват разследвани и вкарвани в пандиза, а у нас нас няма подобен случай.
- След рухването на комунизма имаше огромен прилив на оптимизъм и еуфория, само че бързо по-късно доста хора схванаха, че когато прекратиш властническа система, не ставаш Съединени американски щати или Швейцария на идната заран. Западните водачи схващат това. Вероятно правят оценка, че стабилността е по-ценна от всичко друго сега.
Аз сигурно не съм дипломиран да приказвам за българските вътрешни работи. Но в случай че си организация като Европейски Съюз, имаш два инструмента да влияеш върху проблематични общества: можеш да окуражаваш или да санкционираш. Преценката на Европейска комисия евентуално е, че на този стадий окуржението е по-ефективно от санкционирането.
И няма нищо консистентно в този метод. Поляците мощно ненавиждат опасността от наказания върху промените в правосъдната система, която те считат напълно за вътрешен въпрос, каталунците ненавиждат европейската тишина по тяхната рецесия, българите може би се усещат, че Европейска комисия би трябвало да одобри различен курс по отношение на техните проблеми. Но Европейска комисия - в случай че желае да усили своето въздействие над Западните Балкани, се нуждае от България и господин Борисов. Нуждае се българското държавно управление да управлява външната граница на съюза с Турция. И евентуално счита, че в при тези условия ще е по-добре да са деликатни във връзка с българските проблеми.
България не влиза в Шенген, не влиза в еврозоната. Това е методът, по който Европейска комисия показва своето подозрение и не мисля, че ще направи нещо по-сериозно от това. Защото се нуждае от България, с цел да стигне Западните Балкани. Така прави комплициран баланс.
Европейска комисия желае да удържи съветското и турското въздействие настрани от Западните Балкани. Желае да ги подтиква да мечтаят за участие, само че не желае да ги одобри в Европейски Съюз. Така че България може да бъде потребна. За Европейски Съюз е значимо да държи сърбите, албанците, косоварите удовлетворени, като им остави опция за участие най-малко за след 10 години, бих предположил.
Миналата седмица излезе любопитен отчет на американския Сенат за съветското въздействие освен в Съединени американски щати, само че и в доста други страни. Частта за България е извънредно подробна - за голямото въздействие над енергийния бранш, медиите и политическите партии. Не е ли малко плашещо за страна членка на Европейски Съюз и НАТО сходно ниво на въздействие?
- Все отново в центъра на столицата си вие имате скулптура на съветски имепратор. Ако ги помните като освободители, няма по какъв начин да нямате комплицирани взаимоотношения с тях. Не е просто комунизма. Русия не е помнена по този начин от поляците да вземем за пример. Разбира се, че Русия ще се пробва да отбрани оптимално своите ползи. Освен това ние постоянно мислехме за опциите, които предлага интернет, и просто пренебрегнахме заплахите. Истинатае, че никой не е очаквал тези рискове.
Сега е доста елементарно и гратис за руснаците да дестабилизират демокрациите. Няма потребност да изпращаш танк или даже да напускаш бюрото си. Просто ти би трябвало подправена вест. Но мисля, че демокрацията и свободата на словото са доста по-силни, в сравнение с считат хората. Нещо повече, ние ще се приспособяваме много бързо към тази действителност. Трябва да имаш повече убеденост в концепцията за независимост на словото. Щом хората схванат, че дадена история може да е подправена, това ще промени изцяло тяхното взаимодействие с новините и информацията. Затова и марки като New York Times или BBC са значими, тъй като на тях може да се разчита за фактологична истина. Забрави за миг за България, не мисля, че съветските опити за интервенция на френските избори бяха сполучливи, в действителност се провалиха - Марин льо Пен се оказа обидно надалеч от спечелването им.
Кои тематики на българското председателство смяташ за най-интересни и за кои смяташ да пишеш.
- Всичко обвързвано с Брекзит нас ни вълнува, само че то е напълно в ръцете на Европейска комисия - не мисля, че председателсващата страната има дума. Аз отразявах войните в Югославия преди време и Балканите са ми интерес. Мисля, че Европейски Съюз желае да държи Западните Балкани близо, само че не прекомерно близо. Затова и България ще бъде основна, както и къде ще се развият тези взаимоотношения в бъдеще.
Питах няколко висши представители на вашето държавно управление импровизирано дали могат да дадат дата за участието на Албания, и те споделяха " Не, не мога да дам дата за такива неща ". Вашата география и история дава неповторима вероятност и върху към този момент безкрайния въпрос с турското участие. Затова ние ще държим под око района, като място, където могат да се случат забавни неща.
Сега подготвяхме материал за жена, която е живеела в Англия и се е върнала в България, с цел да стартира нов живот. Това е забавна история и забавен глас, с цел да представим Брекзит да вземем за пример.
Сред 30 години покриване на процесите в Европа - кои са най-големите недостатъци на европейския план?
- В Европейски Съюз постоянно балансираш сред упоритост и последователност. Например европейския защитителен контракт PESCO - колкото по-амбициозен го правиш, колкото по-сериозни условия му поставяш за ресурсите, които страните би трябвало да отделят, толкоз по-трудно става да включиш всички страни. По планове като PESCO, приемствеността e водеща, по този начин, че даже неутрални страни като Ирландия пожелаха да се причислят.
Ако направиш еврото мощно колкото дойче марката, малко страни ще покрият критериите. Ако го направиш по-достъпно, ще го направиш по-нестабилно. Това постоянно ще е уязвимост на европейския план съгласно мен - дали желае оптималния брой страни в Шенген, искаш ли страни като Румъния или България. Европейска комисия в лицето на Юнкер споделя да, би трябвало да са вътре, тъй като е благородно начинание. Холандците или германците към момента не са уверени и по тази причина не желаят да се бърза. Да заставиш Ирландия, Малта и в бъдеще Албания да имат единогласие по който и да е въпрос е доста сложен ребус.
А бъдещето на Брекзит какво е?
-Никаква концепция нямам. Англия е пред сложен избор какъв брой близо желае да остане до Европейски Съюз. Дали желае да остане отчасти вътре за сметка на суверенитета си или желае чисто и цялостно евакуиране. Настоящето държавно управление към момента не е споделило къде желае да се приземи в бъдеще. И двете варианти са към момента евентуални. А часовникът тикака, както Мишел Барние (преговарящият от Европейски Съюз за Брекзит - бел. ред.). В последна сметка Англия би трябвало да каже какво тъкмо желае. В продължение на 18 месеца избягваше да го назове, само че рано или късно ще би трябвало да го направи.
Последен въпрос: има огромен спор за медиите, дали в наши дни една медиа може да е постоянна, откакто общоприетият модел на качествената публицистика пое мощни удари в последните години от интернет и обществените мрежи?
-По същия метод по който си говорихме за демокрацията, че никой не очакваше какви проблеми може да донесе интернет, по този начин и никой в медийните среди не очакваше този огромен проблем. На световно равнище млaдите хора одобряват новините за нещо гратис. И не си дават сметка какъв брой мъчно се вършат - да се основават и поддържат организации, които основават вести.
Някой беше описал капитализма като средство за изобретателно опустошение. В медиите преминахме през повече деструктивен, в сравнение с градивен интервал и би трябвало да убедим хората да схванат, че надеждните вести постоянно ще костват пари. Надявам се, че ще го схванат. BBC е в добра позиция, тъй като е финансирана от английския поданик и е благонадежден източник.
Може би след първата фаза на откриването на интернет ще разберем, че новините са значима част от демократичния развой и би трябвало да бъдат предпазени. Надявам се, че това ще е решението на хората.
Борисов даде обещание " до две-три години " да постави завършек на корупцията
В Европейския парламент министър председателят се изнерви от въпрос за върховенството на закона в България
17 яну 2018
Лио Варадкар: Слушам с интерес Бойко за тази част на Европа, а той мен - за Брекзит
Премиерът на Ирландия пред " Капитал " за българското председателство, борбата за налозите и бъдещето на Европейски Съюз
12 яну 2018
Мнения Daily: Как европейският поданик дава власт на Пеевски
И още: Непрозрачното декемврийско размразяване на излишъка; Саудитска Арабия: курс към рискована смяна
7 яну 2018 Кевин Конъли приключва история в Оксфорд и е външнополитически сътрудник на BBC повече от 30 години. Бил е в Дъблин, Варшава, Москва, Париж, Вашингтон, Йерусалим, от близо година е в Брюксел. Отразявал е войнатав някогашна Югославия, спора в Чечня, преврата против Горбачов, рухването на Съветския съюз, гибелта на принцеса Даяна, както и една от най-горещите тематики сега - Брекзит. Беше измежду поканените за откриването на българското председателство на Съвета на Европейски Съюз предходната седмица в София.
За първи път ли си в България?
- За първи път пристигнах през лятото на 1989, тогава живеех във Варшава и покривах страните от Източния блок. Имаше извънреден интерес, в смисъл, че зад завесата на 1989-та Тодор Живков се клатеше. Той имаше изключителна хватка върху целия живот на България и е един от най-продължително управлявалите политически водачи в света в съвремието. Задачата ми беше да направя репортаж за това какво се случва зад кулисите на българската политика. Разбира се, беше извънредно мъчно, хората не бяха свободни да приказват.
Хората от Източна Европа обичаха да идват в България - поради климата, археологията, храната и виното и чувството за някакъв по-благодатен живот. Това го нямаше в други руски страни, животът в Полша беше тъмен, хората мразеха руснаците, окупацията и всекидневието беше мъчно. България под комунизма бе затормозено общество, само че тук имаше въпреки всичко някакъв живот, който другите комунистически страни не можеха да си разрешат. И в случай че би трябвало да съм прям, за разлика от моите сътрудници аз не съумях да схвана, че с Живков е било свършено още към юни 1989. Нямаше никакъв знак за това.
Като западни публицисти радвахте ли се на изключително внимание от управляващите?
- Да, приемаш за естествено, че страната, която е вложила в голям уред за сигурност, ще те следи. Имал съм на няколко пъти проблеми с полицията в Източна Европа. Бил съм задържан най-малко няколко пъти в Русия. Но всеки, който е с моята специалност, е привикнал. Ние знаехме също, че те ще бъдат извънредно деликатни с това по какъв начин се отнасят с нас - сигурно не както с локалните хора. Самата система за наблюдаване беше насочета към тези, които желаеха да приказват с нас - писатели, публицисти, студенти, учени...
Затова и ние внимавахме да не сложим хора от България в риск, казвахме им, че не е в интерес да приказват с нас в случай че нямат нещо в действителност значимо, което да ни кажат, както и да не се срещаме на обществени места. Доста неуместна журналистическа роля, тъй като нормално работата ни е да убеждаваме на хората да приказват с нас, не противоположното.
Не съм посещавал България след рухването на комунизма, в този момент е вторият път.
Сега на власт е някогашният телохранител на Тодор Живков, а Блгария ръководи Съвета на Европейски Съюз.
- Със сигурност това е неповторима кариерна треактория. Преди няколко дни, когато подготвях материали си, се чудих дълго дали мога да се сетя за различен образец телохранител да заеме мястото на индивида, който е охранявал. Срещнахме с господин Борисов и съм повече от наясно със спектъра от отзиви в личното му общество за него.
Вътрешната политика не е моя работа, само че при пътуването ни публицистите го намерихме много по-интересен политик, в сравнение с наподобява и бива описван. Той бе представен във Financial Times и в BBC, говорейки за банани и кока-кола - забавен метод да направиш предишното разбираемо за хора, които идват от Австрия, Германия или Испания, които са млади и не схващат какво е представлявал комунизмът в Източна Европа. Думите му по какъв начин бананите са били разпределяни - по три на семейство по празниците, бяха представени на всички места. Той знае по какъв начин да приказва с задграничните медии. Когато идва в Брюксел, не споделя доста.
Тук обаче хората мъчно си изясняват поддръжката на европейски водачи, на фона на обстоятелството, че в северната ни съседка министри и висши държавни чиновници биват разследвани и вкарвани в пандиза, а у нас нас няма подобен случай.
- След рухването на комунизма имаше огромен прилив на оптимизъм и еуфория, само че бързо по-късно доста хора схванаха, че когато прекратиш властническа система, не ставаш Съединени американски щати или Швейцария на идната заран. Западните водачи схващат това. Вероятно правят оценка, че стабилността е по-ценна от всичко друго сега.
Аз сигурно не съм дипломиран да приказвам за българските вътрешни работи. Но в случай че си организация като Европейски Съюз, имаш два инструмента да влияеш върху проблематични общества: можеш да окуражаваш или да санкционираш. Преценката на Европейска комисия евентуално е, че на този стадий окуржението е по-ефективно от санкционирането.
И няма нищо консистентно в този метод. Поляците мощно ненавиждат опасността от наказания върху промените в правосъдната система, която те считат напълно за вътрешен въпрос, каталунците ненавиждат европейската тишина по тяхната рецесия, българите може би се усещат, че Европейска комисия би трябвало да одобри различен курс по отношение на техните проблеми. Но Европейска комисия - в случай че желае да усили своето въздействие над Западните Балкани, се нуждае от България и господин Борисов. Нуждае се българското държавно управление да управлява външната граница на съюза с Турция. И евентуално счита, че в при тези условия ще е по-добре да са деликатни във връзка с българските проблеми.
България не влиза в Шенген, не влиза в еврозоната. Това е методът, по който Европейска комисия показва своето подозрение и не мисля, че ще направи нещо по-сериозно от това. Защото се нуждае от България, с цел да стигне Западните Балкани. Така прави комплициран баланс.
Европейска комисия желае да удържи съветското и турското въздействие настрани от Западните Балкани. Желае да ги подтиква да мечтаят за участие, само че не желае да ги одобри в Европейски Съюз. Така че България може да бъде потребна. За Европейски Съюз е значимо да държи сърбите, албанците, косоварите удовлетворени, като им остави опция за участие най-малко за след 10 години, бих предположил.
Миналата седмица излезе любопитен отчет на американския Сенат за съветското въздействие освен в Съединени американски щати, само че и в доста други страни. Частта за България е извънредно подробна - за голямото въздействие над енергийния бранш, медиите и политическите партии. Не е ли малко плашещо за страна членка на Европейски Съюз и НАТО сходно ниво на въздействие?
- Все отново в центъра на столицата си вие имате скулптура на съветски имепратор. Ако ги помните като освободители, няма по какъв начин да нямате комплицирани взаимоотношения с тях. Не е просто комунизма. Русия не е помнена по този начин от поляците да вземем за пример. Разбира се, че Русия ще се пробва да отбрани оптимално своите ползи. Освен това ние постоянно мислехме за опциите, които предлага интернет, и просто пренебрегнахме заплахите. Истинатае, че никой не е очаквал тези рискове.
Сега е доста елементарно и гратис за руснаците да дестабилизират демокрациите. Няма потребност да изпращаш танк или даже да напускаш бюрото си. Просто ти би трябвало подправена вест. Но мисля, че демокрацията и свободата на словото са доста по-силни, в сравнение с считат хората. Нещо повече, ние ще се приспособяваме много бързо към тази действителност. Трябва да имаш повече убеденост в концепцията за независимост на словото. Щом хората схванат, че дадена история може да е подправена, това ще промени изцяло тяхното взаимодействие с новините и информацията. Затова и марки като New York Times или BBC са значими, тъй като на тях може да се разчита за фактологична истина. Забрави за миг за България, не мисля, че съветските опити за интервенция на френските избори бяха сполучливи, в действителност се провалиха - Марин льо Пен се оказа обидно надалеч от спечелването им.
Кои тематики на българското председателство смяташ за най-интересни и за кои смяташ да пишеш.
- Всичко обвързвано с Брекзит нас ни вълнува, само че то е напълно в ръцете на Европейска комисия - не мисля, че председателсващата страната има дума. Аз отразявах войните в Югославия преди време и Балканите са ми интерес. Мисля, че Европейски Съюз желае да държи Западните Балкани близо, само че не прекомерно близо. Затова и България ще бъде основна, както и къде ще се развият тези взаимоотношения в бъдеще.
Питах няколко висши представители на вашето държавно управление импровизирано дали могат да дадат дата за участието на Албания, и те споделяха " Не, не мога да дам дата за такива неща ". Вашата география и история дава неповторима вероятност и върху към този момент безкрайния въпрос с турското участие. Затова ние ще държим под око района, като място, където могат да се случат забавни неща.
Сега подготвяхме материал за жена, която е живеела в Англия и се е върнала в България, с цел да стартира нов живот. Това е забавна история и забавен глас, с цел да представим Брекзит да вземем за пример.
Сред 30 години покриване на процесите в Европа - кои са най-големите недостатъци на европейския план?
- В Европейски Съюз постоянно балансираш сред упоритост и последователност. Например европейския защитителен контракт PESCO - колкото по-амбициозен го правиш, колкото по-сериозни условия му поставяш за ресурсите, които страните би трябвало да отделят, толкоз по-трудно става да включиш всички страни. По планове като PESCO, приемствеността e водеща, по този начин, че даже неутрални страни като Ирландия пожелаха да се причислят.
Ако направиш еврото мощно колкото дойче марката, малко страни ще покрият критериите. Ако го направиш по-достъпно, ще го направиш по-нестабилно. Това постоянно ще е уязвимост на европейския план съгласно мен - дали желае оптималния брой страни в Шенген, искаш ли страни като Румъния или България. Европейска комисия в лицето на Юнкер споделя да, би трябвало да са вътре, тъй като е благородно начинание. Холандците или германците към момента не са уверени и по тази причина не желаят да се бърза. Да заставиш Ирландия, Малта и в бъдеще Албания да имат единогласие по който и да е въпрос е доста сложен ребус.
А бъдещето на Брекзит какво е?
-Никаква концепция нямам. Англия е пред сложен избор какъв брой близо желае да остане до Европейски Съюз. Дали желае да остане отчасти вътре за сметка на суверенитета си или желае чисто и цялостно евакуиране. Настоящето държавно управление към момента не е споделило къде желае да се приземи в бъдеще. И двете варианти са към момента евентуални. А часовникът тикака, както Мишел Барние (преговарящият от Европейски Съюз за Брекзит - бел. ред.). В последна сметка Англия би трябвало да каже какво тъкмо желае. В продължение на 18 месеца избягваше да го назове, само че рано или късно ще би трябвало да го направи.
Последен въпрос: има огромен спор за медиите, дали в наши дни една медиа може да е постоянна, откакто общоприетият модел на качествената публицистика пое мощни удари в последните години от интернет и обществените мрежи?
-По същия метод по който си говорихме за демокрацията, че никой не очакваше какви проблеми може да донесе интернет, по този начин и никой в медийните среди не очакваше този огромен проблем. На световно равнище млaдите хора одобряват новините за нещо гратис. И не си дават сметка какъв брой мъчно се вършат - да се основават и поддържат организации, които основават вести.
Някой беше описал капитализма като средство за изобретателно опустошение. В медиите преминахме през повече деструктивен, в сравнение с градивен интервал и би трябвало да убедим хората да схванат, че надеждните вести постоянно ще костват пари. Надявам се, че ще го схванат. BBC е в добра позиция, тъй като е финансирана от английския поданик и е благонадежден източник.
Може би след първата фаза на откриването на интернет ще разберем, че новините са значима част от демократичния развой и би трябвало да бъдат предпазени. Надявам се, че това ще е решението на хората.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ