Още по темата Бисер Петков остава социален министър, каза премиерът

Още по тематиката
Бисер Петков остава обществен министър, сподели министър председателят
12 юни 2018
Премиерът отдръпна наредбата за ТЕЛК

Промени в уредбата на инвалидните пенсии ще има единствено след консенсус с хората с увреждания, сподели здравният министър Кирил Ананиев
10 апр 2018 Динамика

Различията сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия понижават, няма спор за политики и за полезности

Политологът Първан Симеонов в изявление за утринния блок на Радио " Фокус "

Разликите сред ръководещите и опозицията много понижиха с този източен завой, който ГЕРБ взе в последно време. Различията сред Българска социалистическа партия и ГЕРБ понижиха и по някои от въпросите се държат дружно – за информация въпросът " Белене ". На този декор сякаш за първи път от доста време насам ние видяхме по-скоро един опит за плаващи поддържа, т.е. не както до момента – черно и бяло, ръководещи и съпротива, кавги всеки ден и така нататък Сега видяхме Валери Симеонов да се среща с Корнелия Нинова неотдавна. Видяхме Красимир Каракачанов да се среща с Корнелия Нинова. Видяхме разнообразни декларирани обещания и протичащи се поддържа от страна на опозицията за разнообразни начинания на партии от ръководещата коалиция. Накратко – може би се връща, ненапълно, несъмнено, практиката на плаващите болшинства, която помним. И сякаш самата Българска социалистическа партия сменя тактиката. По-рано Българска социалистическа партия се сражаваше заедно с ръководещите, с което ненапълно ги и стабилизираше, тъй като това активизираше техния електорат. Сега сякаш Българска социалистическа партия се пробва, по този начин да се каже – да ги издърпа един по един, което може и да се окаже по-ефективна тактичност. Това се случва на фона на сюжета АЕЦ " Белене ", на очевидното напредване на Бойко Борисов по-скоро на изток и на доста обтегнатите връзки на Европа със Съединените щати, които разрешават и спекулацията, че самата Европа се придвижва леко на изток – волно или несъзнателно. И на този декор разликите опозиция-управляващи, Българска социалистическа партия и ГЕРБ, изчезват или, хайде да кажа – понижават. И това вещае известни проблеми за самата Българска социалистическа партия, тъй като Българска социалистическа партия и към Българска социалистическа партия има кръгове, които по-скоро нямат нищо срещу възможна сработка с ГЕРБ. Не на това мнение е водачът на партията Корнелия Нинова.

Аз не бих споделил, че има опълчване на политики. За да се разграничават те по политиките, би трябвало едните да споделят " харчете повече пари ", другите да споделят " харчете по-малко пари ". Едните да споделят " реформирайте, съкращавайте ", другите да споделят " няма да реформираме и да редуцираме ". Напротив – тук сред ръководещи и съпротива от дълго време няма големи разлики. Знаете, Българска социалистическа партия е групировка с очебийно обществено звучене, а ГЕРБ е групировка, която не звучи доста надалеч от това. ГЕРБ в общи линии не е групировка, която ще каже " стегнете коланите, реформирайте, намалете разноските ", в противен случай. Когато някой стачкува за повече пари, получава ги, така че спор за политики сега Българска социалистическа партия и ГЕРБ нямат.

Имат или имаха спор за полезности. Знаете какво са полезности – едните да ви приказват по-скоро за Европа, другите да ви споделят " Европа добре, само че да пазим връзките с всички ". Едните да ви споделят " по-скоро за правосъдната промяна, правовия ред ", другите да ви споделят " по-скоро здравият разсъдък, стабилността ", и по този начин нататък. Едните да споделят " Запазете природата! ", другите да споделят " Запазете бизнеса! ". Ето такива ценностни диспути се водят в последно време в българското общество. Сред тях най-големият, най-могъщият е дебатът консервативно-либерално. И всичките парламентарни партии сега сякаш останаха от страната на консервативното. Може би само извънпарламентарната съпротива – по този начин наречената остаряла десница, остана при положителното остаряло демократично говорене. И това е късмет за тях, тъй като те по този начин могат да си монополизират тази ниша, която не е толкоз огромна, само че на общия закостенял декор става отчетлива

В този ценностен спор - Европа или не - Българска социалистическа партия изгуби последните избори. Помните, на финалната права с някои реплики на Корнелия Нинова се даде късмет на ГЕРБ да дръпне с едни гърди напред, употребявайки десни демократични прозападни гласоподаватели, които просто гласоподаваха за ГЕРБ като за по-малкото зло. Сега с преместването на ГЕРБ на изток, с позицията " Скрипал ", позицията " Белене ", визитата на Борисов при Путин и по този начин нататък ГЕРБ губи тези гласоподаватели тъкмо в този ценностен спор. ГЕРБ сякаш губи тези гласоподаватели, с които завоюва последните избори. Разбира се, доста е рано за прогнози, само че ето това е в действителност значимата смяна в българската политика през последните седмици.

-------------------- Управлението ни няма политики, а обезверено отиграване на топки, нямаме министри, а бушони, нямаме държавно управление, а сал с корабокрушенци.
Пълна неуправляемост

България е в необявена политическа рецесия

От Facebook статус на водача на " Да, България! " Христо Иванов

Има ли водач в самолета на ГЕРБ?

В понеделник пресслужбата на Министерския съвет разгласи, че министър председателят е приел оставката на обществения министър Бисер Петков, който му споделил, че не може да овладее създалото се напрежение по отношение на митингите на родителите на деца с увреждания. Във вторник от Измир министър председателят Борисов разгласи, че Бисер Петков остава министър и би трябвало да продължи работата си

Фотограф: Цветелина Белутова Става явно, че България е в необявена политическа рецесия и страната е в положение на все по-пълна неуправляемост. Носим се нехайно в топлия, ухаещ на липи бриз и мечтаем за море, само че всичко това ще продължи до първото по-сериозно затруднение. А такива по никакъв начин не липсват.

Мятанията на Борисов стават мъчителни за гледане. Ситуациите в обществения бранш, енергетиката, опазването на здравето, защитата, а и подмолните придвижвания в правораздаването, ясно демонстрират, че ръководството ни няма политики, а обезверено отиграване на топки, нямаме министри, а бушони, нямаме държавно управление, а сал с корабокрушенци. Всичко е сведено до персоналното оцеляване на един безнадеждно изтъркан банкянски тигър - по тази причина беше поклонението при Путин и рестартаът на " Белене " (да не го пипат, като слезе от власт), по тази причина са панаирите със обществения министър (да се разкарат майките от главата от премиера). Затова, между другото, Цацаров взима ПИБ за пленник с хода си във връзка с концесията за Банско - би трябвало да си подсигурява, че обещанието да вземе главата на Лозан Панов и мястото му на ръководител на Върховен касационен съд ще бъде изпълнено.

Г-н Борисов, апелирам, освободете страната от себе си. Хората имат живот да живеят, бизнес да вършат, деца да създадат индивиди, имат фантазии за себе си и родината си.. Нека най-накрая престанем да сме заложници на един уплашен и изтощен човек и да почнем да живеем бъдещето си... България може и заслужава повече!
------------------------

Привилегии

Обществото би трябвало да се бори за равния старт на първокласниците

От обява на Ивайло Дичев в " Дойче Веле "

Напоследък постоянно разискват онази най-радикална форма на демокрацията, която са практикували в антична Атина: избор на магистрати не съгласно благосъстоянието, известността или даже персоналните им качества, а по чоп. Защото пред ориста всички са равни. Защо е тогава това чувство за неправда у родителите, чиито деца са били отстранени от мечтаните учебни заведения в София?

Вероятно тук нещо опонира на правилото за нереалното тъждество. Първо, на входа си образованието има една егалитарна страна, доколкото би трябвало да е отворено за всички, на изхода обаче има и една извънредно йерархична страна, доколкото най-хубавите по определение са малцинство, посредствените – болшинство. Освен това у всеки от нас е заложено убеждението, че мястото, което обитаваме, ни дава избрана привилегия за нещата в близост (например - да си паркираме колата пред блока). А местата, даже в една и съща национална страна, са доста различни; едно е да търсиш положително учебно заведение в безценен квартал, друго – в оскъдно предградие.

Фотограф: Николай Дойчинов Жребият беше опит на институциите да намерят задоволително решение при еднакъв брой точки, като по този метод пренасочат недоволството към Фортуна. Е, да, но самата борба за точките е добре овладяна от по-окумуш родителите, които си изнамират тапии за болест на детето, писма за месторабота и така нататък съгласно критериите. А учебните заведения нямат прокурорски функционалности и не могат да проверяват сходни документи. На входа си образованието има една егалитарна страна, доколкото би трябвало да е отворено за всички, на изхода обаче има и една извънредно йерархична страна, доколкото най-хубавите по определение са малцинство, посредствените – болшинство.

Нещо повече, има мечтани деца - да вземем за пример с родители - евентуални спонсори, известни хора или просто другари - и евентуално не е мъчно да си представим, че съответната администрация ще ревизира деликатно едни документи, а други няма. И не щеш ли година след година имаме този медиен евъргрийн: кои приели, по какъв начин приели, на кого да се оплачат. Тук не подлагам на критика министерството, а пробвам да покажа сложността на обстановката: тя съставлява политически, а не просто технократски проблем.

Вземете районирането, което дава преимущество на локални пред непознати. Подобно на американския джеримандъринг то има политически заряд. Може да гетоизира бедните места (например ромските махали) или да способства за смесването на небогати и богати деца. В първия вид вървим към създаване на елитни учебни заведения, само че замислете се дали това се прави въз основа на качествата на самите деца или единствено на социо-жилищното състояние на родителите им? Доколкото знам, няма изпит за постъпване в първи клас, тъй че децата, обречени на сегрегирано учебно заведение, просто няма по какъв начин да изплуват.

Впрочем разтропан родителят не е единствено по-богат – той/тя просто е по-активен, ревизира кои учебни заведения по какъв начин са, къде какви условия има, абе, въобще " бори се ". Няма неприятно, само че какво да вършат децата, чиито родители не са разтропан, да не кажем – не се доста интересуват? Дали не би трябвало някаква обществена работа да се бори и за тях? Принципът на конкуренцията, въведен в областта на образованието, сега води до това, че положителните учебни заведения стават все по-добри, неприятните затъват безнадеждно. Въпреки това не ги затварят по едни други политически аргументи, не ги окрупняват, не ги трансформират във филиали на сполучливите. Креят си по този начин, а дружно с тях и децата.

Последните седмици медиите бушуваха към случая с Норвегия, където се оказва, че обществените служби имат задължението да се намесват в полза на детето даже и срещу волята на родителите. Шок и смут в българската аудитория, която се кланя на светото биологическо семейство, за чийто придатък счита децата. Чудя се дали пък да не поправяме тези си атавистични възгледи (в които някои даже намират причина за гордост), дали да не почнем да мислим за интереса на децата оттатък родителите, които те по този начин или другояче не могат да си изберат. Първокласникът към момента няма запас да води война самичък за място под слънцето; в случай че по божествения чоп се е паднал в изгубено семейство, неприятен регион, затъващо учебно заведение, добре е обществото ни да се бори за равния му старт в живота.